Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 118 023
  • 1 158
  •   1
Отговори
# 1 140
  • Мнения: 509
Здравейте, бих искала да споделя и моята история с вас и малко или много да ми вдъхнете малко кураж..
Моите психични разстройства започнаха преди 6 -7 години, когато бях 12 клас, трябваше да изляза с момче на среща, което момче майка ми не харесваше и ми забраняваше да се виждам с него, но тъй като тя беше малко по-властен и задушаващ родител и предвид, че не работеше, а си стоеше вкъщи, ми оказваше сериозен контрол, и така малко преди поредната ми среща  с въпросното  момче, повърнах  може би от стрес, уплаших се много, най-добрата ми приятелка тогава ми каза,че е възможно да имам анорексия предвид, че не се храних много и се уплаших, по същото  време семейството  ми се раздели, скандали, караници, дядо ми почина и аз изпаднах в нещо като тревожно разстройство, депресия... нямам идея не съм ходила тогава на лекар не знам точно какво беше плачех страхувах се от всичко не можех да спя, не се храних, отидох при баба ми легнах на леглото и по цял ден плачех  и казвах, луда съм, няма да се оправя,това  е край, четях разни диагнози в интернет, повръщах при вида на храна и от страх, че ще се разповръщам не исках да се храня. После малко  по-малко си стъпих на краката, но усещанията и страха не изчезна, започнах да повръщам, когато имам изпит, когято трябва.да отида на дискотека, изобщо започнах от всичко дя.повръщам. Преди две години посетих психиатър, който ми преписа серопрам или нещо производно беше и  деанксит, посещавах и психотерапевт. Почувствах се по-добре, но страха и умората ни изчезваха, гледах повече да се излежавам и винаги, когато трябваше да ходя на някакво важно събитие в.живота  ми, си припомних какво евентуално може да се случи, а то е повръщане, и нещо като паник атаки. Напоследък отново ми се случва и нямам идея какво се случва, кое го предизвиква, нямам надежда вече за пълно излекуване, за водене на пълноценен живот, преди кипях, няма спирачка, обичах да съм център на внимание, да танцувам, супер  енергичен,весел човек, а от 7 години, няма и помен от това....
Здравейте!
Бих казал две неща:
- имате нужда от психотерапия. Хранителното ви разстройство, съпътстващо депресивните симптоми, е сериозен повод да се погрижите за себе си, като потърсите такава подкрепа;
- второто е, че от тази зависимост от майка си, в която съществувате, може да ви извади най-вече връзката с баща ви. Независимо какъв е той!  Хранителните разстройства често са вопъл по изгубения родител. А изтласканият от майката баща е тъкмо такъв загубен родител. Нищо, че той е жив. /Смъртта на дядо ви е била за вас такъв удар, защото е напомняла и засилвала тъгата от проблемната връзка с баща ви./ Вие нямате топла връзка с него, защото се страхувате от реакцията на майка си. /смятам, че когато ви е забранявала срещите с онова момче, тя е отреагирала собствените си чувства към мъжете и към баща ви!!!/  Затова би било лечебно, ако се свързвате често с баща си. Поне във фантазията си, ако в реалността това е невъзможно. Например когато се храните, да си представяте, че се храните заедно с него... Колкото повече си позволявате връзка с баща си, толкова по-еманципирана от майка си ще се чувствате. И съответно - по-здрава...
Поздрави!

