Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте!
Наистина имате богата история и всички събития водят към идеята, че е опасно и невъзможно да имате деца.
Ще се обоснова:
- в личен план това, което сте преживели при раждането, е в основата на всичките ви страхове, включително и на паник атаките. 
- да погледнем и към най-близкото ви обкръжение: имате сестра от първия брак на баща ви, за която в семейството не се говори. Това е много травмиращо за всеки човек. Защото вие обичате сестра си, въпреки, че не сте я виждали!!!
 И ако собственият ви баща не  говори за детето си, не го търси, не се бори за него, какво доверие вие можете да имате на другите мъже и на техните бащински чувства? Никакво! От тук не може да произлезе ентусиазъм да искате деца. И когато се свързвате тенденциозно все с женени мъже, вие бягате от възможността да ставате майка. Търсите си мъж, с когото друга да се е излъгала да зачева и ражда, а вас на практика ви удовлетворява безплодното  партньорство чрез  странични забежки.
А когато мислите да осиновите дете, за да имате дете все пак, това също е начин може би да се свържете със сестра си. Защото  във фантазията ви тя изглежда като изоставена от баща си /то си е така!/. В случая проблемът е, че на евентуалното  осиновено дете се възлага функцията то да замества друг човек. И това не е добра основа за родителство.
Много по-смислено е вие самата да потърсите контакт със сестра си, ако баща ви още не е готов да го направи. Има значение и как я възприемате. По-правилно е да гледате на нея като на ВАША сестра, а не като на НЕГОВА  дъщеря! Така по-отчетливо ще осъзнавате както нейната липса, така и вашето право да се свържете с нея. Да, този кантакт може да ви донесе страдание и разочарование. Тук има такъв риск. Но душата кърви още по-болезнено, ако някой, който има право да принадлежи към семейната ви система, бива изключван. Тоест - ако не я потърсите.
             Тези загуби на братя и сестри на бабите ви, починали в ранна възраст, също обезсърчават мотивацията ви и внушават страх. Чувствата на прабабите ди, които са загубили тези деца, също накърняват образа на щастливата майка...
Според мен е добре първо да осъзнаете вътрешните си мотиви, както и  да направите терапевтични сесии или някакви други стъпки, които да ви придвижат напред.
Поздрави и весели празници!

Наистина нямам думи да опиша колко съм ви благодарна, отново ми помагате! Благодарение на вас осъзнавам важни неща, които може би са били очевидни, но не и за мен, опознавам и рабирам себе си все по-добре.
Желая здраве и весели празници на вас и близките ви!

Благодаря за отговора! Едно не ми е ясно само. Аз разбирам, че като мисля така реално ми изчезва страха, защото спира да ми пука, но няма ли ако се изпотя още повече и ако другите усетят толковя силно да ми рухне самочувствието още толкова относно потта?

Добър вечер !
Не съм чела цялата тема и за първи път пиша ,дори не знам дали съм на правилното място.
От една година имам основателни съмнения ,че мъжът ми ми изневерява с друга жена. Опитах се да проведа откровен разговор ,но не се получи.
Той ми казва ,че съм луда ,да отида на лекар и да пия хапчета.
Това ме влудява ! Той не иска да постигнем някакво разбирателство ,а да си наложи неговото мнение ,че е невинен.
Понякога се изпуска и казва ,че му е позволено , защото плащал сметките.След това отрича ,казва , че е съм луда и си измислям.Или пък ,че по цял ден работел ,а аз само съм създавала проблеми . Непрекъснато ме лъже за дребни неща , като например ,че не си чувал телефона ,защото нощем му намалявал звука да не го буди ,но сутринта е говорил по него . Слушалките в ушите му били за да не си държи телефона до главата ,когато говори с приятеля си ,който видях  на пейката до него.И всичките лъжи са толкова плоски,но когато му го кажа , почва да крещи и ми казва ,като не ми изнася да си събирам багажа. Най - много ме натъжи факта ,че тази при която ходи всеки ден е жрица на любовта.
Имаме две много големи деца и едно на 11 години . Притеснява ме това , че не желае да се грижи за сина ни ,не го интересува какво прави ,не иска да го води на разходка , все едно не съществува.

