Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 68 127
  • 769
  •   5
Отговори
# 750
  • Мнения: 252
Здравейте, г-н Стефанов!

От сърце благодаря за задълбочения отговор на въпросите, които Ви зададох и за гледната Ви точка по тях. Накарахте ме да се замисля.

Напълно съм съгласна, че чувството за вина убива Любовта, че в повечето случаи вината е некоструктивна и тласка човека надолу, вместо да му помага за решаване на проблемите. Това се отнася както за отделния човек, така и за семейството като общност.

За щастие, струва ми се, че повечето родители на деца и на зрели хора с увреждания, които намерят сили да останат заедно и да запазят семействата си, с течение на годините преодоляват това чувство за вина, поне до някаква степен.

А относно това, че родителите на деца с увреждания или хронични заболявания често упражняват задържащо влияние върху децата си - СТЕ МНОГО ПРАВ! Изключително точно казано! Сякаш за родителите е по-удобно детето им да е "малко" (имам предвид да е като 5-годишно; ясно е, че то е по-малко от родителите си в семейната йерархия), да не иска много, да няма претенции... Защото, ако "порасне" - то започва да иска повече неща: да излиза, да има приятели, партньори... А за родителите понякога това е непоносимо. Едно, че може да наруши крехкия семеен мир, второ: такива семейства обикновено са много затворени и не им е приятно някой, било то партньор или приятели на вече порасналото им дете с увреждания, да нарушава обичайния им начин на живот и онова, с което са свикнали...

Впрочем, забелязала съм, че родителите на деца с вродени или рано придобити увреждания, нерядко се страхуват от половото им съзряване и от сексуалността им... Може би една от причините е точно тази - все пак когато човек усети сексуалността в себе си, той иска да я реализира, иска да общува, а родителите не приемат това. Тези мои впечатления НЕ се отнасят за хора с по-късно придобити заболявания или увреждания. Ясно е, че там нещата са различни - повечето от тези хора са имали връзки или семейства, преди да заболеят.

Такова "задържащо влияние върху детето", както Вие го наричате, се отразява и на социалния живот на хората с увреждания. Нерядко съм ставала свидетел как зрели хора с увреждания, но със съхранен интелект, не смеят да попитат нещо на рецепция в хотел или обслужващия персонал в заведение, например... Или да споделят с лекар своите оплаквания, да се обърнат към някоя институция за решаването на свой проблем. Подобна "заучена безпомощност" още повече затруднява и без това нелекия им живот. Родителите не си дават сметка, че чрез поведението си не само усложняват живота на децата си, но и своя собствен.

Да, много е неприятно, когато родителите се страхуват повече, отколкото е необходимо. Дори забелязвам, че едни и същи родители в определени моменти са свръхгрижовни, а в други - неглижиращи детето си. Очевидно понякога просто им писва и губят баланса...  

А ако родителите учат децата си да бъдат по-самостоятелни - и за децата им, и за тях ще е по-добре; родителският товар ще намалее!

Трябва да се опитваме да разчупваме стереотипите! Благодаря Ви!

Благодаря и на сайта БГ-МАМА за прекрасната инициатива за безплатна консултация с различни специалисти! Бъдете здрави!

Последна редакция: сб, 17 окт 2020, 15:14 от Radilena

# 751
  • Мнения: 337
Здравейте!
Напоследък се замислям за това колко голяма част от живота ни заемат животните. Когато гледам дадено животно, доста често го свързвам с починал човек от семейството и си представям, че това е той/тя. Вие как мислите? Може ли да съществува подобен феномен или това е плод само на моите фантазии. И също така какво е Вашето мнение за преражданията? Според Вас те съществуват ли или животът е "само един" както казват всички?
Да, и аз съм убеден, че домашните любимци често заместват починали и изгубени хора.
А  за прераждането просто не се ангажирам да говоря. Стигат ми главоблъсканиците, свързани с раждането. Simple Smile Simple Smile
Това по-долу е линк към едно ТВ предаване с журналистката Елена Пенчукова, в което аз и танцьорът Наско Месечков говорим за домашните любимци и връзката ни с тях. Предаването се казва Моят най-добар риятел е животно. Всъщност той е човекът, който има домашни любимци, а аз участвах като психолог.
Може да ви е интересно. Видеото е от две части.
https://www.bgonair.bg/a/161-na-tvoe-myasto/54861-na-tvoe-myasto … hivotno-18052016g

Последна редакция: сб, 17 окт 2020, 13:23 от Людмил Стефанов

# 752
  • Мнения: 2 087
Здравейте!Накратко:Живеем извън Бг(щатите).Имаме син на 16 години.Залепен е за компютъра ден и нощ.От няколко години(2-3)иска да влиза в армията с ясното съзнание,че може да го убият или да се върне инвалид.Вчера ни заяви,че не го интересува у-щето и иска да влиза в армията.Това го интересува.Или да се занимава със спорт.Тренира борба.Но сякаш на първо място е армията.Ние с баща му сме в шок.Незнаем как да му избием това от главата.Благодаря.