# 1 141
  • Мнения: 509
Здравейте господин Стефанов,

Обръщам се към Вас с молба за съвет по повод синът ми, който е на 11 години.
От известно време забелязваме, че поведението му се промени. Не съм сигурна дали това се държи на фактът, че навлиза в пубертета и се опитва да очертае границите на неговата независимост, или по-скоро на някакви дефицити в поведението му. Причината да задавам този въпрос е, защото съпругът ми и аз се чудим какво да предприемем, за да насочим нещата в градивна посока.
Ще дам няколко примера, за да добиете по-добра представа:
- като цяло забелязваме, че не се старае в училище. Бърза да си напише домашните, без да положи старание за качеството, за да може след това да играе навън.
- преди няколко месеца го хванахме, че взима пари без разрешение. Наказанието му беше да вземем играчките, които си беше купил с тези пари за срок от 1 месец, както и да изработи парите, като изпълнява различни домашни задължения
- забелязваме, че се опитва да ни предизвиква с поведението си. Например, отиваме на разходка и той не иска да си обуе топли обувки или да сложи шапка
- имаше случай с един съсед, който му каза да не прави нещо в съседския двор, но той го игнорира и се наложи съседът пак да му прави забележка. Ответната реакция от страна на синът ни беше да изрече обидна дума ( предполагаме, че съседът не е чул)
Съпругът ми мисли, че това поведение е продиктувано от егоизъм и пълно незачитане на околните.
Би ми било интересно да чуя и Вашето мнение по въпроса.
Предварително благодаря!
Здравейте!
Забавих отговора си, защото този проблем е много разпространен в настоящата ситуация. Но е характерен и за възрастта. На тази възраст децата постепенно се дистанцират от родителския авторитет.
И е необходим един плавен преход в отношенията дете-родител. Тези отношения реминават през няколко етапа:
- в началото сами сме вземали всички решения за детето си;
-  след това за все повече неща се допитваме до неговото мнение, обсъждаме /вие би следвало да сте на този етап/;
-  след това детето само ни уведомява какво ще прави и се съветва с нас при нужда;
- накрая и не ни уведомява;
Трудно ми е да давам оценка дали в поведението на детето ви има "егоизъм и пълно незачитане на околните."
Мисля, че един добър ориентир е да си спомните двамата със съпруга си какви сте били самите вие на 11-12 години. Какви бяха отношенията с родителите ви?  Ако картината е била подобна, значи детето върви по най-логичния начин в развитието си и няма за какво да се тревожите...
Поздрави!

# 1 142
  • Мнения: 1
    Здравейте, въпросът ми е за дъщеря ми на 14 години. Преди месец се е запознала онлайн с момиче с различна сексуална ориентация. Сподели ми, че харесва нея така както харесва и момчета. До сега е нямала такива увлечения. Казва, че се чуди дали да харесва момчета или момичета. Не знам как да постъпя. Какво да направя, моля за съвет.

    # 1 143
    • Мнения: 1
    Здравейте, исках да споделя проблема си с психолог от доста време и се радвам, че попаднах на тази възможност.
    Нека започна с основните проблеми, които контролират живота ми в последно време. Един от тях е постоянното чувство, че ако не направя определени неща в определена подредба, то по някакъв начин няма да ми върви през конкретен период от време. В началото не беше толкова обсебващо, но сега не минава и час, в който да не се съобразявам какво и по какъв начин правя.
    Другият ми проблем е малко по-сериозен. На 19 години съм. Загубих баща си когато бях на 12, а майка си на 31 декември 2019. Докато бях ученичка бях обект на психически тормоз и не можех да контролирам емоциите си, а когато се случи така с майка ми нещата се влошиха. Първите месеци след смъртта й не беше толкова трудно, но сега не мога да се справя сама психически. От ноември месец насам страдам от безсъние и всеки път, когато се събудя, мисля за случилото се. За начина по който се случи, за реакцията ми. Чувствам се виновна за случилото се с нея и не мога да се отърва от това. През деня тези мисли изникват от нищото, не мога да се разсея от тях, нямам желание да участва, да работя, чувствам се безполезна. Преди бях много енергичен човек и исках да прекарвам цялото си време навън, докато сега голяма част от деня ми прекарвам вкъщи, неправейки нищо. Чувствам се като емоционална развалина и всяко малко нещо е способно да ме разстрои и да ме накара да мисля за него постоянно. Притеснявам се за здравето си, въпреки че нямам проблеми с него. Как да си помогна?

