Пазарът на недвижими имоти, какво се случва реално? -Тема 44

  • 39 365
  • 758
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 22 154
Няма нужда човек да е в такава ситуация, всеки има колеги, съседи, познати - може да види как е при тях. На въпроса защо се стига до дела, когато всичко е уредено законно - просто не всичко може да бъде уредено законно приживе - напр. традиционното оставяне на къща на големия син срещу пари за учене в града на малкия е довело до много дела и развалени отношения... Или "къщата остава за този, който ще ме гледа". Родителите разчитат, че децата им ще продължат да се разбират, което може и да стане, но може и да не стане така, а може половинките им да повлияят за поява на нови планове. Или децата да нямат нищо против, но внуците да решат, че наследството на дядото може да се резпредели по-различно в тяхна изгода.

# 691
  • София
  • Мнения: 4 668
Е хубаво. И за какво ти е всичкото това тичане? За пари или живеещ в щастие и доволство? Едва ли. Като теглиш чертата тези със спокойния начин на живот може да не са били на Майорка, но може да живеят по - дълго и по - спокойно. То 5 живота нямаш, че да се надбягваш с времето. Та всяко нещо струва друго нещо.
Първо, не го правя за да ходя до Майорка. Правя го, за да съм независим, и децата да са ми независими. Живея по-скромно от хора с 10 пъти по-малък доход от моя.

Работата е, че аз знам, че "всяко нещо струва друго нещо", ама някои други не го знаят.
Аз и в предния постинг съм написал. Има плюсове, има и минуси на различните места, с различния начин на живот. Аз си ги ПРИЕАМАМ (ако щеш и по будистки, или християнски, или философски), не завиждам на другите, не им правя тяхната сметка. Не ги питам какво толкова правят. Е, може и да съм казвал преди 15-20 години, що не се преместиш в София. Но съм го казал 1-2 пъти, после съм спрял. От друга страна, ми се прави сметка на моето време, моя начин на живот, дават се съвети, а дори и от външни хора (не мои приятели) има завист, злоба и тн.

Като съм бил малък, дядо ми е разправял, че трудно е купил парцел, построил къща, търсил работа, не е можел да спи и тн. В същото време, други хора си гледат рахата.
Та въпроса е в переспективата. Сега на човек му изглежда, че няма какво да се натиска и амбицира. Ама след 50 години нещата изглеждат различни.
Освен това, средната продължителност на живота непрекъснато се увеличава. А дядо ми изкара до 95 години. Роден е в града в началото на миналия век, без баща, шиели са на една машина, и са тичали подир релсите за някоя буца въглища. Едвам са се изхранвали.
Та не искам да се заричам, или изхвърлям с такива неща, но тия теории, че от стреса човек не живеел дълго, за мен са вятър работа.
Повтарям се, аз си правя моята си сметка, не се оплаквам, не завиждам, не мразя, и не искам другите хора да ми правят моята сметка, да завиждат и да ме одумват.
Тичането е с тенденция да е временно. Лошото е, че доста продължава вече. Защото като постигнеш нещо, дори и да стигнеш целта си, се стремиш към повече. Виждаш възможност, която е жалко да се пропусне. Просто живот. Едни хора живеят по тоя начин. Други, в наследен апартамент, почти без ремонт. Цял живот ни едно жилище са купили, ни кола, ни ремонти, ни някакво обзавеждане над минимума. Лошо няма, де. Ама аз не мога така. И не искам. Както съм получил от родителите си, така искам да оставя и напред. Така искам и да възпитам и моите деца.

# 692
  • Мнения: 11 315
Точно в провинцията съдилищата са пълни с дела на хора, които се съдят, че дядото оставил по обичая всичко на сина, обаче след смъртта му двете дъщери вече не са съгласни. Или единият живял и наливал пари в бащината къща, обаче наследници се оказват и останалите. Или дал къщата на единия, апартамента - на другия, но внезапно къщата се оказала по-скъпа, и започват да се съдят. И се развалят отношения за десетилетия напред.

А всъщност какви са законовите основания за такива дела? Например щом дядото всичко си е уредил?

Законът за наследството е основанието, има запазени дялове от наследството за деца/внуци, съпруг/съпруга и родители. Различни са в различните хипотези. И ако дядото от примера не е взел адвокат, като е "оставял", е много вероятно двете дъщери да си получат полагаемите части. А обичаят няма особено значение, освен ако нещата не са договорени между наследодателя и наследниците предварително и са изпипани юридически.

В моето семейство има случай на оставяне на всичко на сина, но не заради обичая, а защото дъщерята и мъжът й са сгафили нещо още докато баща им е бил жив. И през ония далечни времена, в една друга действителност, дъщерята е оставена без наследство, като е подписала отказ от наследство. Но тези времена отдавна са минали.