# 753
  • у дома
  • Мнения: 973
- Травматични преживявания с опасност за живота /случили се с дъщеря ви или с вас самата, когато сте била дете/

Страховете ми е ясно,че идват от загубата на моето дете.
Картините,които си представям са страшни,не сме преживели случки с опасност на живота.
Искам да се справя с тая паника,но как?
Спокойна вечер!

Последна редакция: сб, 17 окт 2020, 19:43 от bubanka

# 754
  • Мнения: 337
Д-р Стефанов може би се сещате моята история а напоследък ви чета относно абортите в семейството и/или загубените деца.Ще започна от там,че от страна на баща ми са 4 деца като преди най голямото дете/леля ми имат 2 и повече починали деца при което я кръщават Живка/да живее/.След нея се раждат живи и здрави още 2 момчета и едно момиче.За майка ми и нейното семейство не знам и няма данни за аборти и/или загинали деца освен,че дядо ми се е женил и има дъщеря от първият си брак и след това две дъщери от баба ми.Моята майка на свой ред има спонтанен аборт преди най голямото дете (брат ми) след това е сестра ми желана и също така моделът да са две деца.Обаче по тяхни си причини 😊 тя забременява със сестра ми ходи за аборт в друг град,но се отлага и се прибира с автобус.Слизайки се спъва и пада прокървява и решава,че работа е свършена(несериозно,но факт),но сестра ми се задържа и съответно се ражда.Аз идвам последна живородена защото се е случило,че не са установили бременността навреме  при прегледи и тестове според лекарите съм била тумор а не бременност.Едва в 4 месец на видеозон се е видяло,че е бебе и няма начин за аборт.Това се случва 1986 г около юни месец майка ми тогава е приемала много лекарства поради фалшивия тумор и смърта на баща си който е починал в месеца при който аз съм зачената.През цялата бременност де е притеснявала дали ще съм нормално дете.Заради лекарствата и аварията в чернобил още в болницата са искали да ме осиновят семейство лекари които нямат деца и не могат да имат.Не са ме дали най вече брат(15г) ми и баща ми са били хората които не са позволили това.Както писах и преди отгледана съм в ранните си години от голямата ми сестра която към момента на раждането ми е била 11г.След 2 години майка ми отново забременява с тризнаци при тях разбира навреме и ги е абортирала.Това е последният път в който забременява статистиката е следната 4 живородени деца и 4 абортирани.Най голямата ми сестра има само една бременност и раждане което е трябвало да бъде с близнаци.Обаче при трудна бременност едното пада съвсем рано тя също е имала притеснения относно детето си.Следващата ми сестра има 3 деца и доколкото аз знам 3 аборта.Аз на своята сметка имам 3 деца и трите желани нямам аборти предпочитам да се пазя защото яростно отричам абортите за мен това си е чисто убийство.Това същество дори на ниво клетки не ни е виновно с нищо ние сме тези които е трябвало да мислят.
Сега моите деца ги държа винаги близо до мен не съм спокойна когато дори един от тях го няма при мен за повече от ден.Това е по силно изразено към най малкото а когато беше дъщеря ми една то беше към нея.Изпитвала съм силна ревност ако някое от децата предпочитат баба си или някой друг а не мен.Което пък сега с най малката нямам този проблем дори ми е приятно когато тя иска баба си или друг от разширеното семейство.
Защо я има ревността изобщо било към децата или към половинката?Знам,че рязко завивам от това за което писах до сега,но ми стана интересно.Защото реално бих се отделила от бащата на бебето ако не изпитвах ревност при мисълта,че може да е с друга.Бих продължила напред,но това червейче в ума и душата ми,че той ще е с друга ме кара да изтръпвам и да не го искам.Аз не го обичам не искам да живея с него не го искам,но и на друга не го давам.Защо?Ако продължа напред  и имам друг човек до себе си няма вече да е така,но не се решавам да го направя.Знам,че прехвърля ли чувствата си към друг към него ще изпитвам само отвращение и това ще разклати и без това нестабилната връзка между него и малката.А пък ако той спре да вярва,че може да ме промени и със времето да се съберем той няма да се съсредоточи само върху дъщеря ни.Или пък ще започне и той да търси жена което пък ще го отдалечи още повече от детето.А е възможно дори както повечето мъже правят съвсем да забрави за нея.Опитвам се да мисля за всичко и да преработя всички възможни варианти,но нещо не ми се получава.В главата ми е тотална каша и не знам как да постъпя.Знам,че тази връзка е токсична,но ме е страх да я прекратя и ревнувам и изобщо съм в задъдена улица заради собствената си психика.Смятате ли,че имам психичен проблем или всичко е на емоционално ниво който просто трябва да се разреши?
Казвате:  "Аз не го обичам не искам да живея с него не го искам,но и на друга не го давам.Защо?Ако продължа напред  и имам друг човек до себе си няма вече да е така,но не се решавам да го направя......"
 Тоест - пазите го като резервен вариант. Той също, вероятно, ви пази като резервен вариант, защото в този тип отношения обикновено има съответствие и взаимност.  И затова е много трудно да се прекъснат. Но това да пазиш някой като резервен вариант е все едно да подкараш кола, като имаш само резервна гума... Естествено, че тази ваша склонност да се подсигурявате идва от многото загуби, които сте описали в родителското си семейство, многото абортирани деца. Около вас  е пълно с братя, сестри и лели и чичовци, които са загубили живота си. От къде да дойде чувството за сигурност? Отговорът е: ами как от къде? Точно от там. Където е изтекла енергията, от там трябва да си я вземем обратно. Тя е там, а не другаде. Това е желязна логика, нали? За мен психотерапевтичната логика е толкова силна, колкото и математическата логика.
Затова винаги водя хората към това, да се срещат в душата си с изгубените. Но тук събитията и тежките факти са толкова много, че не зная от къде да започна. Един от моите учители казваше, че е важно терапевтът да почувства къде има най-много енергия, в кое събитие има най-силни чувства, и да започне от там. Това сравнително лесно се разлира, когато сме очи в очи. Или ако събитието е само едно, както в много от консултациите, които правя тук. Но как да стане, когато чета един претрупан от събития текст?
Кой е най-важният фактор в живота ви? Така задочно много трудно можем да определим.
Защо е трудно? Защото този факт, в който има най-много енергия, е възможно изобщо не сте го и споменали. Тази хипотеза не е за пренебрегване, защото тези силни факти обикновено се заобикалят от хората, защото ги е страх да гледат към тях.
Поздрави!