    # 1 144
    • Мнения: 81
    Здравейте! Искам да споделя с Вас моя проблем и мисли, ако можете да ме насочите как да постъпя. Аз съм хипохондрик-имам медицинско образование и това доста влошава нещата. Преди бях много гнуслива, в съзнанието ми навсякъде имаше бактерии, постоянно си миех ръцете, дори и само да пипна някой кухненски шкаф. Като студентка живеех в апартамент, който доста ме потискаше и от там тръгна проблема.  При най-малко неразположение веднага си слагах страшни диагнози и търчах по лекари. Винаги си представях лоши сценарии. Имам една катастрофа, в която бях пътник, а не водач и от тогава започна период , в който постоянно мислех, че нещо лошо ще ми се случи-ще ме блъснат, ще ме прегазят и т. н. Смених обстановката-прекарах едно лято на морето и там бях съвсем различна и свободна. След лятото пак се върнах в този апартамент и пак започнаха тези периоди. Накрая с приятеля ми сменихме жилището и се пренесохме в наше жилище, направено, както на нас ни харесва. От тогава се чувствам по-добре, но последваха редица събития, които отново ме разтресоха-проблемна бременност. След като родих детенце, спрях да се вглеждам в себе си толкова, но започнах да се вглеждам в него и пак да се заражда тази хипохондрия. Гнусливостта ми овладях до някаква степен-преди (в старото жилище) ми беше ужасно гадно да седна на пода, докато в новото не е така, но го чистя всеки ден и най-малката мръсотия ме дразни, но вече не смятам, че е фатална. Когато детето пипне нещо навън, съм малко на тръни ( Ковид допълнително утежни положението). Сега наскоро родителите ми изкараха вируса-баща ми беше в много тежко състояние, съответно отново ми се разби много психиката-само плачех, не ядях, не можех да спя, дори започнах и аз да кашлям от нерви. Правих изследвания-нищо, всичко с тях беше наред, освен хормона на щитовидната жлеза.  Съответно личната лекарка заключи-кашлица на нервна почва. По време на бременността пиех лекарства за щитовидна жлеза, защото хормонът беше висок за бременна жена. Лятото като го изследвах- беше в норма, но зимата естествено се повишава. Посетих еднокринолог, назначи терапия и с нея нещата се пооправиха и някак мисленето ми тръгна в по-положителна насока. Спрях да мисля толкова лоши неща и да се вглеждам,но не искам моите притеснения да влияят на детето ми. Преди да забременея исках да си стоя само вкъщи, не ми се излизаше, нищо не ми се правеше. Като забременях и започнахме терапията изведнъж бях друг човек-исках да излизам, да се срещам отново с хора, да пътувам, докато не стана така, че да трябва да лежа на легло, за да износя детето. Чудя се дали този проблем с щитовидната жлеза не е съществувал и преди и затова да съм била така. Винаги зимата ми беше труден сезон, лятото се чувствах по-добре.
    Как да постъпя? Да започна ли да ходя при психотерапевт или състоянието изисква друга намеса? Благодаря Ви предварително!

    Последна редакция: вт, 23 фев 2021, 00:27 от Flower_94

    # 1 145
    • Мнения: 1
    Здравейте! Преди 2г ми прилоша в магазина,от ниско кръвно ,и получих паник атаки, от тогава често съм с пристъпи на тревожност и безпокойство,паниките се повтарят.От нищо дори,трудно стоя в пълни магазини например..все чувствам че ще ми прилошее пак,погледа ми блуждае и пулсът се ускорява.Постоянно съм с топли вълни,а съм едва на 30г.Докато работех бях по-добре,но сега съм в къщи и положението се влоши.Пия по предписание на личната Седатиф,но не помага.Моля ,за съвет!

    # 1 146
    • Мнения: 48
    Здравейте,мисля ,че страдам от хипохондрия доколкото успях да се орентирам по симптомите в интернет.Проблемите ми започнаха преди 7 г когато се роди първото ми дете,множо често боледуваше през първата му година и лежахме доста в болници.От там му поставиха една тежка диагноза,която последствие отхвърлиха.Обаче аз продължих да мисля за тази болест и че я има,водих го на различни лекари ,различни изследвания.След това започнах да си внушавам и други заболявания и така се въртях в омагьосън кръг.Мина време,спрях да се тревожа за детето ми,започнах за себе си ,при всяко леко неразположение си мислех ,че имам рак.Сега преди 10 дена се роди второто ми дете,насочих натрапчивите мисли за болести към него.Постоянно си мисля ,че децата ми са болни,че им има нещо.Влизам да чета в интернет и там намирам страшни неща ,и проблема се задълбочава.Постоянно плача,не съм пълноценна и щастлива и това ми пречи да се радвам на децата ми.Осъзнавам ,че имам проблем ,но не знам как да го реша.Постоянно си налагам да мисля ,че са добре и нищо им няма,но тогава започвам да изпитвам вина,че пренебрегвам проблема и съм лоша майка.Моля за съвет ,как да се отърва от това състояние ?Има ли лечение?Имам ли нужда от лекарства или само от психотерапия?Благодаря предварително за отделеното време.

    # 1 147
    • Мнения: 12
    Здравейте,искам един съвет детето ми което  на 3г 10 месеца,е тихо спокойно дете,в къщи общува свободно,но навън е сдържана,в  градината говори ако е питат нещо и то отговаря тихо с кратки думи ,въпроса ми е трябва ли според вас да я водя на психолог за да може да преодолее тази сдържаност,и  да се научи сама да започва разговор или просто е малка и има още какво да учи,водих я на психолог на 2г 8м но ми казаха че е малка,скоро я водих на логопед,казаха ми че няма нужда да псоещтава ме логопед.Благодаря!

