Имаше причина,преглътнах,но продължавам да се държа зле

Четейки те, доста хора точно това правят - пляскат се по челото Не заслужаваш повече внимание, ще те оставя да се изявяваш на воля

Колко си благородна, говорителко на множество хора, благодаря.

И какво от това, че е бил на 20 тогава, оправдание ли е? Детето още от 2-3 годишна възраст се учи да поема отговорност за действията си, на 20 е вече пълнолетен гражданин, може да гласува, да шофира тир или автобус, да бъде избиран на изборни длъжности, може да служи в армията, да участва във военни операции и така нататък.
Постъпката му е била много унизителна за авторката, няма значение връзката им дали е била 2 месеца, 2 дни или 2 години, тя е имала чувства към него и е била наранена много. Върнал се е при нея най-вероятно защото другата мацка го е отрязала, което е още по-унизително за авторката. Не и трябват психолози, психиатри или астролози, трябва и раздяла, с което ще се освободи от проблемите си.

А авторката на 3 години ли е, че не си прави сметката, а се връща при него? Значи неговата глупост е непростима, а нейните действия какво са? Че и продължава да стои с него, въпреки, че с това тормози кого ли не.

Ако има странен характер или е невротична, раздялата ли ще и помогне? Психологът поне ще и разясни кои отношения във дадена връзка са нормални или токсични. На мен ми е странна тази фиксация в минали гафове и желание за съжителство с "прегрешилия". Често се търси вина в другите, а тя е плод на лични грешки.

Постъпката му е била такава, за каквато я е приела авторката.
Ако е била унизителна, е нямало да го погледне повече и на снимка.
Явно, не се е чувствала достатъчно унизена, щом 4 години е с него.
Не мисля, че момчето е целяло да я унижи дори- има недорасляци, които решават, че ще са много по- желани, ако гаджето види колко са вървежни.
Ако пък и се сбият за него- кеф!

За мен, авторката всъщност не е влюбена в него, а се е вкопчила в завоеванието си, тровейки и неговия, и своя живот.
По- скоро, той се е влюбил, затова й търпи простотиите,

Не са новите 5, но новите 10 - да. С удължаването на младостта и безгрижния живот се променя и манталитета.
Навремето не беше чак такава рядкост дори мъж да се ожени и има дете на 20 години, особено ако не учи и е от малко населено място. Жените - още по-често, майка ми на 25 вече се е смятала за "не първа младост".

Тази мацка има чувство на вина и отчаяно се опитва да се убеди, че всичко е ОК и че тя трябва да се промени. Затова си е почнала темата и така - аз съм луда, аз съм ненормална, аз просто съм по-нервна.
И вие се хващате за това и я съветвате да си пие лекарствата и да продължава с работата.


Аз пък ти казвам, убедена съм почти на 100%, мацката е нормално момиче, малко по-чувствително, но не е такава, каквато тя сама се изкарва, защото има себеомраза в себе си.


Авторке. Изкарваш се луда, а не си. Сигурна съм, че ако си с мъж, който те уважава и си сигурна в него, няма да имаш никакви изблици.

Унижил те е. Не можеш да преглътнеш. Майната й на прошката. Не можеш да простиш и толкова. Ми не можеш. Не се чувствай виновна.
Даже е хубаво, че нещо в теб те яде, може би именно това е здравото в теб. Това, което те яде и не ти дава мира, защото знаеш, че не е постъпил честно, и че цялата ситуация е отвратителна.


Да, искал е друга. Можел е все пак от уважение към теб, ЕЛЕМЕНТАРНО, да не се натиска с нея точно пред тебе. И после да се връща, и кво, ти трябва да плеснеш с ръчички и да си доволна и да забравиш. Хайде не.


После, забелязвам нещо притеснително. Някакъв човек те посъветва там за лекарста, билки, това беше единствения пост, на който ти отговори. Болното в теб - чувството на вина, и ниската самооценка, си взеха "храната" - че наистина си луда и че си заслужава още да работиш над "връзката" си.

Здравото в теб, му беше начукано канчето от лелите тука.


Замисли се, за какво ти е точно психолог? Че ти е наранено егото, че те боли и кървиш ли? Ми няма да спре да те боли.


Защо не отговори на по-важния въпрос - как точно той се е променил, какво толкова добро има в него.