# 755
  • Мнения: 701
Не мисля,че го пазя като резерва просто само него усещам,че мога да допусна до себе си и децата си.С всичко описано той не е добър пример и мъж,но аз срещам  силна трудност да се открия в интимен план на един мъж.А когато стане не искам и не успявам така лесно да се случи с друг.В момента не мисля,че е удачно да пристъпвам към нова връзка и заради децата.Малката ми е на няма и 2 г не си представям да я оставя и да "хойкам" някъде с някой а да не съм до нея до тях.Не искам да се впусна в това и от самият факт,че този нов човек ще отнеме от времето ми с децата.Ще има своите прищевки и характер а и несигурността дали ще приеме децата ми също ме спира.Не го държа за резервен план и защото просто се чувствам сигурна,че го познавам и знам какво мога да очаквам от него а не,че ще го загубя.Чувствам го близък и съм се открила пред него и няма нужда да го правя наново с нов човек.Факт е,че представяйки си го с друга изпитвам ревност,но по-скоро е от яд,че ще бъде друг,но за друга и не е опитал да бъде такъв за мен и детето ни.Знам,че в една връзка за да не се получи са виновни двама,но в неговият случай си има особеност и неговият характер който ако не беше такъв нямаше да е ерген до 40г...знам какво пиша защото съм запозната с предишните му връзки.Обобщено казано ако можех да се откривам толкова лесно пред един мъж нямаше да ме дълбаят тези чувства,но просто не успявам.

За най силният факт и фактор на изгубените деца на майка ми аз вай силно се вълнувам от аборта на тризнаците.Те са били две момчета и едно момиче аз бях най малката а другите ми сестри и брат големи и със свои грижи и семейства.А аз винаги съм си представяла,че ако бяха родени щяхме да сме близки и приятели.Щях да си имам "дружинка" и да ги пазя и напъствам нищо,че щях да съм само 2 години по голяма от тях.Може да е странно,но искрено съжалявам,че не са родени и ги обичам макар и така косвено само.Мисля си,че затова я имам тази любов към малките деца сякаш те са загубените ми братя и сестра.Но какво общо има с това,че не мога да се откривам толкова лесно пред един мъж?Защо искам макар и лош да съм с този който познавам а не с някой нов.Смятам,че не е невъзможно един човек да се промени и просто трябва правилният подход.Вярвам,че всеки има добро в себе си...Просто искам да опитам всичко възможно преди да затворя тази страница.Но не знам защо го правя при положение,че не искам са живея с него и освен интимността ни нищо друго не ни наред.

