Hope for two, проблемът не е, че партньорът на авторката е казал един ден : "скъпа, много искам детето да се казва на баща ми", а че я е заплашил, че ако това не стане, ще се държи лошо с нея. Това не само е отвратително, но и страшно. И дори да му е мечта (тук направо се просълзих), това дете е на двамата и тя има право на мнение и на вето.
- Публикувана: 5 май 2020, 00:09 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2020, 23:21 ч.
Спор относно името на детето
Предлагах какво ли не,но те искат точно това име ,не само буква или подобно име и ако не съм се съгласила не съм уважавала баща му. Баща му дори ми каза ,че аз съм тази която не иска компромис и че искам да стане ли на моята .
Адаш, въобще няма да отстъпваш. Не заради името, а заради тяхните заплахи, опити да те изнудват и вменяване на вина. Всичко това докато си бременна. Каквото е трябвало от твоя страна ти си го сторила - опитала си се да намериш компромисен вариант, предложила си му да вземете само буквата или сричката, а те се тръшкат, отказват да водят нормални разговори и умишлено те игнорират.
Пращай ги да пасат и кръщавай детето както ти искаш.
Заплашил е, че дядото ще се държи лошо.
Hope for Two, ти прочете ли поста на авторката или само си чешеш пръстите като Дренка? Прочети пак, после прочети коментара си и виж дали отговаря на "поставената задача" 
Хоуп, няма лошо човекът да има мечта. Ама, когато тази мечта е в ущърб на жената, която носи детето му е по-добре да я накара да се чувства сигурна и да знае, че той ѝ е опора, отколкото да я заплашва, че няма да се грижи за нея. Така, дори има шанс тя да сбъдне мечтата му. Да не говорим, че можеш да имаш вскакви мечти, но когато те касаят другиго е редно да чуеш мнението на този друг. Да не повдигаме темата, че все пак тя го носи и ражда, после кърми и отглежда (тук най-вече тя).
П.С. Аз имам мечта да живея в къща с двор. Да приемем, че имам такава, но да речем, че срещна мъж, който не иска и да чуе. По принцип съм на мнение, че всеки има право да има свое виждане , но ако човекът е стойностен бих се завряла в панелката с него. Това е компромис. Но примерно, ако ми каже, че детето трябва да се казва Борис (име, което много харесвам, но си има предпочитани преди това) и ми се тръшне, заявявайки, че няма да ме погледне повече много бързо ще му дам начална скорост.
П.С. Аз имам мечта да живея в къща с двор. Да приемем, че имам такава, но да речем, че срещна мъж, който не иска и да чуе. По принцип съм на мнение, че всеки има право да има свое виждане , но ако човекът е стойностен бих се завряла в панелката с него. Това е компромис. Но примерно, ако ми каже, че детето трябва да се казва Борис (име, което много харесвам, но си има предпочитани преди това) и ми се тръшне, заявявайки, че няма да ме погледне повече много бързо ще му дам начална скорост.
Скрит текст:
Без да си ми искала съвет
Никога не намесвай родителите в караници или скандали или даже дискусии между вас.
Този разговор е бил излишен и е нажежил обстановката. Та даже и да е имало малък шанс мъжа ти да размисли той си е отишъл.
Всеки човек има мечти. Може една от мечтите на мъжа ти да е била да има син и той да е кръстен на баща му.
Ти не обичаш ли този човек - за да му помогнеш да сбъдне мечтите си?
Не разбирам жени които нон стоп изнудват с бременността си - аз съм бременна и той се държи зле. Ами и ти се държиш зле - по мое мнение. Решила си, че няма да направи компромис и сриваш мечтата му.
Помисли дали обичаш този човек, дай си сметка това име колко е важно за него, ако на теб ти допада чудесно ако не ти допада пробвай да го видоизмените или да вземете само първата буква.
Аз лично не съм от хората които търсят и живеят с желание за отмъщение още по-малко към най-близкият и най-любимият ми човек. Моя мъж също има мечти различни от моите, коя съм аз че да го карам да се чувства зле че ги има. Още повече да му правя на пук, че те не съвпадат с моите. Не я разбирам тази война между двама обичащи се.
Явно за теб не е важен човека до теб, важно е да е на твоето.
Няма да ви бъде дълга като семейство , та няма никакво значение как ще кръстиш детето.
Никога не намесвай родителите в караници или скандали или даже дискусии между вас.
Този разговор е бил излишен и е нажежил обстановката. Та даже и да е имало малък шанс мъжа ти да размисли той си е отишъл.
Всеки човек има мечти. Може една от мечтите на мъжа ти да е била да има син и той да е кръстен на баща му.
