Приятелят ми е "мамино синче"

Това са някакви измислени драми, за които съм сигурна, че мъжът дори не подозира, или поне със сигурност не знае толкова, колкото ние вече знаем.

Направо си представям как тя дава явни сигнали, че иска секс и гушкане, а той "не, искам да си говоря с мама". Да бе, да. Сигурно седи на дивана и се цупи и чака той сам да се сети.
Ами някои хора не се сещат, а няма и нужда. Затова има комуникация.
Като няма разбирателство, вратата и толкова.

Към авторката на темата-едва ли нежеланието ти за интимност е пряко свързано с телефонните разговори между гаджето ти и майка му. Звучиш сякаш ти е омръзнал и търсиш оправдание.  Приемам, че ти е писнало, дразни те, омръзнало ти е да си ням участник в тези разговори, но чак пък да те отврати сексуално зарсди това....



Не виждам нищо ненормално в подобен разговор с родителите. Нали не му дават наклон в живота, а просто споделят случки от ежедневието.
Майка и баба са стари и болни, всеки разговор с тях може да ми е последен. Говорим по 2-3пъти на ден, понякога за минутка,колкото "здравейте, как сте, ние сме добре" , понякога за 20-30мин с видео, за да се порадват на децата.
Да, празни приказки говорим, но е важно, както за тях, така и за мен. Дава ми усещане за близост, въпреки разстоянията.

Мъжът ми също говори с техните, дразня се, че не питат за нашите деца, или ако питат е с половин уста, но надълго и на широко свека обяснява за любимите си внуци дразня се и като започнат да се бъркат във всичко. Иначе не ме дразни, че си говорят    нямам против да си дрънкат празни приказки.

А защо да не губи желание към него? Вижда го като патенце, залепено за мама. Кой иска да спи с такъв човек?

Те не са на 40-50 като някои от пишещите, които са семейни и имат собствени деца, а родителите им са възрастни и леко или нелеко болни, но имащи нужда от информация или образа на внучето. Това са двама млади хора, които са гаджета и той прекарва цели 40 мин на телефона с макя си, с която си говори нещата, които би трябвало да разказва на жената до себе си- как е минала работата, да обсъдят плановете за излизане на разходка, почивка и т.н. Демек майка му му е жена. Това е изкривено. А това да оставя авторката да кибичи сама на масата, докато той се наговори с маминка, е от онези проблемчета, които споменах в първия си пост. Противно на очакванията, такива мъжленца всъщност не уважават жените и не се държат добре с тях, държат се добре с мама, защото са бъгнати, повредени и с деформирана мъжка психика. Ако мама не умира от рак или не получава инфаркт, дори дребен жест като този с яденето, говори за пренебрежение към авторката.

Тука съм съгласна с Кетчър. Няма лошо да говори, ако ще и празни приказки, но не и във времето, в което жена му е сложила масата и го чака да ядат. Усещате ли тънката разлика? Да говори в обедната си почивка, да говори по път за/от работа, да говори от кенефа, ако ще. Но ВСЕКИ ден да взима по близо час от малкото време, което остава на двамата да се видят насаме (извън работа, сън и домакински задължения това време никак не е много, знаете) за мен говори за нездравост. Пак подчертавам, тук явно се говорят празни приказки. Ако родителят е стар, болен, в нужда - ок, да говори и по два часа, ще проявя разбиране. Но в този случай не бих.

    Явно и вашата комуникация си я бива. Щом знаете по колко и за какво си говорят приятелят и майка му. Много народ сте в тези отношения. Младите , или са много млади, или много незрели, щом са ви набъркали във взаимоотношенията. Задочно отсега се конкурирате кой ще знае и ще дава преценки повече.

Можеш просто да го помолиш да не говори с нея докато е с теб. Друго няма какво да направиш, а не е и редно да го повдигаш на въпрос да разреди разговорите с майка си.

Според мен, той не държи на връзката ви, не цени усилията ти.
Майката не е проблем, тя ще се усети, ако с две думи и се каже- казвай бързо, ако е спешно, ще обядваме с приятелката ми.
Това поведение показва абсолютно пренебрежение.
Предполагам, че не само с майка си говори с охота, а и с други, които му звънят. Ако е само с майката, и то мъж в средата на 30-те, си е жива патология.
Два варианта- или е "мамино синче", или ти не си му важна.
Опитай да промениш това, ако не става, значи човекът е грешният.

Докато нашите бяха живи,се е случвало и по 20 пъти да се чуем през деня.
Понякога просто си говорехме глупости,поради нуждата от комуникация с най-близките ми хора,онези дето безрезервно са ме обичали и подкрепяли във всеки миг.
Ако парнтьорът си бе позволил да ми направи драма заради начинът ми на общуване с родителите ми,най-вероятно щеше да му е последна реплика към мен.


+100

Понеже аз съм далеч в другата крайност, мен разговори 40 минути с роднини направо ме плашат. Ако ми се беше паднал такъв мъж, не знам точно как бих се чувствала. Моят се чува редовно с майка си, но  за кратко.