# 756
  • Мнения: 337
Здравейте!Накратко:Живеем извън Бг(щатите).Имаме син на 16 години.Залепен е за компютъра ден и нощ.От няколко години(2-3)иска да влиза в армията с ясното съзнание,че може да го убият или да се върне инвалид.Вчера ни заяви,че не го интересува у-щето и иска да влиза в армията.Това го интересува.Или да се занимава със спорт.Тренира борба.Но сякаш на първо място е армията.Ние с баща му сме в шок.Незнаем как да му избием това от главата.Благодаря.
Здравейте!
Когато чета това, което сте написали, се замислям върху две неща:
- каква е връзката на синът ви с родителите и особено с баща му? Много често зависимостите отразяват слаба връзка с бащата. Това означава или емоционално липсващ баща, или баща, който е твърде суров, или неприсъстващ в живота на сина си или пък баща, чиито авторитет е смачкан от майката.
- другият ми въпрос е има ли кого от семейната ситема вашият син да следва, когато говори за армията. Включително и убити на фронта предци, чиито живот и съдба да иска да сподели?
Поздрави!

# 757
  • Мнения: 2 087
С баща си бяха в добри отношения до този момент в който ни заяви,че не го интересува училището и ще се записва в армията.Дори и сега баща му се опитва да не се кара с него ,но в момента аз не говоря със синът ни,но на него(синът ни) не му пука.Никой от семейството не е ходил на война.Аз мисля,че е от средата,от това,че живеем в щатите.А култът на американците към армията е пословичен.Той знае,че може да го убият или да се върне инвалид,но въпреки това иска да ходи в армията.Отчаяни сме.Благодаря ви .

# 758
  • Мнения: 2
Здравейте, г-н Стефанов! Първо ми се иска да Ви кажа,че съм очарована от Вас и да Ви поздравя за професионализма Ви! В момента се намирам в много тежка ситуация,ще се опитам да бъда максимално кратка...С приятелят ми имаме едно детенце на 1г.и 4 месеца.Аз съм на 29 години,а той на 25.Живеем на квартира,той работи,а аз съм по майчинство.Преди месец отново забременях изненадващо за мен,защото бяхме взели мерки,но той винаги е казвал,че иска още едно дете и някак си се успокоих от тази мисъл.Неговите родители са починали и в момента той има за опора само баба си и дядо си,които ни помагат отвреме на време,но и много се намесват в нашите отношения,от което произлизат и различни конфликти.Проблемът е,че никой не иска това бебе,нито неговите баба и дядо,нито моите родители и откакто разбраха не спират да ме принуждават да направя аборт,като основният им мотив е ,че нямаме възможност финансова за още едно дете,били сме на квартира,щяло да ни е много трудно и тн...Отказаха да ме подкрепят,всеки ден ми звънят да се карат с мене,защото аз съм против абортите и смятам,че не е редно, а и не мога да спра сърчицето на собственото си дете...не знам как да им обясня,че за мен абортът е убийство и аз не мога да си представя,че изискват от мен да го извърша,защото така според тях било най-добре за всички.Не спряха да ме убеждават,че всеки е правил аборт,едва ли не,че е нещо нормално,че не е убийство,преживявало се някак си и всякакви такива отвратителни неща според мен.Аз не съм съгласна с тях,също така съм възмутена,че ми налагат мнението си,че ме притискат,защото дори ме заплашиха с най-различни неща само и само да махна бебето.Как може,когато си най-уязвим и имаш нужда от подкрепата на близките си,те да се намесват толкова грубо и нагло,да искат те да решават нещо толкова лично и да се опитват да ти вземат правото на избор,под маската на загриженост и добронамереност.Ако откажа да ги послушам и послушам собствената си интуиция,ме заплашиха,че няма да ни помагат,че няма да можем да се справим сами и дори разубедиха моят приятел,вече и той не иска бебенцето.Аз без неговата подкрепа с едно майчинство няма да мога да се справя сама,все пак имам още едно дете..и това те го знаят много добре,затова и отказват да ме подкрепят,което според мен е абсолютна принуда.Всеки ден звънят да ме питат кога ще направиш аборта...и ме притискат.Не мога да спра да плача и да опиша как се чувствам,много ми е тежко душевно,защото сърцето ми казва едно, а не зная какво мога да направя,всичко опитах,как ли не ги молих..Не мога и да спя,може би от угризения и страх и защото се измъчвам психически,понеже не зная как да постъпя.Много искам да запазя детенцето си..знам,че ще съжелявам цял живот,защото съм позволила други да вземат решението вместо мен,също така зная,че няма да мога да продължа да бъда с приятеля си и ще си развалим семейството,а имаме и детенце,както ви казах,което също ще  страда ..ако се разделим.Не знам дали ще мога да преживея аборта психически и как изобщо ще живея с това чувство на вина,обвинявайки себе си и мразейки се.Имам още малко време да помисля и да реша.Извинявам се,че стана толкова дълго,но имах нуждата да разкажа на някого,защото имам чувството,че ще лудна.Иска ми се ако имате възможност,да ми кажете вашето мнение как да се справя с тези емоции,защото съм много объркана и натрупах и силен гняв към приятеля си и роднините.Наистина се чувствам абсолютно сама и е много подтискащо да знаеш,че никой не проявява разбиране в този тежък момент.Благодаря ви предварително за отделеното време!