И да, някои възрастни манипулират наследниците на принципа - Ако ме гледаш, ще ти оставя нещото там!, защото се чувстват несигурни за старините си, заради възрастови изменения на психиката (има ги описани по учебниците). Но има и просто злобни баби/дядовци, има и такива, които си обичат едното дете повече, всякакви случаи има.

Имаше тема за сестра и брат, които се бяха разбрали по човешки и разумно, дъщерята питаше в темата как да оформят делбата на практика максимално юридически коректно и най-евтино, естествено. Имаше потребители, които се учудиха, че хората са се разбрали. Наистина не се случва чак толкова често.

# 693
  • София
  • Мнения: 4 668
https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/06/15/4078953_kristalina_georg … _mnogo_dulboka_no

А! Какво стана!?
Нали Кристалина беше пример за голям авторитет, който предвещава катаклизми и нечувани кризи!?
Даваше се за пример и във форума.

Май май, извъртя на 180 градуса, и сега уж била "дълбока" кризата, ама ... кратка, т.е. не баш както я изкарваше.

# 694
  • Мнения: 51 989
А, то това и аз го казвах - тази криза е принудителна, в следствие на пандемията. В момента, в който се появи (работеща) ваксина, всичко ще се изстреля нагоре - борси (всеки ще гледа да купи евтино преди да са се вдигнали котировките), отложеното потребление ще се навакса (старата кола,телевизор, компютър, дето са били за смяна, ама не са сменени, не са станали по-нови и са още повече за смяна), ядене, пиене и пътуване също ще трябва да се наваксват...

# 695
  • Мнения: 1 757
Ще видим, недейте казвайте голяма дума.

# 696
  • Мнения: 51 989
Е, моята голяма дума все пак е условна, ако не се намери ваксина и нещата се проточат ще е друго.

# 697
  • Мнения: 11 250
Скрит текст:
Точно в провинцията съдилищата са пълни с дела на хора, които се съдят, че дядото оставил по обичая всичко на сина, обаче след смъртта му двете дъщери вече не са съгласни. Или единият живял и наливал пари в бащината къща, обаче наследници се оказват и останалите. Или дал къщата на единия, апартамента - на другия, но внезапно къщата се оказала по-скъпа, и започват да се съдят. И се развалят отношения за десетилетия напред.

А всъщност какви са законовите основания за такива дела? Например щом дядото всичко си е уредил?

Законът за наследството е основанието, има запазени дялове от наследството за деца/внуци, съпруг/съпруга и родители. Различни са в различните хипотези. И ако дядото от примера не е взел адвокат, като е "оставял", е много вероятно двете дъщери да си получат полагаемите части. А обичаят няма особено значение, освен ако нещата не са договорени между наследодателя и наследниците предварително и са изпипани юридически.

В моето семейство има случай на оставяне на всичко на сина, но не заради обичая, а защото дъщерята и мъжът й са сгафили нещо още докато баща им е бил жив. И през ония далечни времена, в една друга действителност, дъщерята е оставена без наследство, като е подписала отказ от наследство. Но тези времена отдавна са минали.

И да, някои възрастни манипулират наследниците на принципа - Ако ме гледаш, ще ти оставя нещото там!, защото се чувстват несигурни за старините си, заради възрастови изменения на психиката (има ги описани по учебниците). Но има и просто злобни баби/дядовци, има и такива, които си обичат едното дете повече, всякакви случаи има.

Имаше тема за сестра и брат, които се бяха разбрали по човешки и разумно, дъщерята питаше в темата как да оформят делбата на практика максимално юридически коректно и най-евтино, естествено. Имаше потребители, които се учудиха, че хората са се разбрали. Наистина не се случва чак толкова често.

Е, аз имах предвид ако наистина юридически са уредени нещата, а не някой казал някога, че ще остави къщата на сина, това няма никаква тежест.

Аз гледам още от ранна възраст да си постеля така, че да не чакам от мама и тате заветния провинциален апартамент, който да ми оправи живота. Даже ако го оставят на някой друг хич не ме вълнува. Гледам да постигам всичко със собствени усилия, че да няма после мяу. Видяла съм колко е лошо наистина да зависиш от някого, независимо дали си се изпокарал с родата или не, така че стремя се да не го допускам.

# 698
  • Мнения: 1 009
Скрит текст:
Време беше повече хора да стигнат до извода, че ако НИ при нас растат безспирно ще започнат да изпреварват конкуренцията в Испания, Италия, Португалия. Няма как да стане за съжаление. Разликата в доходите е голяма, а разходите са сходни. Преди 2 години във Виго си хапвах на плажната алея за пари които хапвам във Варна. Да ама хапвах калмари вадени сутринта.
Тия кичозни имоти да не ги изринат всyщност?

