Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 40 911
  • 171
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 81
Здравейте! От 2 месеца усещам как изпадам отново в депресия. Имах много силни стресови ситуации свързани с пари. Това някак си ми повлия на психиката. До м. август2020 г. пиех АД ,но след две години се почувствах добре и лекарят ми даде схема на спирането. И така до началото на м. март. От тогава започнаха пак признаците на тревожност ,безпокойство,и безсъние. Вчера ми изписаха отново АД но съвсем различен от този който пиех преди. Просто ме е страх да го започна ,като знам за първият през какви кризи минах докато започнат да действат. Какъв съвет ми бихте дали за преодоляване на тези кризи.

Здравейте, msi388,
тези кризи, които описвате са част от въздействието на антидепресанта върху невротрансмитерите. Сложността на човешкия мозък е причината за това да не бъдем сигурни по какъв начин съставките ще подействат и затова се започва с малка доза, която постепенно се увеличава, а психиатъра може да поиска от Вас да поддържате контакт през тези две, стартови, седмици, за да проследи как преминава въвеждането му в тялото. Всъщност няма какво да направите, освен да наблюдавате тялото си и ако прецените, че повече влошават, отколкото да подобряват положението - да се свържете с лекаря си. Възможно е да се наложи да пробвате повече от един антидепресант, ако той не подейства добре точно на Вас.

# 166
  • Мнения: 5
Здравейте, мисля че имам тревожно разтройство. Момче на 18 години съм и от доста време имам симптомите на тревожно разтройство (пресъхване на устата, изтръпване на ръцете, постоянно напрежение, лоша концентрация, постоянни мисли за проблема,  треперене на ръцете, и умора). Проблема е, че ме е страх да не се изпотя и да замириша, но точно това става. Веднага след като изляза от банята започва едно по-забързано дишане, голямо напрежение, и 15-20 минути след като изляза навънка се изпотявам. И така става затворен кръговрат (страх ме е да не се изпотя->изпотявам се заради напрежението->ставам още по напрегнат->изпотявам се още повече), и така докато не се прибера в нас. Дори избягвам много да минавам покрай познати хора и да си вдигам ръцете, за да не вземат да усетят някаква миризма. Всеки път ми се образуват големи кръгове от пот подмишниците. Поддържам перфектна хигиена, но понеже потта е прекалено обилна имам чувството, че пак леко мириша (използвам антиперспирант). Правил съм си кръвни изследвания и всичко беше в норма. Общителен човек съм, не съм се затворил в себе си (но с такива мисли направо изперквам). Принципно съм силен характер и винаги намирам решение рано или късно, но тука малко по-сложно.

# 167
  • Мнения: 81
Здравейте. Не мога да кажа дали имам депресия, не мога дори да определя какво ми става. В живота си съм имала 2 връзки. Първата беше и първата ми любов. Втората обаче за кратките ни 5 месеца задно, направо ме счупи. Усетих нещо, което не бях усещала никога, но вече 3 месеца не мога да го преживея. Не спя почти никак. Появи се сърцебиене и тревожност. Храня се максимум 1 път на ден, просто нямам грам апетит. Излизам, забавлявам се с приятелите си, спортувам, но в главата ми винаги стои той. Гнус ме е от други мъже, а първия си приятел го преживях като започнах сексуален контакт с друг мъж. Този път обаче при опита да го направя отново, затворих очи, отворих ги и факта, че той не беше пред мен, а някой друг, ме срина, разплаках се като малко дете и си тръгнах. Станах друг човек. Не получавам подкрепа от приятелите си, те просто ми казват, че ще се влюбя отново, че ще мине и толкова. Омръзна ми да чувам едно и също и да няма човек, който да ме разбере. Откриха ми гастрит, от стрес и тревожност и здравето ми се развали. Погубвам се, а никой не го разбира. За капак на всичко, в началото на този месец с него се видях чисто за секс. Беше зверска глупост, защото всичко започна отначало. цикъла ми закъснява с 9 дни. Правих си 2 теста, бяха отрицателни. Корема ме боли почти всеки ден от 4 дни насам и очаквам да ми дойде, но така и не идва. Тук е и вторият ми проблем, който ме довършва с минути. Мразя децата и не искам никога да имам. Просто мое решение, не ме съдете за  това. Когато бях с него го обичах толкова, че исках след време да имам дете от него. Нещо, което не си бях помисляла никога. Откакто ми закъснява, аз съм убедена, че ще направя аборт. Но психиката ми ме убива, мисълта, че ще убия нероденото дете на човек, който съм обичала до смърт, че това дете исках да го имам с него...не знам какво да правя...отгоре на всичко, от 2 седмици сънувам по 10 пъти едно и също- как аз стоя с мъж на диван и изведнъж той ми звъни...моля за мненията ви....