# 759
  • Мнения: 337
- Травматични преживявания с опасност за живота /случили се с дъщеря ви или с вас самата, когато сте била дете/

Страховете ми е ясно,че идват от загубата на моето дете.
Картините,които си представям са страшни,не сме преживели случки с опасност на живота.
Искам да се справя с тая паника,но как?
Спокойна вечер!
Здравейте!
Съжалявам за загубата ви! След такава загуба е напълно нормално да се страхувате за детето си.
Би било странно, ако не се страхувате. Така че да приемем, че този страх ще си бъде с вас. Той се е превърнал в специфична особеност на вашето майчинско чувство и вашата любов. Да треперите за детето си.
И може би има смисъл да направите една ревизия на всичките проявления на този страх. Дори си ги запишете, ако ви е по-лесно. Някои от тях може да изглеждат странни. Например имах една клиентка, която не дава на детето си да излиза на терасата, друга не му позволяваше да реже с нож. Трета се криеше в банята, когато чуе клаксони или сирени...
Страховете на майката нямат граници. Те превземат въображението ѝ.
Но от този списък можете да извадите нещата, които пречат на свободата на детето ви. От примерите, които дадох, такива са първите две, а криенето в банята с нищо не му пречи на детето... И после да кажете на детето си: "Виж какво, мен ме е много страх, когато излизаш и когато.... и когато... и когато.... и т.н. Но въпреки този мой страх ти си излизай и прави всички други неща, от които се страхувам. Остави този страх само на мен. Аз съм ти майка и винаги ще се страхувам след тази загуба. Но този страх си е мой и остави аз като голям човек сама да се справям с него"
Дайте си право да чувствате страха!!!
И още нещо: когато от страх искате да ограничите свободата на детето, допитайте се до загубеното дете. Представете си, че то е срещу вас и го попитайте: "Според теб добре ли е да наложа това ограничение на сестра ти? А сега дали да ѝ звънна да видя как е? Много ме е страх." И чуйте то какво ще ви каже.
Как ви звучи това?
Поздрави!

Последна редакция: пн, 19 окт 2020, 14:21 от Людмил Стефанов

# 760
  • Мнения: X
Здравейте, д-р Стефанов! Дали може да ме насочите как да преодолея негативните чувства, които изпитвам към майка ми? Убедена съм, че тя ме обича, страшно много ми е помагала и винаги по свой начин е мислила за доброто ми. Но някак си все още не мога да се отърся от усещането, че не съм достатъчно добра за нея, че винаги съм виновна за нещо. Не мога да говоря открито с нея, опитвала съм, но тя реагира така, че после предпочитам да си бях мълчала. С годините и болестите става все по-обидчива и мнителна. С мъжете в семейството има тежка история - майка ми е родена късно, а баща й е бил изгонен и недопуснат до нея никога повече. Тя самата също се постара да нямам връзка с баща ми, който беше алкохолик (почина отдавна) и безхарактерен, но аз като малка много го обичах. Наистина майка ми е имала труден живот, разчитала съм само на нея. Аз имам добра връзка с мъжа ми, но тя не го харесва никак и не се старае да го крие. Това ме обижда. Въпросът ми е, как да приема всичко, което тя е и не е и да спра да вдигам телефона или да се виждам с нея със свит стомах? Благодаря предварително!

