Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 8 фев. 2020, 21:51 ч.

Родители и чувство за провал

  • 4 439
  • 95
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 690
Кравата не суче от телето.

# 16
  • Варна
  • Мнения: 3 107
Независимо от любовта и грижите на родителите ни и те имат грешки. Може би в случая на авторката се повтаря даден модел, който води до безпаричие. Със стандартна заплата няма да има бързо забогатяване, а оцеляване. Нужно е да лавирате и да се развивате в бизнеса  но и да смените модела на мислене. Моите ме научиха да формирам бюджет, да пестя и да инвестирам. Но всичко с премерен риск. Може би за тяхното време е било удачно. Сега не. Доказах на баща ми, че мога да имам финансови дивиденти  с личен избор. Песимизмът няма да Ви помогне. Не винаги щастието идва тук и сега, понякога е неочаквана подкрепа, шанс, пазарна ниша, полезни контакти. В стремежа за бързо забогатяване мнозина губят, защото мотивите и предразсъдъците им остават. Консултирайте се с мотивирани, успели хора. Преди дни се запознах със собственик на кокетна сладкарница. Изключително любезен и предразполагащ. Загубил е около 800000лв, води дела. Единственото, което го вълнуваше бе здравето на жена му и новороденото внуче. Обясняваше на позната по телефона за съвпадането на фалита със смъртта на родител. Но с философски оптимизъм завърши, че миналото е поука  и го интересува само бъдещето. Оптимизмът му не бе подправен.
Не съм съгласна, че не дължим нищо на родителите си. Отношението не е бизнес стратегия. Пренебрегване, апатия вредят адски. Затова Зори бъди щастлива и удовлетворена. Това ще е най- ценната награда за родителите ти. Доброто отношение и грижа не се измерват в материална помощ. Хуманната е в основата .

Последна редакция: сб, 08 фев 2020, 23:23 от Viviana91

# 17
  • Мнения: 450
Авторке, родителите ли ти вменяват чувство, че ти им дължиш грижа и материална подкрепа или ти от обич просто искаш да ги улесниш? Ако е първото - ужас, не би трябвало да ти насаждат чувство на вина. Ако е второто, ти не си никакъв провал, а мн добър и стойностен човек.

Недей да мислиш за себе си като провал. Вредно е, спри. Но донякъде те разбирам, защото и аз изпадам в състояние, в което се чувствам като пълен провал. Нито някаква бляскава и успешна кариера имам, нито бляскаво и успешно семейство. Но бързо се освестявам. Няма провали, всичко е урок.

# 18
  • Мнения: 9 982
Ей, без малко да ѝ обещаете, че като смени модела и ще завалят дивиденти Simple Smile

# 19
  • Мнения: 717
Само се замисли: ако родителите ти се вживяваха като теб в постигането на мечтите си, теб едва ли щеше да те има. Оценявай това, което имаш, в момента, в който го имаш.

# 20
  • Мнения: 10 751
Жената много ясно каза още я първия си пост, че родителите и никога не са и вменявали нищо и нищо не са искали от нея. Обича ги и иска да се погрижи за тях,чудо невиждано.

Всеки втори коментар, като че е  толкова ненормално някой да обича родителите си и да иска да ги облекчи и зарадва и авторката е единствена на света с такова желание.

# 21
  • София
  • Мнения: 2 175
Бившата ми се ожени за милионер-чудженец и предполагам сега осигурява голямото си семейство благодарение на него. Омая си жертвата за няколко дни.
Помисли за този вариант, ако имаш подобна мечта да поддържаш бедната си фамилия, която да се гордее с теб.

# 22
  • BG
  • Мнения: 362
Жената спомена, че иска да направи нещо за родителите. То не и кой знае какво. Всеки може да чувства такава необходимост и това не заслужава думите които вие, не тя, и не родителите и, се опитвате да и вмените. Никой нищо не я кара да прави, нито се опитва да я манипулира. Това си е неин избор и заслужава само уважение.
Освен това много млади хора на тази възраст се чувстват по подобен начин. Нямат реална перспектива и започват леко по леко да се отчайват. И моля, не ми излизайте с клишетата как ако се преквалифицира, пък ако работи 24/7, пък ако си намери високоплатена работа, ако, ако, ако... Пари се изкарват с малко акъл, с много късмет и с железни връзки. Поне тук, на тази територия е така.

# 23
  • Мнения: 450
Да, сега прочетох пак поста ѝ, извинявам се за излишния въпрос. Това чувство на вина от къде е дошло? Или авторката се чувства просто провалена в живота? Щом нейните родители нищо не очакват, явно тя сама се обвинява, че "нищо" не е постигнала в своя живот и от там, че не може да им помага както ѝ се иска, според мен безсмислено е това. Нарочно сложих "нищо" в кавички, защото едва ли е нищо.

Авторке, не трябва да ти пада гарда. По зрялост днешните 30 са новите 20. Нормално е да си незряла, от там "неуспяла" и незабогатяла. Като узрееш всичко ще се нареди от само себе си - и бизнес, и финансово състояние, а терзанията, че си провал всъщност първи ще изчезнат. Днешните 30 годишни масово са незрели, та не си изключение, не се смятай за провал.

# 24
  • BG
  • Мнения: 362
Айде сега пък незряла била.... Не е незряла, не е постигнала това което е искала, представяла си е живота с друго развитие и това я сдухва. И това не и позволява да направи нещо за родителите си, както си го е представяла, когато е била на 20. Колко хора са в нейното положение - много, доста много.

