Радвам се, че има връзка и колкото повече се задълбочава, толкова по-добре за мен, защото това ми гарантира спокойствие някакво...
Святата личност ми нареди, изляза ли от църквата да забравя за случката. Сгрешила съм, съжалям- каза продължаваш напред, стремиш се да не повтаряш грешката си.
Идва прошка, каза да я поискам от дън душа, но да не признавам за изневярата.
Искам да се почувствам "пречистена", утре ще присъствам на службата и след тава ще ми даде причастие се наричаше май.
Постих последните дни. Изповядах се.
Искам да потръгне животът ми...
Постенето няма да пречисти душата ти,това са глупости.
Ти се разкайваш,но не се покайваш,говориш за църкви ,пост и прочее,ми вземи поне се ограмоти малко повече,вникни в разликите между двете неща.
Разкайването е повърхностното съжаление и то същата бира като разкайването на крадеца,който съжалява,не за туй,че е откраднал,а за туй,че са го хванали.
Покаянието е онова състояние на духа,когато емоции и мисли не са достатъчни и избива една непреодолима вътрешна потребност да извършиш действие с което да поправиш щетите от предходните.Разкаянието е мъка в сърцето,страх от осъждане,невъзможност да разберем какво сме сторили и да си простим...Но покаянието е акта(действието) който извисява човека до Бога.
Та,стига се тръшкала и окайвала така лицемерно,ако наистина ти пука за това което си направила,ще търсиш начини да поправиш грешката,а не да изживяваш като недоклатена Геновева мъченица, да се друсаш и да правиш драми около собствената си персона.Постоянно говориш какво и как ще чувстваш ТИ,ако приятелят ти научи,веднъж не спомена за неговите евентуални чувства..
Като много търсиш духовност,вместо да постиш с неясна цел и да точиш сополи по форумите,действай в направление към хората които са засегнати от постъпката ти!Но няма да го направиш,щото ти изнася само да си стоиш на фаза "разкаяние",за покаянието се иска гръбнак,а ти нямаш такъв..