# 761
  • Мнения: 337
Здравейте, г-н Стефанов! Първо ми се иска да Ви кажа,че съм очарована от Вас и да Ви поздравя за професионализма Ви! В момента се намирам в много тежка ситуация,ще се опитам да бъда максимално кратка...С приятелят ми имаме едно детенце на 1г.и 4 месеца.Аз съм на 29 години,а той на 25.Живеем на квартира,той работи,а аз съм по майчинство.Преди месец отново забременях изненадващо за мен,защото бяхме взели мерки,но той винаги е казвал,че иска още едно дете и някак си се успокоих от тази мисъл.Неговите родители са починали и в момента той има за опора само баба си и дядо си,които ни помагат отвреме на време,но и много се намесват в нашите отношения,от което произлизат и различни конфликти.Проблемът е,че никой не иска това бебе,нито неговите баба и дядо,нито моите родители и откакто разбраха не спират да ме принуждават да направя аборт,като основният им мотив е ,че нямаме възможност финансова за още едно дете,били сме на квартира,щяло да ни е много трудно и тн...Отказаха да ме подкрепят,всеки ден ми звънят да се карат с мене,защото аз съм против абортите и смятам,че не е редно, а и не мога да спра сърчицето на собственото си дете...не знам как да им обясня,че за мен абортът е убийство и аз не мога да си представя,че изискват от мен да го извърша,защото така според тях било най-добре за всички.Не спряха да ме убеждават,че всеки е правил аборт,едва ли не,че е нещо нормално,че не е убийство,преживявало се някак си и всякакви такива отвратителни неща според мен.Аз не съм съгласна с тях,също така съм възмутена,че ми налагат мнението си,че ме притискат,защото дори ме заплашиха с най-различни неща само и само да махна бебето.Как може,когато си най-уязвим и имаш нужда от подкрепата на близките си,те да се намесват толкова грубо и нагло,да искат те да решават нещо толкова лично и да се опитват да ти вземат правото на избор,под маската на загриженост и добронамереност.Ако откажа да ги послушам и послушам собствената си интуиция,ме заплашиха,че няма да ни помагат,че няма да можем да се справим сами и дори разубедиха моят приятел,вече и той не иска бебенцето.Аз без неговата подкрепа с едно майчинство няма да мога да се справя сама,все пак имам още едно дете..и това те го знаят много добре,затова и отказват да ме подкрепят,което според мен е абсолютна принуда.Всеки ден звънят да ме питат кога ще направиш аборта...и ме притискат.Не мога да спра да плача и да опиша как се чувствам,много ми е тежко душевно,защото сърцето ми казва едно, а не зная какво мога да направя,всичко опитах,как ли не ги молих..Не мога и да спя,може би от угризения и страх и защото се измъчвам психически,понеже не зная как да постъпя.Много искам да запазя детенцето си..знам,че ще съжелявам цял живот,защото съм позволила други да вземат решението вместо мен,също така зная,че няма да мога да продължа да бъда с приятеля си и ще си развалим семейството,а имаме и детенце,както ви казах,което също ще  страда ..ако се разделим.Не знам дали ще мога да преживея аборта психически и как изобщо ще живея с това чувство на вина,обвинявайки себе си и мразейки се.Имам още малко време да помисля и да реша.Извинявам се,че стана толкова дълго,но имах нуждата да разкажа на някого,защото имам чувството,че ще лудна.Иска ми се ако имате възможност,да ми кажете вашето мнение как да се справя с тези емоции,защото съм много объркана и натрупах и силен гняв към приятеля си и роднините.Наистина се чувствам абсолютно сама и е много подтискащо да знаеш,че никой не проявява разбиране в този тежък момент.Благодаря ви предварително за отделеното време!
Здравейте!
Ситуацията ви е много тежка. И въпреки това вие запазвате едно много реалистично разбиране. Имам предвид това, че ако решите да се поддадете на този натиск, връзката  ви с бащата на децата ви може би няма да издържи. И дори да не се разделите след евентуален аборт, отношенията ви ще пострадат.
Неговите баба и дядо и вашите родители правят всичко това уж"за ваше добро". Нямат ви капка доверие, че ще се справите и искат да ви помогнат да намалите товара. Но могат ли да са сигурни, че така товарът ви няма да се увеличи? Тези, дето ви казват, че всички правят аборти и това минава, правили ли са самите те аборти? И дали им е "минало", ако са правили?
Тук има значение и отношението на приятеля ви към неговите починали родители. Как той си представя тяхната позиция в тази ситуация? Дали си мисли, че те биха ви подкрепили за детето? Това е интересен въпрос. Ако и вие го чувствате като полезен, задайте му го. Ако той има добро отношение към родителите, вероятно би се радвал да имате дете на името на някой от тях. Или вече имате такова?
Но тежестта на ситуацията е налице.  Ще ви дам едно упражнение. Седнете на един стол. Сложили сте срещу себе си на около 1,5-2 метра два празни стола на разстояние около 1,5 метра един от друг. Те символизират живота ви след две години. Единият значи аборт, а другият - дете.   Зад тях има и още два стола, които символизират живота ви след пет или десет години /вие решете/. И от тях също единият означава аборт, а другият - дете. И можете от вашия стол да се преместите на стола, който показва как сте след  две години при направен аборт. Седите там, чувствате известно време как е и се връщате на вашия стол. После отивате на другия, който означава след две години  дете. Пак седите известно време и чувствате. После правите същото и със столовете, които означават времето след десет години...
Така ще погледнете на нещата и от гледната точка на бъдещето. Каквови чака в единия и в другия случай.
Това може да ви ориентира кое е правилното за вас.
И нека силата и мъдростта ви съпътстват.
Поздрави!

