Ами ако само финансовите причини ви спират, сключете граждански брак и се съберете след подписа вкъщи. Не е нужно да ходите по ресторатни и т.н. Отделно, вероятно ако поговорите предварително с родителите и им кажете, че финансите ви притесняват, те може би ще пожелаят да ви помогнат някак. Родителите от двете страни и кумовете (предполагам сте предвидили такива или желаете да се венчаете със служебни свидетели?) не са толкова пък голяма група, че да не успеете да се почерпите поне в домашни условия. Дето се вика, не е нужно и вечеря да бъде - кафе и торта вършат работа. Но да се ожените тайно в днешно време за мен е доста странно освен ако самите вие не се разбирате с родителските тела. Аз лично не съм си представяла да се омъжа без майка си и баща си. По едно стечение на обстоятелствата, баща ми почина внезапно 2 седмици след сватбата и всъщност на нея го видях за последно жив...Освен тежкия спомен, ми остана и урокът да ценим времето с близките си и да се наслаждаваме на хубавите моменти заедно, че действително не се знае какво ще стане утре.
- Публикувана: 11 юни 2020, 16:16 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2020, 20:02 ч.
Да изчакаме ли със сватбата?
Благодаря на всяка една от вас за отделеното време.Изчела съм всеки един ваш коментар ,което ме накара да се замисля над много неща❤ Но искам само да вметна че двамата ако говорим за семейство сме самостоятелни бойни единици,тоест и двамата до сега помагаме на родителите си финансово.За това няма как да вдигнем голяма сватба,но за това че трябва да им съобщим за подписа предварително ,за да предотвратим драми и проблеми сте прави и го взехме впредвид.
Т.е. те нямат възможност да ви помогнат за сватбата финансово, затова не заслужават да знаят/присъстват на подписването?!?
Чак пък жалка история, малко ми е прекалено. И изказването, че защото не можели да помагат финансово, затова да не знаели.
Ако знам, че ще започнат да чупят стойки и да се сърдят, че така не може и че "какво ще кажат хората", защото няма сватба с ритуал... И аз няма да им кажа, честно казано.
Вие най-добре познавате родителите си. И аз съм на мнение, че трябва да знаят, освен ако наистина няма да правят циркове. Ако са разбрани - каните на подписа, после един ресторант. Става дума за най-близките родители, братя/ сестри. Предупреждавате, че ще е малко събитие, че не искате гости и шум, поради тази и тази причина.
Наистина е обидно да им кажете пост фактум.
Ако знам, че ще започнат да чупят стойки и да се сърдят, че така не може и че "какво ще кажат хората", защото няма сватба с ритуал... И аз няма да им кажа, честно казано.
Вие най-добре познавате родителите си. И аз съм на мнение, че трябва да знаят, освен ако наистина няма да правят циркове. Ако са разбрани - каните на подписа, после един ресторант. Става дума за най-близките родители, братя/ сестри. Предупреждавате, че ще е малко събитие, че не искате гости и шум, поради тази и тази причина.
Наистина е обидно да им кажете пост фактум.
Просто давам различна гледна точка от тази на авторката съвсем умишлено. Ако се замисли и го обсъди с тях, чудесно. Ако смята, че тайното подписване все пак е за предпочитане, чудесно! Животът си е неин, решенията също.
Пуска тема, за да чуе мнение на странични наблюдатели. Аз просто й давам грубата версия.
Пуска тема, за да чуе мнение на странични наблюдатели. Аз просто й давам грубата версия.
Като си спомня колко бяха развълнувани родителите ни по време на сключването на брака (особено моите), никога не бих си и помислила да ги лиша от тази емоция. Без сватба – да, без родители при сключване на брака – не.
Самата сватба е малка лудница, там кой знае какви родителски емоции няма.
Но съм виждала яки, грамадни балкански мачовци да плачат като малко дете в Гражданското, когато подписва дъщерята... На една приятелка баща ѝ даже хлипаше на глас.
