Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 93 369
  • 486
  •   2
Отговори
# 315
  • Мнения: 59
Здравейте,как да повишим самочувствие на дете на 5г,ниска самооценка и избягва социални контакти по тази причина, благодаря

# 316
  • Мнения: 203
Здравейте! Надявам се,че ще ми помогнете. Проблемът ми е че от доста време насам постоянно съм нервна и се ядосвам за най-малкото нещо. Повишавам тон и се развиквам дори на непознати. Преди не бях такава,може би е от средата в която бях,но се откъснах. Имах приятелка,която беше такава,викаше,псуваше, за мен беше непристойно поведение. Уж да се откъсна рано,но и аз станах такава. Сега какво да правя,как да постъпя със себе си? В момента се мразя,че съм такава. Искам да съм спокоен човек.
Здравейте! Надявам се да ми отговорите! ❤ Честит празик 🌷

Здравейте и извинете за забавянето на отговора, IvanaIv!
Интересно ми е от каква среда сте се откъснали и по какъв начин е станало това? Дали сте се чувствала притисната там и дали повишаването на тон се е смятало за белег на сила и власт? Дали на тези хора/приятелката Ви са им/й са получавали това, което искат?
Може да преразгледате и да видите по какви различни начини хората реагират и да се свържете с начина, с който се чувствате комфортно - и да го прилагате колкото се може по-често. Разбира се, това не е лесно, но дори да постъпите както не харесвате - а после кажете "извинете", е една добра крачка.
Има и друга страна - каква е причината да сте нервна и дали тя не Ви кара да се държите по този начин, който свързвате с предишната си среда
Поздрави,
Детелина

# 317
  • Мнения: 203
Здравейте,как да повишим самочувствие на дете на 5г,ниска самооценка и избягва социални контакти по тази причина, благодаря

Здравейте, Петя,
Отговаряла съм Ви няколко пъти в тази тема и ако това не Ви помага - срещнете се на живо с детски психолог, с когото да дискутирате кои от нещата, които евентуално сте направила помагат - и кои не, и да направите конкретна стратегия за подпомагане на Вашето дете.

# 318
  • Мнения: 29
Цитат на: Детелина Стаменова link=topic=1195245.msg44442584#msg4
4442584 date=1647159159
Здравейте! Надявам се,че ще ми помогнете. Проблемът ми е че от доста време насам постоянно съм нервна и се ядосвам за най-малкото нещо. Повишавам тон и се развиквам дори на непознати. Преди не бях такава,може би е от средата в която бях,но се откъснах. Имах приятелка,която беше такава,викаше,псуваше, за мен беше непристойно поведение. Уж да се откъсна рано,но и аз станах такава. Сега какво да правя,как да постъпя със себе си? В момента се мразя,че съм такава. Искам да съм спокоен човек.
Здравейте! Надявам се да ми отговорите! ❤ Честит празик 🌷

Здравейте и извинете за забавянето на отговора, IvanaIv!
Интересно ми е от каква среда сте се откъснали и по какъв начин е станало това? Дали сте се чувствала притисната там и дали повишаването на тон се е смятало за белег на сила и власт? Дали на тези хора/приятелката Ви са им/й са получавали това, което искат?
Може да преразгледате и да видите по какви различни начини хората реагират и да се свържете с начина, с който се чувствате комфортно - и да го прилагате колкото се може по-често. Разбира се, това не е лесно, но дори да постъпите както не харесвате - а после кажете "извинете", е една добра крачка.
Има и друга страна - каква е причината да сте нервна и дали тя не Ви кара да се държите по този начин, който свързвате с предишната си среда
Поздрави,
Детелина
Благодаря Ви! ❤

# 319
  • Мнения: 75
Здравейте. От няколко месеца почти всеки ден имам виене на свят. Два пъти загубих съзнание и след това се чувствам доста отпаднала. Правила съм всякакви изследвания всичко е наред и с кръвното нямам проблеми. Съмнявам се да не е на нервна почва.

# 320
  • Мнения: 203
Здравейте. От няколко месеца почти всеки ден имам виене на свят. Два пъти загубих съзнание и след това се чувствам доста отпаднала. Правила съм всякакви изследвания всичко е наред и с кръвното нямам проблеми. Съмнявам се да не е на нервна почва.

Здравейте, Xrisi, щом имате съмнения, че може да е на нервна почва - срещнете се с психолог, но се надявам, че сте отишла и при невролог.
С пожелания за бързо намиране на причината,
Детелина

# 321
  • Мнения: 75
Здравейте. От няколко месеца почти всеки ден имам виене на свят. Два пъти загубих съзнание и след това се чувствам доста отпаднала. Правила съм всякакви изследвания всичко е наред и с кръвното нямам проблеми. Съмнявам се да не е на нервна почва.

Здравейте, Xrisi, щом имате съмнения, че може да е на нервна почва - срещнете се с психолог, но се надявам, че сте отишла и при невролог.
С пожелания за бързо намиране на причината,
Детелина
Да отидох на невролог и не каза нищо конкретно. Възможно ли е да са паник атаки?