Здравейте!
Когато се вживях в ситуацията, до мен достигна чувството, че според съпруга ви сексът срещу заплащане не е изневяра. И той се чувства невинен. А за зас това е сякаш още по-натъжаващо от другата изневяра.
Не става ясно как се резвиват вашите интимни отношения ? Но пък е ясно, че той ви е гневен и вие сте му гневна. И това, което ви държи заедно в момента, може би е гнева, желанието да се накрещиш на другия.
Понякога гневът държи хората в по-силна връзка от любовта. Гневната енергия е много свързваща, но и много изгаряща и изтощаваща. В нея трудно се жинвее.
Това ми идва на ум на първо четене.
Вие как бихте го коментирали?

Благодаря за отговора !Опитах се да анализирам ситуацията ,но до такова прозрение не можах да достигна!Може би това ,че си плаща  според него е заплащане на някаква услуга и затова ми повтаря ,че няма друга жена .Явно със забежките се стреми да разнообрази сексуалният си живот.Имаме 30 годишен брак.В последната година той има проблеми . Трудно получава ерекция и свършва за 2 минути.Все пак е почти на 57.И явно по- млада жена го кара да се чувства повече мъж.Не знам?Аз съм на 54 г. , но изглеждам с доста по- млада ,нямам наднормено тегло.До скоро сексът беше приемлив, но сега е трагичен.При мисълта за другата се сривам , иска ми се ,но се чувствам ужасена и не изпитвам удоволствие .
Когато спомена ,че и аз съм живо същество и имам нужда от нежност и ласки ,го прави по задължение ,за спорта.
При мисълта ,че ме мами ,страдам от безсъние,спя по 4-5 часа неспокоен сън ,при което на следващият ден съм още по -изнервена .Трябва да ходя 10 и повече км. или да тичам ,за да мога да заспя и да спя поне 6 часа спокоен сън.
Трябва да спомена и нещо много важно - и двамата работим в една стая .Понякога пием заедно кафе навън. Но като цяло сме заедно почти през целият ден .
Не знам доколко съм права да искам мъжът ми да прави любов само със мен .
Открих , че в последните 12 години е имал поне 5 връзки .С третото ни дете изкарах много тежка бременност ,бях често по болници ,не сме правили секс през това време.И явно това е отключило някаква увереност,че той не носи вина за изневярата след като аз не мога да правя секс с него.
Аз съм на ръба на нервна криза ,но единствено което би ме успокоило и би ми върнало равновесието е да не се крие да и пише съобщения и да не прави секс с нея.Не знам дали това е правилно ,да го искам само за себе си.Но нали това е брака.Той не иска да се разведем,казва че това го устройва .Ако на мен не ми изнася ситуацията може да си тръгна.
Това ме вбесява и ме изкарва от релси- да искаш от някой да живее с теб само за да гледа детето и да върши домакинската работа ,а някъде другаде да си правиш удоволствието.
Има още едно доуточнение ,аз освен домакинската работа работя за него без заплащане .Ако аз не му помагам в работата ,той не може да се справи с нея.
Хората казват ,че любовта не е вечна ,но все пак трябва да има уважение и разбирателство.Да се държи на семейството и отношенията да са човешки.Не трябва да е врагът в моето легло и да водим безкончаеми войни на нерви.
Относно гнева ,опитвам се да разбера кое го предизвиква.Той избухва ,когато съм го хванала в крачка. Виждам ,че се държи странно,неестествено ,вземам телефона и виждам на gps , че  е ходил някъде , а не е бил през цялото време в кафето. Следва репликата -като не ти изнася не тук. Ден -два сръдни ,после обстановката става по нормална .До следващият път ,когато му кажа ,че ме връзва. И ден след ден отношенията ни все повече охладняват и почвам да се замислям  дали това не е краят на един брак.
Аз съм гневна от факта ,че цял живот се грижа за дома, децата, ремонтите ,селото и работя за него .Не съм отделяла време за себе си ,не съм имала време за хоби ,нито за спорт . И накрая този човек ,покрай когото се е изнизал живота ми ,няма доблестта и смелостта да ми каже в очите ,че иска да се разделим или ,че не иска да правим секс.
Тази игра на котка и мишка е ужасяващо изтощителна.По съвет на приятелки  ,това било нормално за мъжете в критическа .Щяло да му мине.Дали ?
А моето достойнство ?Трябва ли да понасям унижението някой да ме лъже
непрекъснато.
Всичко това прилича на турски сериал ,но за жалост е реално.
Не знам доколко хората стигнали дотук имат шансове да започнат отначало. Неизвестността е плашеща !
Що се отнася за миналото , майката и бащата на съпруга ми са се развели ,когато той е бил на 1 година . Отгледали са го майка му и родителите и.
Моите родители винаги правеха всичко заедно ,не се караха и не си повишаваха тон.