По принцип идеята някой друг да знае с детайли какво правим всеки ден, къде планираме да ходим и какво сме изяли ми е мн. чужда. Но моя случай е рядко срещан в България конкретно, та не съм за пример.

Защо изпадате в крайности - не му била важна защото говори с майка си. Аз не виждам нищо толкова страшно в това. Има хора, които искат да обръщат внимание на всички важни хора в живота си, а не като си хванат гадже да забравят за майка, за приятели и изобщо за всичко останало. Имам такива познати и не е приятно изобщо. Все пак нали не му дава наклон в живота, нито прави някакви интриги. Говорят си глупости, просто ей така, да си се чуят, защото са си важни. Малко хора разбират подобна силна връзка между майка и син. Факт е, че границата е тънка между привързаност и обич и между токсично близки отношения между майка и дете. В случая не мисля, че приятелят ти е мамино синче, защото се чува с майка си. Тя дава ли му наклон на живота му, командори ли го, иска ли му постоянно услуги, изисква ли от него да тича при нея за всеки малък проблем, зарязвал ли те е заради нея, тя правила ли му е проблем, че не й обръща достатъчно внимание, защото е с теб? Далеч ли живее, колко често се виждат? Отговорът на тия въпроси е важен.
Примерно имам един познат - много добро момче - ходеше с моя едно момиче. Обаче майка му все безработна, той плаща всичко, пазарува понеже нея я мързи да излезне, постоянно му правеше фасони защо не й обръща внимание. Няколко случки - стоят си в дома на приятелката му при което майка му звъни да се прибере веднага, защото еди какво си, и той веднага пали колата до другия край на София. Естествено фалшива тревога. Бяха се разбрали да ходят за 2-3 дни до друг град и майка му като ревнала, че ще е сама и хайде и маминка с тях на почивка.
Правете разликата, защото е от значение. Не всеки, който е близък с майка си е мамино синче и прочие.

Така представена историята, ми звучи като човек, който не те приема насериозно, не те уважава и отбива номера, колкото да се каже, че има жена.
Моето либидо и отношението ми към мъжа също би се повлияло от такова засилено (макар и не съвсем директно) участие на родителите, независимо мои или негови, във връзката.
Аз имам какво да споделя и да поискам съвет от моята майка - все пак сме две жени, с еднаква социална (и евентуално и семейна някой ден) роля. Но дори с нея, както и с баба, говорим по 10на минути максимум 2 пъти седмично. И невинаги искам съвети за домашни хитринки, егати, не съм толкова смотана в домакинството вече. От баща си бих поискала съвет за дребно майсторене. Като цяло, баба ми се хвали как се занимават в пенсионерския клуб, с родителите ми говоря как са котките и къде отиват двамата за уикенда. Нито са болни, нито са сакати, че да имат нужда от ежечасни проверки.
Да ме извинявате, но при наличие на една жена в къщата (наставлявана от своята майка), що ще го дири този млад момък 5 пъти дневно от маминка - съвет как да панира кашкавала ли? Докато женичката му го чака за пореден път на сервирана маса, защото е добре възпитана и знае, че докато не се появят всички, никой не бива да яде?
Ми не знам, най-мекото, което ми идва наум, е отвратително възпитан келеш. Пробвам с 2-3 директни разговора и ако не поеме, го връщам на производителя.

Това с петте пъти дневно съм го изпуснала. И на мен ми се вижда много това.

След като той не вижда проблем в това - ти нямаш полезен ход. Освен и ти да ги говориш с майка си и приятелки във времето в което сте двамата и той не говори с мама. Така или иначе мерак за близост с него нямаш /което е и нормално в таква ситуация/. Обясни му, че след като е толкова зависим от мама и имат нужа да си лафят всеки ден по 3 часа - да си ходи да си живее с нея, а ти искаш мъж, не украса с телефон на ухото у вас.  Друг вариант да го провокираш е - докато си лафи вечер с майка си, да се появиш по секси бельо и да започнеш да му сваляш панталона и така нататък. Ако не й затвори /така или иначе му е 5-ти - 6-ти разговор с нея за деня/, а разкара теб - това е повече от показателно кой му е приоритет. От там наестне си прави изводите искаш ли да си цял живот 2-ра цигулка, за когато евентуално му остане време и желание, след работа и мама.

Намираш си друг, чиято майка има други интереси освен дирижирането живота на "отрочето"...

Лешник и пундьо.
Не влизай в сложни схеми и обвързвания, очаквания и надежди с този момък.
Такива са таралеж в гащите. Винаги ще се чувстваш като придатък,  допълнение към безценната връзка с мама, втори план, резервна схема.
Много жени го правят от мазохизъм (да живеят с подобни мъже). Ако те кефи и просто търсиш да се чувстваш кофти – остани си със него, пък си мрънкай и се самосъжалявай на воля.