Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 8 фев. 2020, 21:51 ч.

Родители и чувство за провал

  • 4 439
  • 95
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 4 304
Не знам какъв е бизнесът ти, но ако не върви и си в застой, защо не потърсиш консултация от хора с повече опит в областта? Възможно е  да има решение, което ти просто не виждаш.

# 31
  • Мнения: 1 034
Има една такава мъдрост, знам я от баба ми: човек, каквото вземе от родителите си, го връща на децата си.
Ако ти си на 30, родителите ти са, да речем, на 55. Ами те са си още трудоспособни и отговарят за себе си. Даже ако са пенсионери, пак отговарят за себе си, защото получават пенсия, за каквато са се осигурявали.

Искам да кажа, че не е твоя отговорност да издържаш родителите си, нито е тяхна отговорност да те издържат теб, след като всички вие сте възрастни зрели хора.
Не е твоя вина (говориш за чъвство за вина), ако те са получавали малко пари цял живот. Ама изобщо.
Ти ще имаш отговорност към бъдещите си деца, и ако можеш финансово да подкрепиш родителите си в някакъв момент - чудесно, ако не - пак казвам, това не е твоя отговорност, ни най-малко.

Помисли за твоя живот, сега си млада, направи си план какво искаш да постигнеш за себе си. Ако ти си щастлива, и те ще са щастливи.

# 32
  • Мнения: 1 702
Интересно, че 30 годишна жена, пишеща интелигентно, не мисли за мъж, деца, почивки, излизания с приятели и приятелки, а се е фиксирала в родителите си и в невъзможността си да им помага финансово. А годините летят, 30 години и си размишляваме как да помогнем на мама и тате. Отговорността за техния живот си е само тяхна.

# 33
  • Мнения: 2 687
Много хора помагат на родителите си по различен начин. После родителите се хвалят едни на други. Нейните сигурно бедни нямат с какво да се похвалят. Толкова ли е трудно да се разбере желанието на авторката?

# 34
  • Мнения: 5 227
Разбира си се, въпросът е друг. На 30 е притеснена, че не може да осигури родителите си, но дума не обелва за мъж и дете. Това втренчване в миналото не е ок за нея.

# 35
  • Мнения: 2 687
Сигурно няма мъж все още.

Тоя милионер на братановица няма ли неомъжена сестра, братовчедка?

# 36
  • София
  • Мнения: 2 182
На мен пък авторката ми харесва, че уважава родителите си и не е егоцентрична. Демонстрира добри ценности.

Тайничка, няма, иначе щях да я запозная с гаджето ти и да те остави само за мен 😃

# 37
  • софия
  • Мнения: 1 057
Хубаво е,че мислиш за родителите си. Родителите са много важно нещо. Но не бива само грижата за тях да ти е ориентир в живота, трябва да си изградиш свой живот със свои си стремежи. Казваш в един коментар "Опитвам се да ги уча да мислят повече за себе си и личното си щастие, може би там имам някакъв нищожен прогрес." - ти се опитваш да ги научиш да мислят за себе си, но май те са пропуснали да те научат ти да мислиш за теб си. Не го казвам като нещо лошо, наистина е хубаво да обичаш родителите си и да се опитваш да им помагаш. Аз самата съм много привързана към моите. Но не трябва това да им помагаш да ти е целта в живота, трябва да имаш свои мечти, свои стремежи и желания и да се занимаваш и с тях. Едва ли родителите ти искат да не бъдеш ти приоритет в живота си. Относно ремонта- написала си назад, че жилището им е за ремонт и много искаш да го ремон тираш, но никъде не прочетох дали те искат това и още повече с твои пари? Мисълта ми е ,че твоите желания и техните може да се разминават, въпреки добрите ти намерения. Мечтата ти да им купиш къщичка също е хубава, но според мен по-скоро трябва да мислиш за жилище за себе си - родителите ти са имали възможността да си осигурят жилището, което са искали -това не е твое задължение. Те са направили каквото трябва- оптгледали са дъщеря си, четяйки написаното от теб си правя извода,че и са те отгледали добре, сега ти трябва да живееш своя живот и да си щастлива. И да те е грижа за тях разбира се, но не това да се грижиш за тях и дая им купиш къща да е целта на живота ти. Ти и твоето щастие трябва да сте целта на живота ти.