Последна редакция: вт, 20 окт 2020, 02:31 от Людмил Стефанов

# 762
  • Мнения: 337
С баща си бяха в добри отношения до този момент в който ни заяви,че не го интересува училището и ще се записва в армията.Дори и сега баща му се опитва да не се кара с него ,но в момента аз не говоря със синът ни,но на него(синът ни) не му пука.Никой от семейството не е ходил на война.Аз мисля,че е от средата,от това,че живеем в щатите.А култът на американците към армията е пословичен.Той знае,че може да го убият или да се върне инвалид,но въпреки това иска да ходи в армията.Отчаяни сме.Благодаря ви .
Здравейте!
Когато чета писмата ви, до мен стига мисълта, че в неговото поведение основният мотив е да ви предизвика. Вашето отчаяние е сякаш нарочно търсен ефект. И се питам - за какво ви е гневен синът ви?
Много често децата са гневни на родителите си, ако са емигрирали.
Затово питам - във вашето семейство кой какво отнашение има към даминаването в щатите?
Възможно е тук някъде да е разковничето. Мога да дам безброй примери за това.
Как стоят нещата при вас?
Поздрави!

# 763
  • Мнения: 2 087
Аз никога не съм искала да ходим в щатите. Но на него му харесва и не иска да се връща в Бг.На съпругът ми също му харесваше,но сега вече иска и той да се връща.На синът ни това не му пречи, а и не го интересува къде ние ще живеем.

# 764
  • Мнения: 2
Скрит текст:
Здравейте, г-н Стефанов! Първо ми се иска да Ви кажа,че съм очарована от Вас и да Ви поздравя за професионализма Ви! В момента се намирам в много тежка ситуация,ще се опитам да бъда максимално кратка...С приятелят ми имаме едно детенце на 1г.и 4 месеца.Аз съм на 29 години,а той на 25.Живеем на квартира,той работи,а аз съм по майчинство.Преди месец отново забременях изненадващо за мен,защото бяхме взели мерки,но той винаги е казвал,че иска още едно дете и някак си се успокоих от тази мисъл.Неговите родители са починали и в момента той има за опора само баба си и дядо си,които ни помагат отвреме на време,но и много се намесват в нашите отношения,от което произлизат и различни конфликти.Проблемът е,че никой не иска това бебе,нито неговите баба и дядо,нито моите родители и откакто разбраха не спират да ме принуждават да направя аборт,като основният им мотив е ,че нямаме възможност финансова за още едно дете,били сме на квартира,щяло да ни е много трудно и тн...Отказаха да ме подкрепят,всеки ден ми звънят да се карат с мене,защото аз съм против абортите и смятам,че не е редно, а и не мога да спра сърчицето на собственото си дете...не знам как да им обясня,че за мен абортът е убийство и аз не мога да си представя,че изискват от мен да го извърша,защото така според тях било най-добре за всички.Не спряха да ме убеждават,че всеки е правил аборт,едва ли не,че е нещо нормално,че не е убийство,преживявало се някак си и всякакви такива отвратителни неща според мен.Аз не съм съгласна с тях,също така съм възмутена,че ми налагат мнението си,че ме притискат,защото дори ме заплашиха с най-различни неща само и само да махна бебето.Как може,когато си най-уязвим и имаш нужда от подкрепата на близките си,те да се намесват толкова грубо и нагло,да искат те да решават нещо толкова лично и да се опитват да ти вземат правото на избор,под маската на загриженост и добронамереност.Ако откажа да ги послушам и послушам собствената си интуиция,ме заплашиха,че няма да ни помагат,че няма да можем да се справим сами и дори разубедиха моят приятел,вече и той не иска бебенцето.Аз без неговата подкрепа с едно майчинство няма да мога да се справя сама,все пак имам още едно дете..и това те го знаят много добре,затова и отказват да ме подкрепят,което според мен е абсолютна принуда.Всеки ден звънят да ме питат кога ще направиш аборта...и ме притискат.Не мога да спра да плача и да опиша как се чувствам,много ми е тежко душевно,защото сърцето ми казва едно, а не зная какво мога да направя,всичко опитах,как ли не ги молих..Не мога и да спя,може би от угризения и страх и защото се измъчвам психически,понеже не зная как да постъпя.Много искам да запазя детенцето си..знам,че ще съжелявам цял живот,защото съм позволила други да вземат решението вместо мен,също така зная,че няма да мога да продължа да бъда с приятеля си и ще си развалим семейството,а имаме и детенце,както ви казах,което също ще  страда ..ако се разделим.Не знам дали ще мога да преживея аборта психически и как изобщо ще живея с това чувство на вина,обвинявайки себе си и мразейки се.Имам още малко време да помисля и да реша.Извинявам се,че стана толкова дълго,но имах нуждата да разкажа на някого,защото имам чувството,че ще лудна.Иска ми се ако имате възможност,да ми кажете вашето мнение как да се справя с тези емоции,защото съм много объркана и натрупах и силен гняв към приятеля си и роднините.Наистина се чувствам абсолютно сама и е много подтискащо да знаеш,че никой не проявява разбиране в този тежък момент.Благодаря ви предварително за отделеното време!
Здравейте!
Ситуацията ви е много тежка. И въпреки това вие запазвате едно много реалистично разбиране. Имам предвид това, че ако решите да се поддадете на този натиск, връзката  ви с бащата на децата ви може би няма да издържи. И дори да не се разделите след евентуален аборт, отношенията ви ще пострадат.
Неговите баба и дядо и вашите родители правят всичко това уж"за ваше добро". Нямат ви капка доверие, че ще се справите и искат да ви помогнат да намалите товара. Но могат ли да са сигурни, че така товарът ви няма да се увеличи? Тези, дето ви казват, че всички правят аборти и това минава, правили ли са самите те аборти? И дали им е "минало", ако са правили?
Тук има значение и отношението на приятеля ви към неговите починали родители. Как той си представя тяхната позиция в тази ситуация? Дали си мисли, че те биха ви подкрепили за детето? Това е интересен въпрос. Ако и вие го чувствате като полезен, задайте му го. Ако той има добро отношение към родителите, вероятно би се радвал да имате дете на името на някой от тях. Или вече имате такова?
Но тежестта на ситуацията е налице.  Ще ви дам едно упражнение. Седнете на един стол. Сложили сте срещу себе си на около 1,5-2 метра два празни стола на разстояние около 1,5 метра един от друг. Те символизират живота ви след две години. Единият значи аборт, а другият - дете.   Зад тях има и още два стола, които символизират живота ви след пет или десет години /вие решете/. И от тях също единият означава аборт, а другият - дете. И можете от вашия стол да се преместите на стола, който показва как сте след  две години при направен аборт. Седите там, чувствате известно време как е и се връщате на вашия стол. После отивате на другия, който означава след две години  дете. Пак седите известно време и чувствате. После правите същото и със столовете, които означават времето след десет години...
Така ще погледнете на нещата и от гледната точка на бъдещето. Каквови чака в единия и в другия случай.
Това може да ви ориентира кое е правилното за вас.
И нека силата и мъдростта ви съпътстват.
Поздрави!

