Това важи за децата в семейството, макар и те да нямат права като на родителите. Но ако приютиш някого в своя си дом той да има равни права с теб направо ме шокира. Ми що не вземе да промени подредбата, да продаде нещо, да пусне наематели, нали има равни права?
От няколко дни исках да попитам тук, но все си мислех, че и сама ще мога да преценя, но не мога нерешителна съм и искам вашите мнения и гледни точки. Не съм имала ''нормална връзка'' и съответно затова не знам дали това е добре. Имам три годишна връзка. Аз съм на 24 години, приятеля ми е на 27. От няколко месеца нещата не вървят. Той започна да пие все по-често. Даже вече и през седмицата. И на три пъти се напива и започва да ме обижда, без нарицателни, но тип ''Ти преди да те взема беше нищо'' и още тем подобни от, който на мен ми стана страшно обидно. Започна се една задушаваща ревност от въздуха. И мен точно от тези три напивания ме отблъсна доста. Говори ли сме затова и той казва ''Ами аз ти се извиних, а и не помня какво съм ти говорил така или иначе'' ''Два-три пъти съм се напил и съм ти говорил някакви неща, който не помня и забрави всичко останало. Неблагодарница..'' Винаги като стане на въпрос, защото този разговор вече 3 пъти се води, но без резултатно, защото той обръща вината заради моето минало на ''парти звяр'' и как колко много хора му говорили преди да станем гадженца аз как съм ходила постоянно по дискотеки и кой знае каква съм била, че на него направо му станали като книга в главата, но все пак бил направил компромис.
Това важи за децата в семейството, макар и те да нямат права като на родителите. Но ако приютиш някого в своя си дом той да има равни права с теб направо ме шокира. Ми що не вземе да промени подредбата, да продаде нещо, да пусне наематели, нали има равни права?Препоръчани теми