Самата сватба е малка лудница, там кой знае какви родителски емоции няма.
Но съм виждала яки, грамадни балкански мачовци да плачат като малко дете в Гражданското, когато подписва дъщерята... На една приятелка баща ѝ даже хлипаше на глас.
Ние направихме сватба в изключително тесен семеен кръг. Най-близките ни роднини - 20ина човека. Бяхме в ритуална зала, след което в едно ресторантче. Ние живеем в различни градове (една част в Русе, друга в Ловеч, трета в София, ние сме на четвърто място) и честно казано това беше позитивен повод да се съберем и да запознаем частта, която не се познаваше. Искахме нещо скромно, но все пак да го отбележим.
В днешно време и в забързания живот е все по-трудно да се отдели време за семейството. Затова вярвам, че хубавите поводи трябва да се отбелязват. И при нашите родители беше много емоционално, нищо че не беше кой знае какво.
Според мен помислете хубаво, защото след време ще си остане спомен, добре е да е положителен, а не - деня, в който нашите се разочароваха
В днешно време и в забързания живот е все по-трудно да се отдели време за семейството. Затова вярвам, че хубавите поводи трябва да се отбелязват. И при нашите родители беше много емоционално, нищо че не беше кой знае какво.
Според мен помислете хубаво, защото след време ще си остане спомен, добре е да е положителен, а не - деня, в който нашите се разочароваха
Познати направиха ритуал и вечеря, също около 20 човека от двете страни, без подаръци, те си платили вечерята и не искали нищо.
Може само да подпише някой , но после пак си прави събиране.Та нямаме традиции да ходят в Лас Вегас, значи може в тесен състав и добри родители ще разберат.
Може само да подпише някой , но после пак си прави събиране.Та нямаме традиции да ходят в Лас Вегас, значи може в тесен състав и добри родители ще разберат.
Не е нужно и 20 човека дори да бъдат.
Ние бяхме кумове преди няколко години на сватба, на която присъстваха младоженците, ние (не бяхме взели децата, понеже нашите кумци живеят в друг град, а щеше да ни е натоварващо за самите нас да организираме няколко хотелски стаи, да тичаме след децата, а и хората държаха да е наистина в тесен кръг - втора сватба за мъжа, много бременна булка, финансови притеснения, понеже бизнесът на мъжа беше в застой в този момент) и двете двойки родители. На подписването бяха дошли братът на булката и сестрите на младоженеца със семействата им, за да ги поздравят, поднесоха цветя на булката, снимаха се и си тръгнаха. Младоженецът си беше с костюм, който има отпреди. Булката си беше купила нова рокля, но не булчинска. Подписването беше преди обяд. После отидохме ние четиримата и родителите им да обядваме и възрастните си тръгнаха, а ние отидохме в друго заведение с приятна музика и леки питиета, където към нас се присъединиха братът и сестрите с половинките си (бабите бяха поели децата). Получи се много приятно и ненатоварващо.
Ние бяхме кумове преди няколко години на сватба, на която присъстваха младоженците, ние (не бяхме взели децата, понеже нашите кумци живеят в друг град, а щеше да ни е натоварващо за самите нас да организираме няколко хотелски стаи, да тичаме след децата, а и хората държаха да е наистина в тесен кръг - втора сватба за мъжа, много бременна булка, финансови притеснения, понеже бизнесът на мъжа беше в застой в този момент) и двете двойки родители. На подписването бяха дошли братът на булката и сестрите на младоженеца със семействата им, за да ги поздравят, поднесоха цветя на булката, снимаха се и си тръгнаха. Младоженецът си беше с костюм, който има отпреди. Булката си беше купила нова рокля, но не булчинска. Подписването беше преди обяд. После отидохме ние четиримата и родителите им да обядваме и възрастните си тръгнаха, а ние отидохме в друго заведение с приятна музика и леки питиета, където към нас се присъединиха братът и сестрите с половинките си (бабите бяха поели децата). Получи се много приятно и ненатоварващо.