# 322
  • Мнения: 203
Здравейте. От няколко месеца почти всеки ден имам виене на свят. Два пъти загубих съзнание и след това се чувствам доста отпаднала. Правила съм всякакви изследвания всичко е наред и с кръвното нямам проблеми. Съмнявам се да не е на нервна почва.

Здравейте, Xrisi, щом имате съмнения, че може да е на нервна почва - срещнете се с психолог, но се надявам, че сте отишла и при невролог.
С пожелания за бързо намиране на причината,
Детелина
Да отидох на невролог и не каза нищо конкретно. Възможно ли е да са паник атаки?
Не звучи така. Потърсете клиничен психолог

# 323
  • София
  • Мнения: 9 098
Здравейте.
Наскоро се изпокарахме с мъжа ми и той си изтърва нервите и счупи някакви неща вкъщи. След тази случка при мен се отключиха някакъв набор усещания - комбинация между силна тревожност, нещо средно между липса на концентрация и замайване, задух, сърцебиене. Предполагам, че са някакви паник-атаки. С времето намаляха и поотшумяха частично. И двамата полагаме усилия да не ескалират толкова нещата. Но продължавам да изпитвам почти през цялото време засилена тревожност - без конкретна причина, да имам усещания като лек задух - непрекъснато се опитвам да дишам по-дълбоко, стомахът ми е свит.
Има ли начин да се справя сама с тези усещания и да се върна към нормалното си състояние от преди дасе отключат?

# 324
  • Мнения: 1 666
Здравейте!
Детето ми е на 8 год,в първи клас е.На височина е една глава по-нисък от съучениците си,между които има доста едри.В целия клас има още 3 дечица на същата височина.Често това е тема за подигравки или реплики от другите деца към него,скоро дори майката на един от съучениците му много нетактично му каза,че приличал на 5 годишен и го пита кога щял да порасне.Той мн се обижда като чува тези неща,дори се разстройва и плаче.На един етаж в училище са с  децата от 2-ри клас и ми сподели,че преди време като е бил до тоалетна със свой съученик  и го е чакал,дете от 2-ри клас го е ритнало без причина.Темата за насилието е много притеснителна за мен,всеки ден се показват някакви потресаващи клипове с насилие между деца и аз мн се притеснявам,точно защото е такъв дребен да не би да стане обект на такова.Виждам,че това му тежи и непрекъснато си говорим,че това ,че е по-нисък,не значи,че е по-малък (както често му казват) или пък че никой няма право да го удря,обижда заради височината му.Говорим,че хората са различни,едни са дебели,други много слаби,на трети им стърчат ушите например,но това не е причина да коментираме и да се подиграваме.Съответно не съм го чула той да го прави,но както се казва срещу него го правят.
Моля,дайте ми съвет как да му помогна,това да не се превърне в негов комплекс и да не го кара да се чувства зле.   
Благодаря!

# 325
  • Мнения: 4 005
Здравейте,д-р Стаменова.Имам момченце на 4г и половина,което от три месеца посещава редовно детска градина.Свикна там,харесва децата и учителките,изпълнява всички писмени задачи,хвалят го че е послушен и изпълнителен,но в различна среда от семейната е много притеснителен.Вкъщи не спира да говори,а в градината мълчи.Отказва да говори там
Като го питат нещо дори да знае перфектно отговорите мълчи.Не могат да водят диалог с него,освен ако учителят не застане в някое ъгълче с детето ми да говорят на 4 очи.Пред групата на всеослушание синът ми дума не обелва.Така се създава впечатление,че е незнаещ,неможещ,че не умее да говори.На мен ми казва,че го е срам и се притеснява, затова не иска да говори.Днес например темата е била "Какво работят родителите ти?"Всички деца са разказвали за семействата си,а моят мълчал.Заради това са го наказали да излезе от групата и да седи на пейката.Какво мога да направя,за да е по-самоувервно детето ми.Срамува се дори да каже,че му се ходи до тоалетна.Притеснявам се,че колкото повече настояват учителите да се включва в устните занимания,той толкова повече се затваря в себе си и не може да разгърне потенциала си.

# 326
  • Мнения: 203
Здравейте.
Наскоро се изпокарахме с мъжа ми и той си изтърва нервите и счупи някакви неща вкъщи. След тази случка при мен се отключиха някакъв набор усещания - комбинация между силна тревожност, нещо средно между липса на концентрация и замайване, задух, сърцебиене. Предполагам, че са някакви паник-атаки. С времето намаляха и поотшумяха частично. И двамата полагаме усилия да не ескалират толкова нещата. Но продължавам да изпитвам почти през цялото време засилена тревожност - без конкретна причина, да имам усещания като лек задух - непрекъснато се опитвам да дишам по-дълбоко, стомахът ми е свит.
Има ли начин да се справя сама с тези усещания и да се върна към нормалното си състояние от преди дасе отключат?
Здравейте, zazu,
В случай, че имате история на домашно насилие в детството си или с друг партньор е възможно този инцидент да е събудил заспали спомени и чувства, които са останали неотработени. Всъщност не знам дали преди сте имала такъм случай на изпокарване с мъжа ви и преди и как е бил разрешена ситуацията и за колко време, както и дали той е като цяло импулсивен и историята на връзката Ви.
Затова не мога да Ви дам и никакви по-конкретни насоки от това да се вгледате откъде започва страха Ви.

