Аз много исках да пътувам и живея из Европа и семейството ми ме подкрепи. Майка ми е пътувала из арабския свят, сама, след завършване на университета, но това е било през 60те на миналия век и за кратко. Моето семейство се страхуваше повече от запада отколкото от арабския свят, защото не познаваха запада никак, а четяха за дрога, алкохолизъм, психопати и подобни. Напътувах се и се кротнах много бързо. Единствено не успях да поживея в Бразилия, но се надявам и това да стане скоро.
Според мене, ако човек е разумен и има представа къде отива и от нравите, придържа се към препоръките на Външно министерство, има средства и е винаги в група няма кой знае какви рискове.
Рискове има и на местата, които обитаваме. Застреляните на пазара в Страсбург преди дни едва ли са очаквали атентат. Да не излизам из Париж и да не стъпвам в Страсбург?
И в двата случая, в Мароко и Нова Зеландия, момичетата са престъпници препоръките и са имали силно рисково поведение. Бих отишла и в Мароко, и в Нова Зеландия, но не сама и не бих бродила из планини с приятелка. С непознат мъж не бих се срещнала сама и в собствения си квартал.
Глупости. Задължително било. Изобщо не е задължително, а даже не е и толкова често срещано. Пак пишеш небивалици.