Ти не обичаш ли този човек - за да му помогнеш да сбъдне мечтите си?
Не разбирам жени които нон стоп изнудват с бременността си - аз съм бременна и той се държи зле. Ами и ти се държиш зле - по мое мнение. Решила си, че няма да направи компромис и сриваш мечтата му.
Помисли дали обичаш този човек, дай си сметка това име колко е важно за него, ако на теб ти допада чудесно ако не ти допада пробвай да го видоизмените или да вземете само първата буква.
Аз лично не съм от хората които търсят и живеят с желание за отмъщение още по-малко към най-близкият и най-любимият ми човек. Моя мъж също има мечти различни от моите, коя съм аз че да го карам да се чувства зле че ги има. Още повече да му правя на пук, че те не съвпадат с моите. Не я разбирам тази война между двама обичащи се.
Явно за теб не е важен човека до теб, важно е да е на твоето.
Няма да ви бъде дълга като семейство , та няма никакво значение как ще кръстиш детето.
Това не са хора бащата и дядото, срамота. Авторке, желая ти много успех и да наредиш живота си правилно.
Hope for two, проблемът не е, че партньорът на авторката е казал един ден : "скъпа, много искам детето да се казва на баща ми", а че я е заплашил, че ако това не стане, ще се държи лошо с нея. Това не само е отвратително, но и страшно. И дори да му е мечта (тук направо се просълзих), това дете е на двамата и тя има право на мнение и на вето.
Защо считате ,че всеки мъже е научен как да се държи с една жена. Колкото и да не ни се иска всеки от нас несъзнателно копира модела на семейството в което е израснал. Както виждаме дядото е същият.
Хората рядко са научени да изразяват чувства и емоции. В нашето общество обикновено принудата е чрез заплаха " изяш си закуската ако не искаш да ти я изсипя във врата" , " обуй си чорапите да не ти шибна един"
Обикновено един от двамата в семейството е дорасъл повече за да може да балансира нещата. Тук никой не е дорасъл.
Явно ….за повечето семейства е важно да има борба за власт между двама души. ( и в реалността е така). Не защитавам никого защото никого не познавам от тях двамата. Коментирам написаният пост. Тълкувам го по начин по който аз виждам живота и семейството.
Може да не съм права....но аз тук семейство не виждам.
Без да си ми искала съвет
Никога не намесвай родителите в караници или скандали или даже дискусии между вас.
Този разговор е бил излишен и е нажежил обстановката. Та даже и да е имало малък шанс мъжа ти да размисли той си е отишъл.
Всеки човек има мечти. Може една от мечтите на мъжа ти да е била да има син и той да е кръстен на баща му.
Ти не обичаш ли този човек - за да му помогнеш да сбъдне мечтите си?
Не разбирам жени които нон стоп изнудват с бременността си - аз съм бременна и той се държи зле. Ами и ти се държиш зле - по мое мнение. Решила си, че няма да направи компромис и сриваш мечтата му.
Помисли дали обичаш този човек, дай си сметка това име колко е важно за него, ако на теб ти допада чудесно ако не ти допада пробвай да го видоизмените или да вземете само първата буква.
Аз лично не съм от хората които търсят и живеят с желание за отмъщение още по-малко към най-близкият и най-любимият ми човек. Моя мъж също има мечти различни от моите, коя съм аз че да го карам да се чувства зле че ги има. Още повече да му правя на пук, че те не съвпадат с моите. Не я разбирам тази война между двама обичащи се.
Явно за теб не е важен човека до теб, важно е да е на твоето.
Няма да ви бъде дълга като семейство , та няма никакво значение как ще кръстиш детето.
Дописвам се: Сега дочетох - ти и при вашите си се прибрала.
Идея си нямаш колко обида си нанесла на мъжа си. Той че човек от разведено семейство. Няма си и идея как се прави сплотено семейство. Има мечта за дете с името на баща му - оказва се ,че няма да се случи. Чувства се глава на семейство - което явно не е имал. Оказва се обаче ,че жена му не го уважава и ходи та говори по важни теми с майка му и баща му. И на финала....си се прибира при чудното семейство. И той пак без семейство остава.
Едно семейство е семейство когато двама души се подкрепят и всеки е готов да помогне на другият за осъществяване на мечтата му. Без да се мери кой колко е дал и кой колко е взел.
Никога не намесвай родителите в караници или скандали или даже дискусии между вас.
Този разговор е бил излишен и е нажежил обстановката. Та даже и да е имало малък шанс мъжа ти да размисли той си е отишъл.
Всеки човек има мечти. Може една от мечтите на мъжа ти да е била да има син и той да е кръстен на баща му.
