Кой е най-големият урок, който хората биха могли да научат от живота ви?

Нещо се отплеснахте в противопоставяне и дуализъм. Страданието срещу радостта и добротата. Нито едното, нито другото е гаранция за духовно израстване. Но тук говорехме за уроци, а не коя емоция ни е по-приятна.
Но тъй като излезе че аз въдзигам стараданието на пиедестал давайки примера с човека, който и умирайки казваше че е екстра....нека да кажа, че просто това е най-скорошния пример за един урок свързан с оплакването, но понеже всеки урок си е индивидулен , в крайна сметка се заформи този спор и това противопоставяне. Акцентът в примера ми не беше страданието, а беше духът и достойнството които се запазиха именно поради тази нагласа на неоплакване и на несамосъжаление. Не че и преди не съм си мислела, че оплакването е кофти работа...но тук нещата бяха в такава крайност, че ме разтърсиха. А според именно нещата които ни разтърсват силно ни учат.

Ти употребяваш @срещу@ и @противопоставяне@. Аз не противопоставям. Аз приемам.
 
И ти със сигурност знаеш, че тези качества са възпитани и произлизат от удари в дъното и болки и рани ? Или от спокойствие, сигурност, възможност за обмисляне и оценка на красотата в живота, което вкл. и красотата в духа и поведението.

Със сигурност знам, че тези качества конкретно при този човек НЕ са възпитани от удари в дъно и болки и рани. Но ти пак обобщаваш и изместваш ударението. Никой не казва, че задължително и само болките и раните и ударите възпитават човека. Никой не казва, че ВСЕКИ човек ще развие качества по този начин. При този човек не знам да е имало болки и рани в живота му, но знам за други хора, които са имали и за които те са били трамплин. Зависи си от човека. 

Когато се изкачвам на високо ми се завива свят. Дотолкова, че дъното започва силно да ме привлича и имам натрапчивото желание да се сгромолясам от високо, там долу, в ниското пред погледите на всички. Искам да "ударя дъното", да "полетя" стремглаво надолу. Така е в живота. Имала съм такива ситуации. Някои ги наричат "падение", но аз вече не.
Ако утре реша да си сменя професията и от директор стана сервитьорка, за хората около мен това ще бъде окачествено като "велико падение". Но, то не би било такова за мен самата, ако съм щастлива. Обаче, на никой няма да му пука за моите чувства. Всеки ще казва: "виж я тази, сега е сервитьорка, преди беше директорка"
Или " виж я тази сега на какво прилича, преди беше хубавица"
И никой няма да каже " виж я тази, преди беше директорка, но сега изглежда по- щастлива"
Вчера си го помислих. Дали съм окована завинаги във "високата си позиция" и ще драпам със зъби и нокти за да я запазя ? Бих ли последвала щастието, ако то е някъде другаде ? В предишната си работа бях на по-ниска позиция и взимах на половината пари, но бях по-щастлива. Сега....е, не се оплаквам разбира се, щастлива съм. Нали така трябва, очаква се да е така и всички ръкопляскат ? Само на мен ми се завива понякога свят от стремглавото изкачване на високо.