 
                                                                         

Много ви благодаря,г-н Стефанов!
Ами от това,което са ми казали,да,правили са аборти.Майка ми има два след мен и брат ми,баба ми също два,но баба ми има  и 3 деца.Бабата на приятеля ми също има,но там не знам точно как стоят нещата.Това,което те ми казаха е да,болка остава винаги,но се преживява с времето и че никой от тях,не е страдал толкова чак като мен,а просто са го направили.Но те не  нямат убеждението,че това е убийство в истинския смисъл на думата,защото според тях ембриона не е човек още,няма душа и т.н.Според мен това няма никой как да го твърди със сигурност и да го знае..но при всички положения едно прекъсване на бремеността си е лишаване от правото на живот.Напълно разбирам,че хората са различни,както и убежденията им и затова им казах,че решението си е лично.
В интерес на истината,преди няколко дена мислех да задам точно този въпрос на приятеля ми за неговите починали родители,какво би било тяхното отношение,но се отказах,защото естествено той не обича да говори за тях и реакцията му едва ли щеше да е ок.Напрежението между нас е огромно в момента и всеки такъв разговор го засилва за съжаление.Исках обаче да ви споделя,че вчера когато писах тук,същата вечер се обърнаха нещата и има лъч надежда..майка ми реши да ме подкрепи да запазя детето и даже си мисля,че точно вие и позитивната нагласа на доста от хората тук,които ме подкрепиха на лични съобщения,някак си спомогнаха за това.Защото вярвам,че мисълта е енергия и искам безкрайно да ви благодаря!
Бих искала да ви задам един въпрос,който си зададох от цялата ситуация,как според вас е най-правилно да се прекъснат едни токсични отношения,особено когато човек е в близки роднински отношения,но те ти оказват силно нагативно влияние?И изобщо трябва ли да се прекъсват или самото противопоставяне изгражда сила в характера? Не знам дали зададох въпроса си ясно,благодаря ви отново!
Поздрави!

Последна редакция: вт, 20 окт 2020, 20:47 от bubanka

Общи условия

Активация на акаунт