Последна редакция: сб, 08 фев 2020, 23:49 от Tony34Al

# 25
  • Мнения: 1 698
Едно внуче, вероятно би зарадвало родителите повече от пари и къща. Simple Smile Това е по-лесно постижимо, може би.

Братан, сега разбирам отде иде афинитета ти към чужденки. Wink

# 26
  • Мнения: 452
Към авторката - ако искаш да зарадваш родителите си, винаги можеш до започнеш с нещо по-дребно. Жилището им плаче за ремонт? Разберете се да започнете от дребните неща. Например един уикенд да се организирате и да боядисате. Това е нещо, което не изисква много пари и време, но жилището веднага става  по-приятно за живеене.  Като добавиш и няколко нови килима и пердета или нови дамаски за мебелите, остановката се променя. 
На моите родители им подарих почивка за десет дена лятото. И двамата са пенсионери, и то от тези, които почти не мърдат от вкъщи. Нарочно ги поставих пред свършен факт, иначе никога нямаше де се организират. Баща ми мърмореше, но като му казах, че парите са платени, нямаше избор.  Естествено като се върнаха бяха доволни и щастливи. А в момента има супер изгодни пакети, ранни записвания и т.н, така че няма да ти е непосилен разход.

# 27
  • Мнения: 24
Здравейте отново и благодаря на всички за хубавите отговори. Наистина, във всеки от тях има по нещо, което ми помага да сглобя една по-мащабна и трезва гледна точка.

Истина е, че на 20 си се чувствах млада (и глупава), но явно нещо по пътя се е счупило, защото на 30 не се чувствам съвсем щастлива от постигнатото. Финансовата ми култура наистина не е най-добрата - с времето става малко по-добра, но това отне време, в което не постигнах много. Е, предполагам по-добре късно...

За мен не е важно да съм "богата". Просто искам да мога да си позволя хем да помагам на родителите си, хем да издържам себе си и евентуалното си бъдещо семейство. Когато си намеря партньор, той вероятно също ще помага, но не искам да разчитам на това.

За бизнесът спестявах първите 2-3 години от офисната работа и тръгна добре, но бързо застоя. Все още съм човекът-оркестър и съм започнала да го преосмислям, защото досега беше "комфортен" и криво-ляво издържаше мен в него, което не е много перспективно. Сигурно ще търся партньор.

Stallion също е прав. Дълго време се опитвам да променя начина на мислене на родителите си. Ако аз имам малък комплекс да съм в тяхна услуга, то те живеят да са в услуга на другите. За тях е важно да са полезни, но реално, почти не живеят за себе си. Нямат грехове към мен - просто са такива, каквито са. Имаше период от младите ми години, в които ги обвинявах какви са и каква "са ме направили". Вече знам, че нещата просто са такива, каквито са, и трябва да се боря с каквото не харесвам в себе си. Опитвам се да ги уча да мислят повече за себе си и личното си щастие, може би там имам някакъв нищожен прогрес.

Вивиана и Allwewant, вашите мнения също доста резонират с мен. Наистина има неща, които не научих в детството си за това, което искам сега. Но научих други за това как да съм щастлива с малко. Разбира се, трудно приложимо е с оглед на желанието ми да дръпна, но все пак имам емоционална база. Тя вероятно ме спря от това да скоча в работата на 300% и да стана работохолик-психопат. Вероятно щях да съм богата вече, но нямаше да мисля за семейството си...

Вики, благодаря за идеята. Това с почивката го направих веднъж - малко, но наистина имаше ефект. А сега мисля ръчно да се захвана с ремонта, защото те наистина никога няма да се решат.

Наистина много ви благодаря за мненията. Поставят мислите ми в перспектива и ми помагат да изляза от главата си Simple Smile

# 28
  • Мнения: 2 076
Похвално е че си такава добра дъщеря, и че искаш да помогнеш на своите родители.

Въпреки всичко, аз лично се почувствах малко странно, неприятно, докато четох публикацията ти. Има нещо нередно. Не можеш да живееш така, с такова чувство за дълг. Не може това да е цел на живота ти.

Колкото и да ти е трудно, живей основно за себе си. Така можеш да си полезна и на другите около себе си. Но всичко започва преди всичко с грижа за самата теб.

ТИ какво искаш, от какво се нуждаеш, истински? Може би само си мислиш, че подобряване на финансите ще те направи щастлива (а респективно и близките ти). Вслушай се в самата себе си!

# 29
  • Мнения: 2 864
Мисля, че трябва да се опиташ да погледнеш нещата от различна гледна точка. Тази на родителите ти. Как биха се чувставали, ако решиш да променяш дома им?
Преди 20-Тина година, преди да се омъжа и да имам деца реших нещо подобно. Имах малко, но достатъчно за ремонт в апартамента на родителите ми. Супер ентусиазирана и доволна от себе си им обясних идеята, за да получа зелена светлина. Отговорът на баща ми, лека му пръст, беше следният “Виж какво, който момиче, радвам се, че искаш да помогнеш, но не съм съгласен. Всичко в тия четири стаи сме го правили с майка ти. С малко пари, много желание и с двете ни ръце. Искам да си старее с мен, защото така ни е добре, не ми лиосва нищо, не страдам за лъскави уреди и немски тапети.”
Разговорът приключи. Продължих да “помагам” с подаръци за всеки повод в зависимост от какво имат нужда и на какво биха се зарадвали, без да ги карам да се чувстват неудобно, провалени да станат богати, да имат скъпи вещи.

Общи условия

Активация на акаунт