    Последна редакция: пт, 26 фев 2021, 12:31 от Petq Vargova 655361

    # 1 148
    • Мнения: 15
    Здравейте! Преди месец почина по-малкия брат на моя съпруг. Беше много млад, всички много го обичахме и на всички много ни липсва.

    Съпругът ми го изживява изключително зле. Те си бяха много близки и от както го няма той не е същия човек. Знам, че са братя, но на мен ми беше най-добър приятел още от училище. Затова мога да си представя какво изпитва. Знам, че е рано да спре да скърби, но той се самоунищожава. Постоянно е отнесен, не се храни нормално, не спи достатъчно, постоянно го боли главата и е изморен. Вечер заспива много трудно. Пие по половин Ксанакс преди лягане и известно време помагаше, но сега отново няма ефект.

    Другият проблем е, че дълго време беше зависим към наркотици (вземаше най-често кокаин).  Вече е чист от няколко години, но всички много се страхуваме да не започне отново след това, което се случи. На този етап съм сигурна, че не взема. Предложих му да отиде на психолог (и преди е ходил), но категорично отказа с довода, че просто скърби и е добре.

    Въпросът ми е как мога да му помогна и какво още да направя?

    # 1 149
    • Мнения: 4
    Здравейте д-р Стефанов!
    Моят проблем е че до скоро имах паническо разстройство, в следствие на промяна в живота ми( нищо негативно), но съм на 21 години и промяната ми се отрази по този начин! Имах страх от болести, заради симтомите на паниката .. тъкмо бях започнала да се оправям и да се тревожа по малко и прочетох статия за жена опитала се да се самоубие и започнах да изпитвам панически страх да не загубя разсъдък и аз да направя нещо подобно, появи се страх от полудяване, което осъзнах и ми обясниха че не се полудява така лесно, но тази тревожност и натрапчиви мисли все още ме сполитат! Тревожех се от всичко ( остри предмети, височини), но мисля че този страх почти го преодолях, но от всичко сега имам чувство за нереалност, че все едно живота е като на сън, че нещо лошо ще се случи .. Опасно ли е това състояние и как бих могла да го преодолея без АД? Благодаря предварително !

    # 1 150
    • Мнения: 509
    Здравейте д-р Стефанов!
    Моят проблем е че до скоро имах паническо разстройство, в следствие на промяна в живота ми( нищо негативно), но съм на 21 години и промяната ми се отрази по този начин! Имах страх от болести, заради симтомите на паниката .. тъкмо бях започнала да се оправям и да се тревожа по малко и прочетох статия за жена опитала се да се самоубие и започнах да изпитвам панически страх да не загубя разсъдък и аз да направя нещо подобно, появи се страх от полудяване, което осъзнах и ми обясниха че не се полудява така лесно, но тази тревожност и натрапчиви мисли все още ме сполитат! Тревожех се от всичко ( остри предмети, височини), но мисля че този страх почти го преодолях, но от всичко сега имам чувство за нереалност, че все едно живота е като на сън, че нещо лошо ще се случи .. Опасно ли е това състояние и как бих могла да го преодолея без АД? Благодаря предварително !
    КОНТРОЛ НАД СТРАХА
    Здравейте!
    Това, че сте имали проблясъци на такава тревожност от остри предмети и височини, е характерно за всички хора. Повтарям - на ВСИЧКИ ХОРА! Кратките преживявания на неоснователен и неясен страх също. Проблемът става реален, ако се фиксираме върху тези състояния и те станат трайни. Тоест - продължителни и често повтарящи се.
    А защо те стават трайни? Защото ни връщат към нещо реално, което сме преживели някога в детството. Травматично преживяване, свързано със страх, че ще загубим живота си /екзистенциален страх/ или че ще загубим майка си, или страх от изоставяне и т.н.
    Ако вашите страхове преминават, със сигурност не ви трябват АД. А това състояние на нереалност, че животът е сън, е добре да го наблюдавате и изследвате. Ако е особено тревожно, с помощта на психотерапевт. Но за вас би било ценно и просто да го описвате и изследвате кога се появява, как го чувствате, КЪДЕ И КАК СЕ ПРОЯВЯ В ТЯЛОТО ВИ /например - замайвам се, ръцете ми изтръпват, чувствам леко гадене и т.н./...
    След като сте го наблюдавали, опитайте се да го предизвикате сама. Ако успявате да го предизвиквате, значи ви е в ръцете и успявате да го контролирате, а не се плашите от него...
    НО - пак повтарям, ако ви е трудно да направите сама тези стъпки, потърсете терапевтична подкрепа - от някой, който ви е препоръчан, от мен... Тук е важно доверието. Simple Smile
    Поздрави!

