16.07 - 27.07.2019 СЕДМИ КЛАС Успех на второ класиране!

Аз съм била в това училище без да съм от Ловеч, живяла съм на пансион (така наричаме там общежитията) и за мен това не е минус, а един от големите плюсове на цялостното преживяване. На тази възраст преживяваш стреса бързо и здравословно, защото животът те влече с пълна сила и все повече средата на връстниците става по-важна от това да си до мама и тате. Вярно, че на 14, особено при момчетата ситуацията може да е "ни риба ни рак", но много скоро човек успява да усети цялото предимство на това да живееш самостоятелно. Все пак, за децата в пансиона има добра грижа и се спазва дисциплина, което ще рече, че има ограничения на свободата - вечерен час, прилично съжителство с останалите деца и т.н. Общежитията с в двора на училището, което ще рече, че не губиш в логистика по около час и половина до два на ден. Ползваш целодневно корпуса на училището - спортна база (имат много хубава нова спортна зала), библиотеки, многофункционална зала. Има стол.
Вероятно от следващата година, след добавяне на едно ново крило, (този проект е в ход) ще минат на една смяна.
Битовите предизвикателства, с които е свързано живеенето на пансион само увеличава стабилността на една личност и я прави по-малко зависима от непременното наличие на комфорт. А и има проучвания, че мозъкът оформя нови връзки и гради нови умения точни малко отвъд зоната на комфорт.

Най-големият плюс за мен все пак остава работата на учителите - те са предимно хора, които отдавна работят в това училище, немалко от тях са го завършили, но в същото време успяват да привлекат и млади учители, които работят с жар. И по мое време и сега (наблюдавам постиженията на училището през последните 10 години, ходя на всеки училищен празник, следя сайта) отношението към децата е много сериозно, изискванията са високи, но и се раздават от своя страна. Като дете усещах тази обич, години по-късно имах опита и гледната точка да я осъзная, а сега като родител мога да я оценя! Децата успяват в голяма степен да си вземат езиковите сертификати (училището е едно от тези, които провеждат изпитите за немски езикови дипломи) само с помощта на своите учители (часове от група А, Б и ФУЧ), без школи и допълнителни разходи на ресурс (при условие, че си решил да учиш, все пак). Учителите са активни и предоставят възможност за изява на децата на различни състезания, има различни клубове по интереси (което го равнопоставя с училищата в по-големите градове)

Накрая темата голям-малък град...Вярвам, че малко по-ниските минимални балове на децата, приети там не предопределя потенциала им, а и при такава сърдечна работа на учителите, това бързо се компенсира. Фактът, че градът е малък за мен е предимство, защото това способства сформиране на общност между децата от един клас, от училището. Имат повече време за реално общуване, свързва ги не само учебното време, а и всичките им преживявания. Градят се приятелства за цял живот и безценна емоционална и социална компетентност.

Да, преди 30-35 години всичко беше различно. Няма как едно място да остане извън времето си, непокътнато. Тогава имаше 10-тина езикови гимназии в цялата страна, а и демографският профил из страната беше друг. Но въпреки това, училището съумява да запази ниво, Преди две години беше в топ 10 на ДЗИ по БЕЛ и това пак повтарям - предимно с работата в училище с децата.

И съвсем накрая искам да обясня, че за мен е важно в този чувствителен етап от живота на един млад човек да се развива не само спортен хъс, а самостоятелност, емоционален свят, здраво отношение към живота. Не казвам, че Ловеч е единственото място, защото за мен е било това, където това може да се случи, но е такова.

Хора, надявам се вече не съжалявате, че попитахте