Здравейте,детето ми е на 4г и е доста затворено тихо дете ходи на градина,играе но не говори с децата,на площадката играе сама,ако е накарам да иде при някой дете   или отказва или отива пита как се казва и дотам,страх ме да не остане без приятели за напред,в градината е без мнение изпълнява всичко,иначе е обградена от любов не и липсва нищо от наша страна,ние с баща и нямаме много приятели и искаме тя да не е като нас,ние също сме скромни и благодаря

Здравейте аз искам да се обърна към вас с следното на 28 години съм от скоро може би 3 4 месеца започнах да изпитвам постояна тревожност доста по емоционална съм рева за най малкото имам 3 дечица с последното преодолях малко проблеми и си мисля дали това е отключило това в мен незнам какво да правя в безизходица съм просто мога да кажа че е нещо като паник атака просто ми се иска все да избягам някаде да оставя всичко просто все притеснявам от  все още не случваото се но като цяло е това

Здравейте!
Сега ситуацията става по-ясна... Бих ви казал в допълнение три неща - едното се отнася до съпруга ви, а другите до вас. Ще ви дам и идеи да правите нещо по въпроса, но подчертавам, че е добре да следвате тези идеи, единствено ако ги чувствате като ваши. Отговорността си е ваша!
Дал съм и някои неща, за които да говорите с него. Ако решите да говорите е важно това да стане при спокойна обстановка, а не когато се карате. Разговорите имат тежест, когато са спокойни, иначе изглеждат като емоционални изблици на измъчена измамена жена...
- това, което се случва с него, най-вероятно е свързано със страха от смъртта. Възможно е този страх да го кара да иска "да си поживее". Помислете си и дали не се е случило нещо в живота му, което да е отключило този засилен страх. И затова може да се  окаже добро напомняне да му кажете: "Виждам, че те е страх от старостта и от смъртта и вероятно затова правиш тези глупави неща и се излагаш наляво-надясно. Но каквото и да правиш, ти ще умреш накрая и най-вероятно ще ни погребат един до друг."
- много силно впечатление ми прави, че така, както сте описали живота си,  излиза, че вие твърде много давате в тази връзка. Всеотдайна сте и то безплатно!!! във всички сфери на съвместния ви живот: домакинство, общ бизнес, сексуално /подържате се в добра форма, за да му се харесате/, отглеждане на деца...  След такава всеотдайност вие изглеждате като човек, който му е в кърпа вързан, зависим от него и той не може да ви оцени. Затова е смислено да започнете да му искате заплата за труда, част от която която да държите на собствена банкова сметка. Защото оставам с впечатлението, че вие му искате само пари, за да напазарувате или пазарувате заедно. Така приличате на някой, който проси. Тотално губите достойнство!!! В тази връзка е смислено да си договорите и работно време. И щом бизнеса си е негов, да го оставяте сам да си свърши някаква работа, а вие да си тръгвате сама, когато работното време свърши.... Смислено е също и да отидете сама на СПА или на гости или на туризъм през някой уйкенд, а той да остане с детето в къщи. Може да се окаже ценна идея да отидете при приятелка на гости и да не се приберете през нощта или пък просто да не се приберете... Тоест - да не стоите като човек, който му е в кърпа вързан.  Той ясно показва, че гледа с уважение и е привличан от жени, които искат да си плаща /това не е нужно да му го казвате - достатъчно е да направите тези неща по-горе/. С една дума - това е важно да го разбират и всички, които четат тук - когато единият партньор е толкова всеотдаен, у другия се заражда нуждата да си тръгне, да изневерява, да се бунтува като тийнейджър... И ситуацията може да се промени драстично, ако този, който повече дава, започне и да иска. Така той връща и достойнството си и показва значимостта си, показва, че съществува...
АКО РЕШИТЕ ДА ПРАВИТЕ ТЕЗИ НЕЩА, СЪЩЕВРЕМЕННО СПРЕТЕ ДА ГО КОНТРОЛИРАТЕ И ДА ГО СЛЕДИТЕ!!! Това ще засили вашата позиция, а контролът я отслабва, защото така също му показвате колко е важен той за вас и колко незначителна се чувствате без него. Памагате му да си представя, че той е някакъв супер мъж, който върти жените на пръста си. Това е ценно за него и унизително за вас...
Тук бих добавил да не стоите в позиция на жертва. Макар че тази позиция може и да е съблазнителна за вас. Защото ВЛАСТТА В СЕМЕЙСТВОТО ВИНАГИ СЕ ДЪРЖИ ОТ ЖЕРТВАТА. Помислете и върху това.
- питате дали имате право един мъж да ви е отдаден само на вас?  Естествено, че имате право!!! Но въпросът е откъде идва вашето колебание по този проблем? Как са живеели вашата майка, вашите баби с мъжете си? Има ли и други жени като вас в предходни поколения, които са били всеотдайни, а са получавали изневери? Чии модел следвате вие? За това също е интересно да си дадете сметка  и после да прекъснете този модел...
Помислете върху написаното и променете нещо.
Силата е във вас!!!
Весели празници!