Здравейте, harashima,


Любовта може да разклати най-дълбоките ни устои и да захвърли в най-тежките страдания. Базова истина е, че нараняващите ни отношения днес може да имат своите корени и нерешени травматични събития от миналото – с родители или други важни, които са се грижили за нас, хора и тези, които идват и ни нараняват не са първите, а поредните в живота, като с увеличителна лупа се проявяват всичките ни терзания и болки – но в друг контекст.
Въпросът „защо избираме партньорите си“ рядко е с отговор еднозначен и често свързан с несъзнаваното. Много микрознаци могат да ни повлекат към един или друг, а опита и надеждата да променим първичните отношенията (тези с родители например). Сънищата Ви дават една отправна точка да започнете с дълбинен терапевт – аналитик или юнгианец, за да изследвате темите за привързаността, любовта и връзките.

# 168
  • Мнения: 81
Здравейте, мисля че имам тревожно разтройство. Момче на 18 години съм и от доста време имам симптомите на тревожно разтройство (пресъхване на устата, изтръпване на ръцете, постоянно напрежение, лоша концентрация, постоянни мисли за проблема,  треперене на ръцете, и умора). Проблема е, че ме е страх да не се изпотя и да замириша, но точно това става. Веднага след като изляза от банята започва едно по-забързано дишане, голямо напрежение, и 15-20 минути след като изляза навънка се изпотявам. И така става затворен кръговрат (страх ме е да не се изпотя->изпотявам се заради напрежението->ставам още по напрегнат->изпотявам се още повече), и така докато не се прибера в нас. Дори избягвам много да минавам покрай познати хора и да си вдигам ръцете, за да не вземат да усетят някаква миризма. Всеки път ми се образуват големи кръгове от пот подмишниците. Поддържам перфектна хигиена, но понеже потта е прекалено обилна имам чувството, че пак леко мириша (използвам антиперспирант). Правил съм си кръвни изследвания и всичко беше в норма. Общителен човек съм, не съм се затворил в себе си (но с такива мисли направо изперквам). Принципно съм силен характер и винаги намирам решение рано или късно, но тука малко по-сложно.

Здравейте, donthackme,

Изпотяването по психологически причини е реакция на стреса, която не може да бъде контролиран и се появява най-вече по дланите, подмишницитe и лицето. Това, което воже да направите на първо време е да ползвате по-силни антиперспиранти – не защото ще спрат изпотяването, а защото ще намалят миризмата, която се появява след отделянето й.
Дихателни техники, отделяне на спокойно място до успокояване и отговора на въпроса „страдате ли от социална тревожност?“ биха могли да помогнат. В случай, че това не помогне, поне за известно време би могло да помогне (за избягване на описаната от вас спирала) някой медицински начин за спиране на изпотяването.

# 169
  • Мнения: 50
Здравейте.  Писахте ,че процеса е дълъг за усвояване на АД. Лекарката ми каза ,че до 3 седмици ще почувствам  малко облекчение. Минаха тези дни , но нищо по-различно не чувствам. Какво ще ме посъветвате?

# 170
  • Мнения: 81
Здравейте.  Писахте ,че процеса е дълъг за усвояване на АД. Лекарката ми каза ,че до 3 седмици ще почувствам  малко облекчение. Минаха тези дни , но нищо по-различно не чувствам. Какво ще ме посъветвате?
Свържете се с психиатъра и опишете състоянието си, за да прецени как да действате. Потърсете и психотерапия заедно с лекарствата

# 171
  • Мнения: 5
Здравейте! Мъж на 24 години съм .Проблемите ми започнаха преди около 2-3 седмици.Тогава една вечер от нищото ми се разхлопа сърцето и почнах да чувствам странни работи по тялото,като много адреналин .Казаха ми че това може да е паник атака .Няколко пъти и на работа ми се случи ,но за доста по-кратко и слабо .Обаче от около 1 седмица изпитвам необяснимо вътрешно напрежение и страх ,все едно че ще полудея ,на моменти се стряскам много и се задъхвам.Трудно мога да запомня нещо и да се концентрирам и отделно все едно сънувам на моменти (дериреализация май се казваше) .Ходих на психоложка и тя ми каза,че имам паник атаки и че е на психично ниво.Ходих и при невролог ,който ми изписа един антидепресант ..но още от първото хапче щях да откача от" паник атаки " ..ако това са паник атаки.Бях пробвал да пия и золофт ,но и той ме правеше адски нервен.Преди 2 години го бях пил ..тогава много ми помогна.
Въпросът ми е ..дали това е на психическо ниво от силен стрес или нещо със щитовидната жлеза може да е ?

Общи условия

Активация на акаунт