Публикувана: 15 май 2019, 21:54 ч.
Последно мнение: 24 юли 2025, 15:53 ч.

Как се справихте със загубата?

8 562
67
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

На колко години почина вашето куче/коте? Каква беше причината за смъртта? Беше ли неочаквано или знаехте, че краят му наближава?
Какво направихте с тялото му/ней?
Колко време след като сте загубили домашен любимец, сте си взели нов? Същият вид ли е или сте осиновили куче вместо котка например?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- На колко години почина вашето куче/коте? Каква беше причината за смъртта? Беше ли неочаквано или знаехте, че краят му наближава?
  
  Различни собственици споделят опита си от загубата на своите домашни любимци, като някои споменават, че те са починали на 8, 9, 12, 15 и 17 години. Причините за смъртта включват рак на млечните жлези и нападение от друго животно. За мнозина загубата беше неочаквана; други знаеха, че дните на техните любимци са преброени.
- Какво направихте с тялото му/ней?
  
  Собствениците имат различни начини за справяне с тялото на своите домашни любимци, като например погребване в градината, в гробище за домашни любимци или символично погребение в горичка. Някои са избрали да осиновят нови домашни любимци.
- Колко време след като сте загубили домашен любимец, сте си взели нов? Същият вид ли е или сте осиновили куче вместо котка например?
  
  Собствениците имат различни периоди от време за приемане на нов домашен любимец. Някои са осиновили нови котки или кучета след години, докато други са избрали да не приемат нови домашни любимци. Някои са осиновили нови кучета или котки, докато други са се грижили за бездомни животни.
- Как се справихте със скръбта, загубата, болката?
- Моля, споделете снимки на изгубения домашен любимец и кратко описание на неговия характер.

# 60 7 юни 2025, 20:48 ч.

Мнения: 2 991

Аз си признавам, че не искам друго куче. Не сега, не на този етап. Все още не съм преживяла Моли, не искам друго, сърцето ми е заключено. Следвам различни групи за осиновяване, но не мога да се реша. Много е отговорно, не искам отново да преживявам емоции от евентуална болест или смърт. Не искам никое куче да става " мое" и пак да напусне.

# 61 8 юни 2025, 23:46 ч.

София
Мнения: 253

Аз също не мога да прежаля моето момче, болката не намалява, не изчезва, седи си, а скоро година ще стане. Искам друго куче с ясното съзнание, че няма да е той, но още не ми е дошъл момента и знам, че когато трябва, ще стане. Засега запълвам времето с много работа, учене и грижи, но вечер продължава да ме стяга гушата от мъка. Знам, че е процес и си го изживявам. А като дойде моментът, някоя душичка ще ме намери. Heart

# 62 28 юни 2025, 10:52 ч.

Пловдив
Мнения: 1 732

Утре стават 6 месеца откакто си отиде моята любов Вини, дакел. Бяхме заедно 16 години и сега част от мен я няма. Ходих на психолог, някак успях да вляза в ритъма на нормалното ежедневие, но... Нищо не ме радва истински. Правя неща за себе си, за близките си, но нищо не усещам.
Разбирам, че скръбта е процес, казаха ми че може да продължи две години. Но не знам как аз пак да бъда цяла.

# 63 8 юли 2025, 11:16 ч.

Пловдив/София
Мнения: 2 828

Здравейте, пиша за съвет и успокоение.
Кучето ни е на 15г, едра порода.
Отдавна трябваше да си е отишло- имаше тумор преди 3г, който решихме да не оперираме- явно се оказа доброкачествен.
Миналата година получи 2 инсулта и тази година още един.
Всеки път се възстановява, макар и трудно.

Не чува и вижда добре. Не може да качва стълби. Трудно се изправя, понякога се налага да го вдигнем. Изпуска се. Спи почти денонощно.

И все пак има апетит (макар и трудно да дъвче), понякога дори ни носи играчка.
Някак не виждам как ще отидем да го приспим…

Чакам някакво влошаване или признак, че се мъчи.

Много се надявам да си отиде спокойно в съня си.
Има ли такива случаи?

Грешим ли, че го чакаме? Мога да събера сили за приспиване, но не зная кога е време и дали ветеринарите ще са ок само по причина старост..

# 64 8 юли 2025, 11:41 ч.

Пловдив
Мнения: 1 732

Бяхме в близка ситуация.... дакелът ми беше на 14 години (2022 година) , когато се откри образувание в шията, трудно място за биопсия и съответно тя не даде категоричен отговор, а и операцията беше ужасно рискова, така че не го оперирахме.
Няколко месеца преди това бяхме разбрали, че и сърцето има проблем. От лекарствата за сърце започнаха да се влошават бъбреците. Борих се с всички сили, успяхме с всевъзможни лекарства и добавки да овладеем проблемите. До декември 2024 година, когато внезапно започна да капе кръв от устата му. За няколко часа се влоши, сложиха някакво кръвоспиращо, но явно беше късно, Вини постепенно остана без сили и заспа, отиде си така... Лекарят каза, че най-вероятно е от тумора...
Предвид всички заболявания, разбирам че това е било подарък от Бог да си отиде без болка и с нас покрай него.
Аз в последствие много се измъчвах, защото започнах да мисля дали не го е боляло, те няма как да ни кажат. Но аз си го познавах, в годините когато го болеше знаех как изглежда - опашката свита надолу, а ушичките оклюмали.
Трудно е да разбереш кога е момента...

# 65 24 юли 2025, 15:36 ч.

Мнения: 553

Котенцето ми умря 😢 Само си мисля дано не се е измъчило много - беше болен последните 2 месеца, и дано не се е почувствал изоставен, когато последните 4 дни е бил в клиниката 😢 даже си мисля дали това не го е довършило 😞
Не знам това одебеляване на стената на дебелото черво.. май така беше - не можеше ли да бъде видяно на ехографа, който направихме.. Чакаме резултати от аутопсията..
Клиниката уж беше добра.. имаше добри отзиви в интернет.. водихме го и при друг лекар, също със супер отзиви, който пък реши, че всичко е просто от храната и с диета ще се оправи. Сигурно трябваше да го заведем и в Добро хрумване..
На 10 години.. можеше да си поживее още..

Последна редакция: чт, 24 юли 2025, 15:59 от Ally_

# 66 24 юли 2025, 15:47 ч.

Варна
Мнения: 6 927

Първото нещо, което казах на нашата котка в стационара, беше: "не сме те забравили, маме" Миличката веднага измяука и полека лека успя да се изправи. Наложи се да я приспим. Cry