Здравейте,отново Ви пиша.Синът ми вече мина три сеанса при психолог.Видимо се подобри,дори психоложката каза,че не е имало нужда да ходим на психиатър.Вече не пие лекарството от психиатъра.Видимо беше добре до онзи ден.От два дни отново е неспокоен.Тази сутрин повърна.Правили сме му изследвания ПКК+CRP,три хормона на щитовидната и всичко е в норма.Казва че се сеща какво му е било и да не му стане пак така и си предизвиква сам ПА.Вижда проблем че е сам,че няма приятелка,но аз тук няма как да помогна.Това го мъчи явно,няма с какво да си разнообразва ежедневието.Вече незнам какво да му говоря и как да го съветвам.

Здравейте!
Всъщност не става ясно какво според вас е отключило този проблем.
Според мен става дума за повишена тревожност, а не за паник атаки.
Първо отговорете на този въпрос.
Поздрави и весели празници!

Ще кажа само - просто го направете!!!
Няма да ви отговарям директно Само ще разкажа  от къде Виктор Франкъл е взел идеята за терапията с парадоксално намерение.
Той прочел в един виенски вестник любопитна статия за учител по литература, който решил да постави с учениците си пиеса на Шекспир. В пиесата имало герой, който заеквал. Учителят решил да даде тази роля на  едно момче, което силно заеквало. Така искал да осигури на това момче една изява, която да му даде повече самочувствие. Какво се получило, обаче? Когато това момче излязло на сцената се оказало, че то изобщо не може да заеква.  Опитвало се всякак, но не се получавало. Говорело си нормално!!!
Поучително е, нали!!!

Здравейте,
Баба ми почина от коронавирус и тотално се сринах емоционално,психически и физически.
Бяхме много близки и това ме съсипва,имам чувство че няма да го преодолея никога. Освен това постоянно обвинявам себе си и близките си за случилото се,дали е можело да бъде по-рано в болница,защо това или онова не е направено. Много е тежко всичко..в пълна безизходица се чувствам....