# 38
  • Мнения: 1 481
Жената спомена, че иска да направи нещо за родителите. То не и кой знае какво. Всеки може да чувства такава необходимост и това не заслужава думите които вие, не тя, и не родителите и, се опитвате да и вмените. Никой нищо не я кара да прави, нито се опитва да я манипулира. Това си е неин избор и заслужава само уважение.
Освен това много млади хора на тази възраст се чувстват по подобен начин. Нямат реална перспектива и започват леко по леко да се отчайват. И моля, не ми излизайте с клишетата как ако се преквалифицира, пък ако работи 24/7, пък ако си намери високоплатена работа, ако, ако, ако... Пари се изкарват с малко акъл, с много късмет и с железни връзки. Поне тук, на тази територия е така.
И кое от тези неща смяташ, че ѝ е на разположение?

# 39
  • Мнения: 24
G&B, те сами искат да го пооправят. Просто все нещо не стига - време, защото вечно работят (за другите), финанси (защото подценяват труда си) и т.н. Затова ми се иска аз да се включа. Знам, че никой родител не иска детето му да се лишава заради него, затова и няма да се изхвърлям извън възможностите си. Ще започна с "ръчен труд".

Uncommon, много хубава мисъл е това, донякъде успокояваща. Аз знам, че децата винаги са малко по-добри от родителите си. Чисто еволюционно. Но хората сме толкова различни, че почти винаги ако си добър в едно, нещо друго ти куца.

FrauDanna - особена съм на тема деца. Не знам дали някога ще имам, все още не съм го усетила, може и да не го усетя никога. Иначе за тези 10 години съм правила доста неща за себе си - пътувах, поживях. Затова и спестявания нямам много хаха, но пък спомени не ми липсват.

Дариела, даже доста мисля за себе си - иначе отдавна да се бях посветила на тази цел и за едно десетилетие все щях да съм стигнала до някъде с това ми желание. Гадното усещане идва по време на равносметка.

Може би най-плашещата мисъл в перспектива е, че с родителите ще става по-зле, защото макар и да не са чак толкова възрастни, начинът им на живот (повече старание за другите, отколкото за тях си) ги съсипва много по-бързо, отколкото би следвало да се случва. Това си го напомням всеки ден за да не стане така и с мен, защото и аз се бях пуснала по пързалката да съм полезна на всички, само че се усетих след 5 години, а не след 35... Сега бих се радвала да съм полезна предимно на себе си и на семейството си. А семейството ми все още са те.

# 40
  • Мнения: 5 227
Помагането на другите не състарява. Според мен на родителите ти не им се занимава, а не че нямат 50 лв и 2 часа за боя, лакове и мече.
А ти започва да ми се струва, че си в кризата на 30те, имаш изключително типичния признак да говориш как не се е случило онова, което си мечтала преди 5-10 години. Ще ти мине.

# 41
  • Мнения: 4 770
А на мен ми се струва, че не си се отделила чисто психологически все още от родителите си и те са нещо като сламка, за да не направиш крачка към самостоятелност като създаване на семейство. Не е лошо или нещо ново под слънцето, но като да им приписваш повече нужди отколкото те самите имат. Нещо като свръхпротективните родители, но при теб е наопаки – свръхпротективна дъщеря.
Ако са двамата, относително здрави, те съм сигурна, че се оправят сами, независимо на теб как ти се струва.
Време е да обърнеш фокуса към собствения си живот и собствено семейство.

# 42
  • София
  • Мнения: 2 182
.
А ти започва да ми се струва, че си в кризата на 30те, имаш изключително типичния признак да говориш как не се е случило онова, което си мечтала преди 5-10 години. Ще ти мине.
Кажи какви са тези съжаления на 30? Не е ли твърде рано? На тази възраст човек дори за образование не бива да съжалява, вече много хора започват обучение на 30.

# 43
  • Мнения: 4 770
Има го този момент с кризата, да. Защото времето от 18 до 30 всъщност минава чудовищно бързо и в един момент ти си си мислил, че имаш твърде много време, ще постигнеш някакви успехи, висоти, а то се оказва, че не е точно така. Нещата се случват тегаво по скалата на младежките очаквания, които са свързани с неопитност, младежки ентусиазъм и нереалистични очаквания. Та има си приземяване, но споко, нищо страшно няма. Животът е в настоящето.

# 44
  • Мнения: 5 227
Става дума за 30годишни, добре образовани хора, които нямат жилище, семейство и деца. Родителите им на техните години са били, а и техни набори с по-нисък старт и образование сега са с дом, с по 2 деца, а някои даже са и разведени.
Кризата на 30те е усещането, че нищо съществено в живота си не си направил - ти си ял, с*ал, бачкал и евентуално пътувал, а другите са създали нещо значимо, докато ти си си гледал кефа, а насреща нямаш нищо.
Има доста писано в нета по темата.

Общи условия

Активация на акаунт