Замисли се наистина заслужава ли си да се мъчиш? Щом не можеш да простиш не можеш и това е, защо се мъчиш? Това не те прави лош човек.


Според мен изобщо не си луда, и не мисля че си и толкова нервна и избухлива. Просто в такава ситуация, ти като по-чувствителна, си по-реактивна, повече реагираш. В някаква нормална връзка, започнала по нормален начин, сигурно ще си писенце.

Въпросът е да се откопчиш. Спри да се инатиш и да се бориш със самата себе си. Като не ти минава, не ти минава. Какво точно искаш да си докажеш? За 4 години не си простила, най-вероятно няма и да простиш, няма да преглътнеш унижението. Явно не е и чак толкова добър, щом още не можеш да забравиш прегрешението му и щом не се чувстваш компенсирана.
Това е някаква зависимост, прекъсни я.

Млада си, на 25г.
След някоя друга година ще  искаш семейство, такова семейство ли искаш, със скандали, с липса на доверие?

За мен верният отговор е раздяла, пак казвам - за мен. Всеки сам си решава. Прецени си. Погледни дълбоко в сърцето си.

Мда, и аз като човек, силно самокритичен, съм съгласна, че трябва да се научиш да си в мир със себе си. Не можеш да го преглътнеш - ами не може и толкова. Чак пък такова съкровище да е този мъж - не вярвам, а дори да е - на 25 си, за Бога, не на 45.

Само лудите ли ходят на психолог? Нали там ще и обяснят за ниска самооценка или вреди от любов на инат. Често чета в темите за странни СО. Някои търпят насилник, други прецъфтели дами търсят принца като заблудени ученички. Не зная истинския казус. Но за мен тя не е жертва.Има объркани изводи. Иска го на всяка цена. Той се бил променил, но това не я удовлетворява. Тя какво точно иска и какви са реалните им отношения?

Според мен реалната причина да се чувстваш зле е в настоящето, а не случката преди години.
Мисля, че е нормално, когато направиш голям компромис, да се чувстваш прецакан, да има момент на реваншизъм и да искаш другият да се доказва и да те компенсира по някакъв начин. Но не е много честно да се вади някаква случка от преди години като коз от ръкава постоянно.

Има много хора които правят тези сцени (говоря за момчето ) умишлено, с цел другия да ревнува, понякога го правят и двамата, и няма значение дали са на 20, 40 или 60 години, познавам от различни възрасти. Някои двойки/семейства са още заедно, въпреки тези моменти. Лошото е когато единия се трови и не може да прости (както авторката), тогава съвместния живот не е добър и за двамата.

Да се чувства зле причината е точно тази. Дори не толкова, че е била зарязана, че се е натискал с другото момиче, а това че го е направил публично и пред нея. Може да не е точно изневяра, но е достатъчно унизително и гадно. Грешка е, че се е събрала с него, че се опитва да прости нещо, което не може, а още по-голяма грешка е да се чувства виновна за това, че не може да прости истински. Както и казах в началото ако се натъпче с тежки антидепресанти може да притъпи усещането, но дали си струва?
Авторке, потърси истории на други двойки, преживяли изневяра на единия. Въпреки че твоята история не е точно изневяра, може да намериш много общи неща. Ще видиш как потърпевшия партньор се чувства по същия начин и го избива в различни посоки. Примерно при бабата и дядото на жена ми, дядо и изневерява еднократно със селската мастия, след 20 години брак, били са на 40+ тогава. Не се развеждат, но имат отвратителни отношения до смъртта на дядо и, бабата я избива на агресия, постоянно скандали, крясъци, мисля и че го е налагала понякога.
За това хората са измислили приказката за лепеното счупено. Винаги си остава счупено, дори и залепено.

Моят опит с компромисите е, че ако след това съм щастлива и удовлетворена във връзката си, дори спирам да мисля за въпросното нещо като за компромис, а го виждам като ситуация, в която другият е бил прав, а мен ме е било страх (примерно). Обаче ако нещата не вървят и има други проблеми, тогава компромиса се превръща в огромна саможертва, която съм направила заради един неблагодарник и ме е яд на мен си. Затова смятам, че не толкова случката, а обстоятелствата около нея са ключови.
Не претендирам, че е общовалидно.

Ключ по молба на автора.