Здравейте,
Съпругът ми има нужда от малко помощ за един проблем, но решихме аз да направя пост, тъй като той е чужденец и не говори български.
Той има проблем с двете си деца от предишните си бракове . Живеем в България тримата заедно с моя син на 10 г.от предишен брак. Съпругът ми и синът ми много се обичат и харесват, всичко е точно между тях.
Проблемът е обаче, че много често съпругът ми се опитва да установи комуникация с децата си (които живеят в неговата държава), но те не отговарят на обажданията му със седмици. Дъщеря му е на 25 години, а синът му на 8. Майката на сина му изискваше мъжът ми да звъни на нейния тел. номер, когато иска да се чуе с детенцето, на което аз се възпротивих (при положение, че синът му има Месинджър и личен тел. номер, ми се стори доста контролиращо от нейна страна), а с дъщеря му по принцип си чатят и понякога (веднъж на месец-два)  - и се чуват. Мъжът ми им пише/звъни 2-3 пъти седмично. Проблемът е, че когато нито един от двамата не отговаря (90% от случаите), мъжът ми много се депресира и фрустрира, а аз вече не зная как да му помогна и да го успокоя. Става тъжен, нервен, с прикрито чувство за вина (аз не виждам той да има вина за ситуацията), понякога казва „Животът ми е безсмислен, никой не ме обича и уважава и отразява”. Разбира се, ние с моя син се опитваме да го разведрим и подкрепим, но често без успех. На мен също ми е обидно от тяхното игнориране към него, макар че не са мои деца, и ако бях в неговата ситуация, просто щях да спра всякакви опити за контакт, колкото и крайно да звучи. Бих предпочела да не им звъня повече, отколкото да се разочаровам всеки път, пък били те и мои деца. Но това все пак е само моята гледна точка. Също така, фактът, че и двете му деца имат втори бащи, не значи да захвърлят биологичния си баща като непотребна вещ. Той смята, че си заслужава да продължи да опитва. Според мен трябва да спре да търси уважението им, което те не дават така или иначе. Ще се радваме на Вашата професионална гледна точка. Благодарим Ви сърдечно.

Здравейте, моля за съвет. Имам проблем с отлагането и си дадох сметка колко ми пречи. Отлагам важни неща, най-често до най-последния възможен момент. Това се проявява често в различни ситуации. Примери - планирали сме преди месец почивка и аз трябва да поискам отпуск. Правя го в деня преди да пътуваме и съм в стрес, при все че ръководството на фирмата е разбрано и никога няма да ми откаже. Или пък трябва да отида на мед. преглед и да изляза за час-два от работа. Говоря с прекия си ръководител половин час преди прегледа, вместо да го уведомя примерно предишния ден или когато съм уговорила часа. (примерите са от различни фирми). Но така е и за ситуации, които са потенциално приятни - например трябва да резервирам лятна почивка, платила съм сума, но трябва да посоча мястото - правя го в последния възможен ден, при все че съм го мислила месец преди това и се радвам на планирането. За лични неща е същото - започвам, но не довършвам нещата, купувам лампа, няма кой да я сложи, защото е по-сложен модел, събирам идеи и телефони за майстор и не стигам до там да го викна. Лампата стои с години. А а, минавам на нещо друго, на нов проект. Това са малки примери, но си дадох сметка с колко много и по-важни неща съм така. Питала съм се защо започвам ентусиазирано нещо, но отлатам, от какво се притеснявам... Чудя се дали не ми е трудно да отстоявам и налагам себе си, дали това е проблемът. Като цяло съм неконфликтен човек, не се чувствам на място в ситуации на конфронтация, не ги разбирам, опитвам се диполоматично да реша проблемите. Има ли практически техники да променя нагласата си? (Тъй като питате често за семейството, където обикновено се коренят проблемите - баща ми почина, като бях на 16 - 17, беше ми трудно. Майка ми е направила спонтанен аборт преди да се родя, но не е говорила за това, доколкото знам след година е забременяла с мен. Обичано и чакано дете съм била. Баба ми (майката на майка ми) е починала малко преди да се родя. Ще съм благодарна за съвет.