Малко трудна тема...за болестта рак - тема 4

Не, за Рени Цветкова от  Болница проф. Странски.

Аз мисля, че доста хора изпращат блокчетата и на професор Поповска в УМБАЛ "Света Марина", Плевен.

Hristova_mg,
Горещо препоръчвам Токуда,за химио и лъче на мъжа ви. Правих ги там и дори ходех на работа. Химиото с много добра премедикация, лежи се там 2 дни, зофран, деган, дексометазон и т.н. всичко в абокада. Почти не съм видяла човек да му е лошо.
Лъчето с нова, модерна техника, персоналът много мили.
Има и плащания,но гореописаните плюсове ги компенсират изцяло.
Успех!

 Здравейте,

Дали някой от вас има информация за болка като ефект от HIPEC терапия? Болката е силна, постоянна и не се локализира, терапията е правена поради рак на стомаха с разсейки.

Благодаря

Аз ти препоръчвам доктор Биволарски от Пловдив ( координати в нета )
Ще ти обясни по човешки всичко , много добър човек !

Предварително се извинявам за лаишкия въпрос, но какво наричате "блокче"

Блокче е материала който е отстранен / образованието / и  парафиниран , така се съхранява .

Аз съм с лоша новина. След 4 месеца почивка от химията поради токсичност и Ковид, има прогресия. Двете лезии в дроба са нараснали, едната от 2 см е станала 3 и има 'спикули към околния паренхим'.
Има и нов нараснал лимфен възел с 4.4 SUV по хода на аортата дъга.
Тотално блокирах.
Моля някой да ми каже тая дъга в ляво ли е, че нямам сили да чета.

Съжалявам, zigizagi!

Сега прочетох, да, от ляво е тази аортна дъга, но се намира над сърцето, ако мога така да се изразя.

И аз съжалявам Zigizagi, но и майка ти и ти сте много силни! Колко неща преодоляхте, ще се намери начин, ще се борите!

А нашата борба наближава своя край. Дълга, мъчителна, трудна и много уморителна неравна борба.
Почти 9 години минаха откакто моята майка получи диагнозата за злокачествен мозъчен тумор - анапластичен астроцитом. Толкова е гаден този тумор - инвалидизира я вече напълно. Има 2 инсулта и хидроцефалия, 2 операции на главата. От 4 години е с десностранна пареза на крак и ръка, не може нищо сама, нищичко. Поне беше с ума си, виждаше ни, чуваше, разбираше. Вече 2 месеца е на легло,не може да се движи, понякога може да отговори с "да" или "не", постоянно спи. Имаше тежки кризи с температура и повръщане, които овладяваме с дексаметазон. Тя е тяло без разум и съзнание, макар че в моменти на проблясъци ме  милва и усещам любовта в очите ѝ. Много е тежко и  грижите започват да тежат. Чувставам угризения за едни мисли лоши, които ме спохождат, а и именно "да се свършва". Боли ме много, но вече едва дишаме. Девет години болници, терапии, инжекции, лекарства, памперси... Не спирам да се грижа за нея, няма и да спра. Преди 2 години моя татко си отиде от рак. Хванахме го чак, когато имаше мозъчни метастази, огнището така и не го разбрахме. Все си мисля, че той покрай майка се поболя и не издържа на мъката. Това е неравна борба, толкова съм изтощена, чувствам се и провалена като майка, защото не успях да се радвам на децата си, не мога да им обърна достатъчно внимание, все съм тъжна и умислена, пораснаха без мен.
Дълго стана, може би защото борбата е дълга. И както всичко знам, сега пак се питам какво следва. Майка ми спи по 22 часа в денонощието. Успявам да я събудя много трудно само за храна и тоалет. Иначе засега се храни, по малко, но хапва. Когато е будна, погледа блуждае, понякога май има халюцинации, сочи ми нещо. Изхожда се само с лаксативи. Не знам защо пиша всичко това, да споделя, да получа съвет, подкрепа...

Прегръдки galinalink!

Трудни години сте преживяли и вие. Дано всичко свърши бързо и без болки.
Моят съпруг 10 години гледаше възрастната си баба, която беше на легло и не можеше да се обслужва. Тя беше в едно село далеч от нас. Всеки уикенд беше там, ние нямахме 10 години един уикенд заедно, детето ми не го виждаше въобще. Разбирам напълно болката ти и мислите ти. Целият си семеен живот съобразявахме само и единствено с нея, празници, кратки почивки на море или планина, никакви в чужбина. Нея я няма вече трета година и все още се улавям някой път като правя планове за нещо да си мисля- Ами бабата, кой ще й занесе храна , колко дни ще ни няма, кой ще я изкъпе, памперсите...

Силни прегръдки и на двете ви!

Зная, че сигурно сте много притеснени ,но вече всички клиники разполагат с модерни линейни ускорители и
химиотерапията е на ниво-по-скоро той трябва да прецени къде му е комфортно и на кой лекар ще се довери.
Аз лично Сити клиник  не харесвам заради конвейра и трудната комуникация-но,пък моя съпруг настояваше за редовни консултации там.

Кураж момичета...каквото и да напиша ще е малко.
Нека господ е с вас , да имате сили , вяра и надежда ...
Нека нещата да са позитивни за  zigizagi и леки за galinanik... ще се моля.

galinalink
мила и още толкова да напишеш пак не стига-само който е минал през АДА може да те разбере и след 4 год постоянно се питам" ами ако бях еди що си направила-тресе ме синдрома на оцелелия здраво.

zigi, много, много съжалявам да чуя тези новини. Дано намерите и този път изход! Много ти се възхищавам за огромната любов и грижа за майка ти!
galinanik, герой си и за нищо не се обвинявай! Аз също 10 години се грижих за баба и началото на Февруари 10 дена умираше в ръцете ми. То се усеща. 10 дена бяхме тя и аз. Огромна болка, но и доста пъти ми каза, че ме обича. И аз я обичам дори след смърта и. Но истината е, че се оттърва. Не беше вече това живот. Мъчеше се. И аз се обвинявам ежесекундно ами ако това бях направила, ами ако онова бях направила... Точно в тези 10 дни разбрахме и за рака на брат ми- 4 стадий...
Сега борбата е за него.
И при него след месец и половина затишие и подобрение има притеснителни новини. От събота започна болка в опашката на гръбнака. Не може да стане от болка. Започна и температурата- около 38-39 градуса. Петък трябваше да му е третата вливка, но го върнаха заради нисък хемоглобин 94. Трябва да е над 100. Насрочен е за този Петък, но с тази болка в гръбнака и тази температура, не знам... Звъня днес на онколога и той му казал, че Петък ще преценят какво ще правят. До тогава нищо. Само аналгин. Възможно ли е по време на химиотерапия да се появят нови метастази? До сега нямаше метастази в гръбнака. Това беше написано на скенера от 6 Април.