Просто споделям

Здравей,
бях в подобна на твоята позиция, но бях доста по-голяма. Не можеш да спреш възрастен човек да говори за бившия партньор и да се интересува независимо колко пъти го спираш. С времето просто изслушвах рецитацията и продължавахме по други теми. Не обсъждах и не вземах позиция, просто слушах. Всичко отминава, но понякога се проточва доста. Важно е да не го отхвърляш, но и да не му партнираш при излиянията. За съжаление в момента голямата ми дъщеря е отново в твоята позиция. И там също не сработват молбите да не ме обсъждат като са заедно и да не говорят за мен. Всеки изпаднал в депресия става малко или много егоист. Озлобени от "несправедливостта" и нуждата буквално да рецитират отново и отново тяхната версия ги прави трудни за издържане. Все пак това е твоя баща и ти не можеш да се дистанцираш от него. Майка ти също не заслужава да я игнорираш, за да си солидарна със страданията на баща си.
Пожелавам ти спокойствие, увереност и успех!

Миличка магиблесс,
Точно за това са форуми като този, да могат хората да си споделят с непознати. Така че - дано ти е поолекнало, като си споделила.
Изчетох коментарите, имаше някои много полезни мнения, най-вече на хората, които сами са били в твоята или на майка ти ситуация.
Аз не съм от тези хора, нищо подобно не ми се е случвало. Но си мисля, че правиш точно каквото трябва и определено съм впечаатлена от твоята зрялост, и не само за годините ти.

За пиенето. Възможно е баща ти да не пие чак толкова много, а на теб така да ти се струва, понеже нямаш база за сравнение. Според мен, една бира вечер не е много за мъж, а ракия - стотина грама е все още в рамките на здравословното. Виж, пет и повече бири са вече съвсем друга работа.

За радостта за майка ти: Ами да, прекрасно, нека е щастлива! Имала е причина да не може да живее с баща ти, сега дано има повече късмет с другия мъж и да се сдобиеш с братче или сестриче.

За депресията на баща ти: По-горе са ти дали съвет да го изслушваш, но да не се включваш, нито за да оправдаваш, нито за да обвиняваш майка ти. Струва ми се перфектен съвет: хем подкрепяш баща си, хем пък не "наливаш масло в огъня". Издебваш момент, когато спре да говори за това и му разказваш нещо за теб, за училище, за планове, за кандидатстване, за приятелки, за спорт - но не и за у дома.

Много успех, мило момиче, и дано да намираш време да си гледаш учението, за да не останеш в омагьосания кръг на семейството, а да си изградиш свой хубав живот.

Баща ти постъпва много грешно. Влиза в ролята на жертва и всеотдаен баща за да буди съжаление у теб и да те накара да обвиняваш майка си. Дано не се поддадеш на манипулациите му, радвай се за щастието на майка си. Явно ѝ е било трудно много години. Има токсични мъже, които манипулират жената до себе си и ѝ вменяват вина. Това, че сега действа по този модел с теб, ме кара да мисля, че е постъпвал така и с майка ти.
Бих те посъветвала, когато говори лошо за майка ти да му кажеш, че не ти е приятно да я коментира и да смените темата. Няма нужда да излива горчилката си на теб.
Радвай се заедно с майка ти! Бременността не е лек период, но после ще те чакат много красиви моменти с малкото ти братче или сестриче. Не бива нито ти, нито тя да изпитвате вина, че сте щастливи!

Аз не мисля, че е голямо щастие да си 16 годишно момиче и да се окаже, че ще имаш братче или сестриче от новия мъж на майка ти. Не бих причинила такова нещо на дъщеря си.

Момичето каза, че се радва и винаги е искала братче или сестриче. Най-лошото нещо, което една майка може да причини на детето си е да живее в нещастие. Нещастието на един родител винаги дава отражение върху детето. Тя сама казва, че като е с майка си е щастлива и заредена, а с баща си повяхнала и тъжна. Ето това не бива да причинява един родител на детето си.

Подкрепям Фрау Дана и Братан напълно. И аз не бих причинила подобно нещо на детето си. Щастието да имаш мъж в леглото си обикновено се плаща от децата, на които той не е баща. Това  Лимончето няма как  да го разбере.Младостта е самонадеяна и всезнаеща.
Само една лека забележка - формулировката " инвалиди " е премахната от миналата година.Коректното е " хора с увреждания"./ Майка съм на 29-годишен със синдром на Даун/.

Най-лошото в случая е, че и двамата родители са натоварили детето си с товар, за който тя няма емоционален потенциал да се справи.

Точно Лимончето разбира много добре, като майка с дете от втори брак, което обожава сетра си и ММ. И като дъщеря на наистина самотна майка, в пълният смисъл на думата, която така и не се задоми повторно под оправдание да не ми го причинява. По-тъжно ми беше да я гледам как се мъчи и бори с живота сама толкова години.

Не е хубаво да се отсъжда твърде лесно, нали? Дали си млад, остарял, все може да си самонадеян. Простете, но опита на възрастен не би трябвало да ви позволява да премервате тей бързо за “ всезнаещите млади”.

Има една много хубава поговорка "не питай старило, питай патило". Годините не правят нечие мнение меродавно.

Защо никой не си дава сметка, че тъжният татко всъщност може дълги години да е тормозил съпругата си, да е имал странична връзка, да е бил битов алкохолик и т.н. Всички се вторачиха в това, че бил тъжен и не искал да си наеме отделно жилище.
Всяка раздяла си има предистория.

Точно начина, по които манипулира собственото си дете ме тласка към мисълта, че с жена си е правил много по-лоши неща.

Добре казано, Вивиана. Прощавай за некоректния термин.
Аз съм на възрастта на  Лимончето, но или имаме различни визии. Във форума субективността повече пречи, отколкото помага за адекватна оценка на проблема. Например мнението на Djaky над моето, това са волните й  интерпретации за бащата. Авторката не е потвърдила такова нещо. На мен бащата ми се струва свестен - дори и след раздялата, продължава да мисли за семейството си. Кой какво е сгрешил да се разпадне този брак - ние не знаем.

Децата страдат от грешките на родителите си и това е от както свят светува. Авторката обаче осъзнава проблема и усещам, че ще намери подходящото решение.

Аз пък се надявам да не се поддаде на манипулациите, иначе ще ѝ стане навик. Днес ще я манипулира баща ѝ, утре някое гадже ще влезе в ролята на жертва. Психическите насилници лесно надушват добри души.

За теб може да волни интерпретации, но животът е разнолик. Не била споделила авторката - мислиш ли, че момиче на 16 г. знае всичко за отношенията и проблемите на възрастните? Била е на 13 г. може би, когато са се разделили, проблемите са били по - отдавна. Може и майката да предпочита някои неща да си останат мужду двамата, за да не натоварва дъщеря си. Не ми харесва държанието на бащата, дори и да е читав човек, не е редно мъж и баща да натоварва дъщеря си. Бащата при всички обстоятелства би трябвало да й бъде опора.

Децата не са слепи и глухи. Даже 7 годишните знаят за проблемите на родителите си, какво остава за 16 годишните. Не мисля, че бащата е спрял да бъде опора за дъщеря си. Майка й не я ли е натоварвала, като е гонила бащата от вкъщи? Просто да изкарвате човек в дупка такъв черен дявол без основание не ви прави чест. И двамата родители имат вина в случая.

И да се пазите от мъже-манипулатори