    Последна редакция: сб, 27 фев 2021, 14:56 от Людмил Стефанов

    # 1 151
    • Мнения: 509
    Здравейте! Преди месец почина по-малкия брат на моя съпруг. Беше много млад, всички много го обичахме и на всички много ни липсва.

    Съпругът ми го изживява изключително зле. Те си бяха много близки и от както го няма той не е същия човек. Знам, че са братя, но на мен ми беше най-добър приятел още от училище. Затова мога да си представя какво изпитва. Знам, че е рано да спре да скърби, но той се самоунищожава. Постоянно е отнесен, не се храни нормално, не спи достатъчно, постоянно го боли главата и е изморен. Вечер заспива много трудно. Пие по половин Ксанакс преди лягане и известно време помагаше, но сега отново няма ефект.

    Другият проблем е, че дълго време беше зависим към наркотици (вземаше най-често кокаин).  Вече е чист от няколко години, но всички много се страхуваме да не започне отново след това, което се случи. На този етап съм сигурна, че не взема. Предложих му да отиде на психолог (и преди е ходил), но категорично отказа с довода, че просто скърби и е добре.

    Въпросът ми е как мога да му помогна и какво още да направя?
    ДА ПРИСЪСТВАШ ЗА ДРУГИЯ
    Здравейте!
    Траурът на съпруга ви е най-нормалното нещо. Това, че брат му е ваш близък приятел от ученическите години, много помага и на двамата. Защото когато страдате, сте в една лодка и се подкрепяте взаимно.
    Добре е да си говорите за брат му, да си позволявате да споделяте хубави спомени.
    Добре е и просто да сте грижовна към съпруга си: чисто физически - , да го прегърнете, да го попитате иска ли да се разходите или да пиете чай /не алкохол!!!/. А също и психологически - да сте му като огледало, което отразява чувствата му - например, когато видите, че внезапно се натъжава, да го попитате: "Виждам, че се натъжи. Какво си спомни!"
    Бих нарекъл това присъствие, да присъстваш за другия.
    И присъствайки за него, ще лекувате и своето опасение, че той отново ще посегне към наркотиците.
    Колкото повече присъствате, толкова по-малък ще е страхът ви.
    Поздрави

    # 1 152
    • Мнения: 509
    Здравейте,искам един съвет детето ми което  на 3г 10 месеца,е тихо спокойно дете,в къщи общува свободно,но навън е сдържана,в  градината говори ако е питат нещо и то отговаря тихо с кратки думи ,въпроса ми е трябва ли според вас да я водя на психолог за да може да преодолее тази сдържаност,и  да се научи сама да започва разговор или просто е малка и има още какво да учи,водих я на психолог на 2г 8м но ми казаха че е малка,скоро я водих на логопед,казаха ми че няма нужда да псоещтава ме логопед.Благодаря!
    Здравейте!
    Присъединявам се към това, което са ви е казали психолога и логопеда. Бъдете спокойна!
    Аз бих се разтревожил, ако детето в къщи е затворено, а навън е смело.
    Но това, че вкъщи е смело, а навън сдържано и в градината говори, ако я питат, е нормална реакция на здрав човек, който се адаптира постепенно, опипва почвата, а не се хвърля с главата надолу, без да знае дали няма подводни скали, в които да се нарани...
    Поздрави!