# 327
  • Мнения: 228
Здравейте,доктор Стаменова! Преди една седмица детето ми (4г) дойде и ми каза,че е изяло малко пластелин,при което аз реагирах доста остро. Скарах се ,повиших тон и му казах,че ще трябва да ходи в болница. От следващия ден то започна да ме информира за всичко,което е пипнало, да ме пита дали е мръсно еди къде си. Мислех,че е нормално, все пак се скарах и сега се старае да ми се хареса един вид. Но нещата взеха да ме плашат. Вече започна да ми казва,че е изяло косъм ,дали ще му порасне нов, дали ще купя нова играчка, защото е хапнало от старата, казва ми ,че е хапнало от обувката си и някакви такива предмети,които няма как да изяде. Говорих,извиних се, обясних защо ми беше такава реакцията,но като повдигам темата започва да плаче. Има ли нещо,което мога да направя, за да си стане същото дете като преди и да забрави това преживяване?

# 328
  • Мнения: 345
Здравейте д-р Стаменова!
В последните няколко месеца съм в постоянно лошо настроение ,без някакви конкретни причини. Тежа и на себе си ,и на другите .
Сигурно е на хормонална основа ,но не знам какво да направя.На 57 години съм.
Моля за съвет !

# 329
  • Мнения: 203
Здравейте!
Детето ми е на 8 год,в първи клас е.На височина е една глава по-нисък от съучениците си,между които има доста едри.В целия клас има още 3 дечица на същата височина.Често това е тема за подигравки или реплики от другите деца към него,скоро дори майката на един от съучениците му много нетактично му каза,че приличал на 5 годишен и го пита кога щял да порасне.Той мн се обижда като чува тези неща,дори се разстройва и плаче.На един етаж в училище са с  децата от 2-ри клас и ми сподели,че преди време като е бил до тоалетна със свой съученик  и го е чакал,дете от 2-ри клас го е ритнало без причина.Темата за насилието е много притеснителна за мен,всеки ден се показват някакви потресаващи клипове с насилие между деца и аз мн се притеснявам,точно защото е такъв дребен да не би да стане обект на такова.Виждам,че това му тежи и непрекъснато си говорим,че това ,че е по-нисък,не значи,че е по-малък (както често му казват) или пък че никой няма право да го удря,обижда заради височината му.Говорим,че хората са различни,едни са дебели,други много слаби,на трети им стърчат ушите например,но това не е причина да коментираме и да се подиграваме.Съответно не съм го чула той да го прави,но както се казва срещу него го правят.
Моля,дайте ми съвет как да му помогна,това да не се превърне в негов комплекс и да не го кара да се чувства зле.   
Благодаря!


 

Здравейте, believe,

 

Доколкото помня, последният ви въпрос беше свързан с ревността на баткото към бебето. Явно в момента е в период, в който е под въпрос както позицията му в семейството, така и в класа и от това може да е по-тревожен и неспокоен.

Една от важните житейски задачи за малките ученици е да намерят своето място в групата на връстниците. Момичетата си намират мястото чрез способността си да говорят, да привличат внимание, да влизат и излизат от съюзи и коалиции. Момчетата определят своята йерархия най-вече според силата си, което често води до боричкания и мерене на сили. Майките обикновено се притесняват от това, защото нямат такова преживяване в личната си история. Бащите обикновено го приемат за нормално.

Тъй като синът ви е момче, в случая е важно да подкрепите неговата мъжественост. Ще му е полезно да чуе в какво смятате, че е добър във физическо отношение – може да не е най-високия, но може би е бърз, точен или сръчен? Да, хората са различни и имат различни силни страни. Нека фокусът на разговорите не е върху забраната да се подиграваме на другите за различието им; а върху забелязването на силните страни на различните хора и на първо място -  на самия себе си. Представете си го, например, как отговаря: „Да, бе, по-висок си, ама ти вкарах гол последния път, нали!“.

Ако детето е слабичко и няма никакви силни страни, тогава е по-добре да тръгне на спорт или на някакво бойно изкуство, което укрепва тялото, дава самочувствие и успокоява психиката. Един човек, който знае, че може да се защити се държи по-самоуверено и рядко става обект на нападение, освен ако самият той не провокира другите.
Препоръчвам Ви да се срещнете с детски психолог, например колегата Елена Енева https://tukisega.info/za-men/

Общи условия

Активация на акаунт