За мене разликата в доходите даже не е най- големия проблем. Лека полека доходите ще се повишават. Тези страни са си запазили облика и ние няма как да се сравняваме с тях. То и затова десетки милиони туристи от цял свят посещават италия и испания всяка година. Азлично въпреки че имам близки и приятели във варна клоня много повече към испания. Във варна бих купил само ако има нещо на добро място на изгодна цена.
Това за облика е вярно. За голямо съжаление. Разликата в доходите колко да не е голям проблем като разликата е в пъти. Разходите са сходни. Няма как имотите при нас да растат и да задминат тамошните цени. То в момента масово бягат хора, че какво остава ако НИ се поизравнят. То вече някои пишат, че са близки де. Не съм запознат в детайли.
Танграта добре каза, че всеки си поема риска с парите си. Само не разбрах какво ще рече, че има и други градове освен Варна. Дадох пример с Виго и Варна, като морски градове над които имам някакви наблюдения. В другите градове по-добре или по-зле е?
Това с наследствата е дълбока тема. Общо взето е според зависи от хората, но и от имотите. Като са по-скъпи естествено настървението е по-жестоко. Изобщо грозни истории се получават.

# 699
  • Мнения: 17 277
Те тези неща зависят от участниците. При мен баба ми се отказа от наследството си от баща си. Съпругът ми се отказа от частта си в полза на брат си. Аз се отказах в полза на брат ми. И имаме прекрасни отношения.

Как няма да имате, като сте се отказали Simple Smile

Похвално е когато не сте се отказали, тогава да имате добри отношения
Преценили сме, че имотите не могат да заменят хората. Липсата на тези имоти няма да ни промени начина на живот. Всъщност никога не сме гледали но тях като средство да се постигне нещо. Добрите отношения се отглеждат и пазят.

# 700
  • София
  • Мнения: 6 957
В нашата рода е така, ако някой не се е отказал от дяла си, или се съди, разправя за него-това се помни до живот и повтаря. Съответно сърдене или подобни.
Ако някой се е отказал от дял или отстъпил на друг повече, това се забравя и след някоя и друга година се разказва, че сякаш така му се полага, на този който печели от тази работа. Забравя се лесно и все едно не е било. Grinning
Има лаф, бащината смърт се забравя скоро, бащиният имот никога не се забравя!

# 701
  • Мнения: 17 277
Когато сме се отказали не сме очаквали да са ни благодарни. Подписали сме съответните документи, имотите са станали собственост на братята ни/сестрите ни. Какво ще ги правят си е лично тяхна работа. Аз съм се чувствала удовлетворена

# 702
  • Мнения: 11 315
Това за благодарността, съответно неблагодарността е много относително и много лично, случаи всякакви има.
Както и решението дали ще се откажеш или не. Зависи включително какви са изначалните взаимоотношения.
Зависи и от материалното положение на отказващия се. Не бих се отказала от наследство, ако парите или имотът ще помогнат на мен или децата ми да живеят нормално. Те ще са ми по-важни от взаимоотношенията с другите роднини. Лично мнение, но пък аз нямам брат/сестра.
Имам братовчеди, които обаче за момента не демонстрират коректност по отношение на наследствени имоти. Съответно и аз нямам намерение да обръщам другата буза за шамар, за малкото, което остана съсобствено. Малко е вероятно да се стигне до съд за тези имоти, но преговорите един ден ще бъдат тежки и неприятни. С това малкото останало няма да ми се подобри материалното положение, но сънаследниците не заслужават коректно отношение. Лично мнение.

# 703
  • Мнения: 17 277
Не смятам, че добрите взаимоотношения, нямат паричен или имотен еквивалент. Ако имам аз , имат и всички край мен. Ако има брат ми, имам и аз. Колко струва една нива - 15-20К. На толкова ли оценяваме добрите семейни отношения. Та тези хора нямат цена.

# 704
  • Мнения: 11 315
Е, ако за теб 15-20 хил. лв. са нищо, за друг това са много неща, които му трябват, но няма пари за тях. Да речем частните уроци на детето за 7 клас или първоначалната сума за елементарно устройване в чужбина, където детето отива да учи. Или парите за стоматолог, за да не остане без зъби на 50 години. Много неща са тези пари за този, който ги няма.
За мен най-добрият вариант е на когото каквото се полага, по закон, по справедливост и т.н. Пък след това, като си вземеш парите - дай ги на роднината, като ти е толкова широко финансово около врата и не ти трябват.
Много идеалистично ми прозвуча мнението ти.  Имаш право, разбира се, на собствено мнение, но и другите, които държат на точните финансово взаимоотношения, също имат право на тяхно си мнение, което да не е като твоето.

Общи условия

Активация на акаунт