    # 1 153
    • Мнения: 509
    Здравейте,мисля ,че страдам от хипохондрия доколкото успях да се орентирам по симптомите в интернет.Проблемите ми започнаха преди 7 г когато се роди първото ми дете,множо често боледуваше през първата му година и лежахме доста в болници.От там му поставиха една тежка диагноза,която последствие отхвърлиха.Обаче аз продължих да мисля за тази болест и че я има,водих го на различни лекари ,различни изследвания.След това започнах да си внушавам и други заболявания и така се въртях в омагьосън кръг.Мина време,спрях да се тревожа за детето ми,започнах за себе си ,при всяко леко неразположение си мислех ,че имам рак.Сега преди 10 дена се роди второто ми дете,насочих натрапчивите мисли за болести към него.Постоянно си мисля ,че децата ми са болни,че им има нещо.Влизам да чета в интернет и там намирам страшни неща ,и проблема се задълбочава.Постоянно плача,не съм пълноценна и щастлива и това ми пречи да се радвам на децата ми.Осъзнавам ,че имам проблем ,но не знам как да го реша.Постоянно си налагам да мисля ,че са добре и нищо им няма,но тогава започвам да изпитвам вина,че пренебрегвам проблема и съм лоша майка.Моля за съвет ,как да се отърва от това състояние ?Има ли лечение?Имам ли нужда от лекарства или само от психотерапия?Благодаря предварително за отделеното време.
    Здравейте!
    Това са състояния, които могат трайно да се повлияват от психотерапия. Защото без да сме изследвали какво стои в основата на вашите страхове, те може и да се потиснат за известно време, но после пак да се проявят.
    Какви могат да бъдат причините?
    -  НА ПЪРВО МЯСТО - непреработен страх от преживяванията с голямото дете!!! Нормално е да попитате, КАК се преработва този страх? Като благодарите на лекарите, които са ви помагали. Много е вероятно вие да сте им по-скоро ядосана за тази тежка диагноза, за която са имали хипотеза. И докато сте им ядосана, вие сте с единия крак в болницата. Защото гневът ни свързва много силно с другия /в случая - с лекарите и болестите/. Само чрез благодарността можем да се разделим с едно състояние или  с един човек или с период от живота си и да продължим нататък. ПРОБЛЕМЪТ С ЛЕКАРИТЕ за мен е подобен на проблем с родителите. Защото лекаря е нещо като трети родител. Той символизира връзката с живота и смъртта и ако чувствата ни към лекарите са угнетяващи, това може да ни вкара във въртележката на страха и хипохондричната симптоматика.
    -  загуби на деца в предишни поколения в семействата на родителите ви  /починали, мъртво родени, спонтанно или по желание абортирани/. Това много засилва страховете на хората;
    - наши непреработени силни чувства, свързани със страхови преживявания от детството - стоене в кувьоз, страх да не загубим родител, и т.н.;
    -  понеже говорите и за чувство за вина - какво стои в основата на това чувство? От къде идва  ВСЪЩНОСТ тази вина?
    Е, това е посоката според моя опит. Но добрият вариант е да имате придружител, с когото да поработете върху вашето състояние.
    Поздрави!

    # 1 154
    • Мнения: 509
    Здравейте! Преди 2г ми прилоша в магазина,от ниско кръвно ,и получих паник атаки, от тогава често съм с пристъпи на тревожност и безпокойство,паниките се повтарят.От нищо дори,трудно стоя в пълни магазини например..все чувствам че ще ми прилошее пак,погледа ми блуждае и пулсът се ускорява.Постоянно съм с топли вълни,а съм едва на 30г.Докато работех бях по-добре,но сега съм в къщи и положението се влоши.Пия по предписание на личната Седатиф,но не помага.Моля ,за съвет!
    ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПАНИК АТАКИТЕ И ГНЕВА
    Здравейте!
    Това, че този седатиф не помага,  означава, че е дообре да го спрете. А още по-добре е човек да работи с чувствата си, вместо да залага само на магически отвари и химически вещества. Лекарствата могат да потиснат проблема, но не и да го излекуват.
    Тези паник атаки и пристъпи на тревожност си имат своите конкретни причини.
    Помислете, например, какво се случваше в живота ви около този пристъп на паника в магазина?
    ЕДНА ОТ НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПРИЧИНИ, които съм видял в моята практика, е потиснат гняв към някого: партньор - настоящ или бивш, тормозещи деца в училище, родител/и, брат, сестра и т.н. Говоря за силен убийствен гняв. И често, когато работя с клиент с паник атаки, стигаме до дълбоката причина на проблема, когато го попитам директно: "Кого всъщност искаш да убиеш?". Стигнем ли до това, следват няколко стъпки, които са индивидуални според ситуацията, но водят до излизане от проблема.
    И още - казвате, че сте едва на 30. Тези състояния могат да съпътстват човека от детството до старостта. Имал съм случаи с хора на 13-14 години, а също и с хора над 70. Това няма възраст. Не е като бръчките. Simple Smile
    Поздрави!

    Последна редакция: сб, 27 фев 2021, 07:37 от Людмил Стефанов

    Общи условия

    Активация на акаунт