Ти не обичаш ли този човек - за да му помогнеш да сбъдне мечтите си?
Не разбирам жени които нон стоп изнудват с бременността си - аз съм бременна и той се държи зле. Ами и ти се държиш зле - по мое мнение. Решила си, че няма да направи компромис и сриваш мечтата му.
Помисли дали обичаш този човек, дай си сметка това име колко е важно за него, ако на теб ти допада чудесно ако не ти допада пробвай да го видоизмените или да вземете само първата буква.
Аз лично не съм от хората които търсят и живеят с желание за отмъщение още по-малко към най-близкият и най-любимият ми човек. Моя мъж също има мечти различни от моите, коя съм аз че да го карам да се чувства зле че ги има. Още повече да му правя на пук, че те не съвпадат с моите. Не я разбирам тази война между двама обичащи се.
Явно за теб не е важен човека до теб, важно е да е на твоето.
Няма да ви бъде дълга като семейство , та няма никакво значение как ще кръстиш детето.
Дописвам се: Сега дочетох - ти и при вашите си се прибрала.
Идея си нямаш колко обида си нанесла на мъжа си. Той че човек от разведено семейство. Няма си и идея как се прави сплотено семейство. Има мечта за дете с името на баща му - оказва се ,че няма да се случи. Чувства се глава на семейство - което явно не е имал. Оказва се обаче ,че жена му не го уважава и ходи та говори по важни теми с майка му и баща му. И на финала....си се прибира при чудното семейство. И той пак без семейство остава.
Едно семейство е семейство когато двама души се подкрепят и всеки е готов да помогне на другият за осъществяване на мечтата му. Без да се мери кой колко е дал и кой колко е взел.
За отмъщение говориш - не тя иска отмъщение, мъжът й го иска, и дядото. Какво имаш предвид за - кой колко е дал и колко е взел? Изглежда, че в темата на авторката включваш някаква различна история, някакъв твой опит, който обаче е за нещо друго, съвсем не за това, за което авторката пише.
Добре де, какво е името все пак? И как искаш ти да се казва?
Да не се обърне каручката изведнъж.
Иначе и аз съм кръстена на свекървата под натиск, хубаво ми е името, но никога не успях да го заобичам поради този факт. И на мене се опитаха да извиват ръцете дипломатично, собствената ми майка, но не мина номера. Кръстих си детето както аз исках.
Да не се обърне каручката изведнъж.
Иначе и аз съм кръстена на свекървата под натиск, хубаво ми е името, но никога не успях да го заобичам поради този факт. И на мене се опитаха да извиват ръцете дипломатично, собствената ми майка, но не мина номера. Кръстих си детето както аз исках.
Тоя като си има дефицити щото бил дете на разведени родители (о, боже, какъв голям грях!) да си ги оправя, а не да ги компенсира на гърба на жена си.
Определено проблема не е в компромиса с името. Да речем че майката сбъдне великата му мечта ? Какво следва след това.Самодоволния егоист, който разбира, че чрез заплахи може да прави каквото си пожелае с тази жена, ще продължава в същия дух, а тя ще стои и ще мълчи, защото веднъж е позволила чрез заплахи да и стъпят на врата.
Авторке, това първия път във който имате такива проблеми със заплахи и правене на компромиси ли е ?
Авторке, това първия път във който имате такива проблеми със заплахи и правене на компромиси ли е ?
Едното е на животно.
Ох, просълзих се от смях, наистина.
Hope for two, проблемът не е, че партньорът на авторката е казал един ден : "скъпа, много искам детето да се казва на баща ми", а че я е заплашил, че ако това не стане, ще се държи лошо с нея. Това не само е отвратително, но и страшно. И дори да му е мечта (тук направо се просълзих), това дете е на двамата и тя има право на мнение и на вето.
Защо считате ,че всеки мъже е научен как да се държи с една жена. Колкото и да не ни се иска всеки от нас несъзнателно копира модела на семейството в което е израснал. Както виждаме дядото е същият.
Хората рядко са научени да изразяват чувства и емоции. В нашето общество обикновено принудата е чрез заплаха " изяш си закуската ако не искаш да ти я изсипя във врата" , " обуй си чорапите да не ти шибна един"
Обикновено един от двамата в семейството е дорасъл повече за да може да балансира нещата. Тук никой не е дорасъл.
Явно ….за повечето семейства е важно да има борба за власт между двама души. ( и в реалността е така). Не защитавам никого защото никого не познавам от тях двамата. Коментирам написаният пост. Тълкувам го по начин по който аз виждам живота и семейството.
Може да не съм права....но аз тук семейство не виждам.