Teresa30 разбирам те добре, но ако очакваш да ти кажа че има оттърване … според мен няма. Света така се пренасели и стесни и така се обезцени човешкия ресурс, че не можеш да хванеш наникъде и да си свободен. Дупката на Иван Рилски е препълнена с туристи, където и да отидеш и да си го облагородиш ще дойде някой, ще струпа ограда, ще ти хшърли мръсотия и ще ти го развали … и директорка и чистачка и сервитжорка … все ще се разправяш = я за по-хубавата метла, я за по-чистия етаж , я за бонуса от няколко хиуляди . И разправията ще е с еднакъв интензитет. Няма значение каква е стойността , защото стойността е относителна и е спрямо личната позиция еднаква. нещо като % , просто функция …
Затова си стой директорка . От мръсотията няма да се оттървеш . Единствено може да се оттървеш ако си върнеш младостта … и то тази младост в която се събирахме на купони, пиехме джин с тоник , играехме белот, слушахме Рей Чарлс, Вая Кон Диос и пр. … танцувахме , приказвахме ,пушихме цигара след цигара и знаехме , че ще станем каквито поискаме, ще блестим и ще бъдем супер .
После … се започват сблъс=ъците с реалността и тогава … започва духовното обедняване, страха от себеподобния, липсата на усмивки и … търсенето на щастие и бягство.
Аз лично намирам децата за по-умния, чувствителния, извисения и пр . стадий на човешкото съществуване. След това от едни прекрасни и умни създания стават едни нещастни, облъскани, злобни , завистливи и … вечно оправдаващи се с някакво духовно възвияаване индивиди .
Мое мнение както казвам. Но нещастието не носи красота. Проста физика. Всяко действие предизвиква равно на сила и обратно по посока противодействие. Така и с нещастието, което получаваш. Отговора е същото по сила и обратно по посока нещастие. Не илъчаш щастие или духовни висоти, които предполагат хармония и красота, а … примирение, търпение и тъга.
Мое мнение.

Усещаш ли се, че препращаш  в своята младост, и то в някаква абсурдна връзка с реалността и конкретния случай?
Не е важно с кого и за какво се разправя, а как се е чувствала, как се чувства сега  тя и как биха се възприели нейни решения от околните. Това  се опитва да ти каже .

Да. А ти усещаш ли се , че до сега се разправяхте как преживени неприятности извисяват … сега ми казваш да не препращам назад ???

За какво сега става дума? Минали преживявания имат ли отражение в настоящето или не и ако да то какъв ти е проблема с примера с моята младост?
И моля бъдете консеквентни.
Първо всички обяснявате колко е важно да си минал през какво ли не за да си на духовно ниво … после ми разправяте да не правя паралели с младостта ? Да . Добре. Нещо друго?

Какво общо имат твоята младост и твоите купони с преживяванията на друг?

Или избягваш да четеш или избягваш да рабираш какво пише...
Няма да помогне да обяснявам и няма да го направя.

? Попитай се какво общо има този въпрос с написаното от мен.

Разбирам, но се объркваш в отговори и опити да се оправдаеш защо мислиш така.

...пиехме джин с тоник, играехме белот, слушахме Рей Чарлс, Вая Кон Диос и пр. … танцувахме, приказвахме, пушихме цигара след цигара и знаехме, че ще станем каквито поискаме, ще блестим и ще бъдем супер.

А накрая ставаме обикновени мрънкачи, вечно недоволни.

Това е магията на младостта, едно от нещата, които човек губи докато опознава света. И само не ми казвайте, че и сега вярвате в себе си. И аз вярвам. Но не по този начин - и да искам, не мога да вярвам така.

Пример по темата "Кой е най-големият урок, който хората биха могли да научат от живота ви? " , изхождащ от твоята позиция. Защото аз твоите уроци никъде не ги прочетох. Видях само оспорване на чуждите изводи.
Ако беше написала своите, гледната ти точка би била по-аргументирана и нямаше да предизвика такива спорове. Иначе добре звучи, но някак неподплътено.
 Кой ти каза, че хората, които са си направили изводи от живота на база преживяна болка - са нещастни и удрящи дъното? Нима ти не си минавала през трудности, разочарования, загуби - и когато мина през тях какви изводи си направи?

Ето ти някои мои изводи, базирани на щастието и любовта:
 Любовта е единствената сила, която ни дава крила да минаваме по-леко през несгодите на живота.
Този, който носи любов в сърцето и я раздава е щастлив човек!
 В човешката природа е заложена и добрина и лошотия. От силата на характера зависи под ударите на живота дали ще надделее добрата или лошата му страна.

Накрая ставаме пак такива, каквито искаме - обикновени мрънкачи и вечно недоволни или пък нещо съвсем различно, според колкото ни позволяват собствените личностови ресурси.
Тези страдания по младостта прилягат не на всеки, отново излишни обобщения.

Научих,по-точно осъзнах,че щастието е състояние на духа,не се придобива отвън,излъчва се от вътре.

unabella написала съм ги