Публикувана: 24 ноем. 2020, 14:48 ч.
Последно мнение: 3 дек. 2020, 13:33 ч.

Чувствам се, като затворник

6 223
69
1

# 15 24 ноем. 2020, 23:31 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 972

Не знам къде си, но със сигурност имате някакъв вариант на детските центрове тук. Персонала са все хора с умения - там бяха (и са) специалистите по кърмене, по захранване, по ранно развитие, по различните групи. Буквално изкарвах сутрините там. Бях се записала на всичко възможно, от coffee breaks (група майки пием кафе в стая като мини-фитнес за бебета), до бебешки масаж, курсове за базови проблеми при бебетата... Каквото ми беше опция, ходех. Едно че беше добра възможност да почина от постоянните писъци и носене на ръце, и второ че там сблъсъка с други новоизлюпени майки ме научи на много - всеки търсеше помощ за своите проблеми, и обмяната на информация беше невероятна. После вече се наредиха малко по малко нещата, влязоха в играта яслата и парка, и поехме въздух и ние.

Цитат на: winni_ в вт, 24 ное 2020, 20:40

Добре де, ти очакваше купонът да продължи, въпреки детето ли? Така както си го написала, звучиш сякаш детето ти не е желано, а натрапено и само чакаш да прехвърлиш грижите и отговорността на институциите.

Децата ми са искани, ама смазваше ли ме постоянното 24/7 бебеобгрижване в началото? - смазваше ме. Хич не съм мислила купона да продължава, напротив. Но идва един момент, в който света ти се е свил до една миниатюрна точка, и изглежда сякаш това никога няма да се промени. Но повечето двойки без външна помощ са така. После нещата се напасват, и почва да им "просветва" пред очите на родителите, и живота пак се нарежда.

# 16 24 ноем. 2020, 23:46 ч.

Мнения: 18 393

И как точно ви се свива светът, с появявата на дете/деца по-скоро е обратното. Намери си занимания, да не стане утре мъжът или някой друг виновен, че никой и нищо не ти утолява скуката.

# 17 25 ноем. 2020, 07:38 ч.

Мнения: 1 010

Цитат на: InaV в вт, 24 ное 2020, 23:31

Говорим за авторката, която сравнява грижите за бебето си със затвор, съжалява за "приключенията" и пита кога ще може да прати детето на ясла. Вярно, че може да е написала поста в момент на крайно умопомрачение и изтощение, но според мен, без да съм имала дете, е някак очевидно, че каквато и помощ да има на разположение, поне през първите месеци детето е напълно зависимо от майката и тя трябва да полага постоянни грижи. Дори да я отменят понякога, пределно ясно е, че повече "приключения" няма да има, докато детето не стане по-самостоятелно.

Последна редакция: ср, 25 ное 2020, 08:22 от winni_

# 18 25 ноем. 2020, 11:36 ч.

Мнения: X

Цитат на: winni_ в ср, 25 ное 2020, 07:38

Цитат на: InaV в вт, 24 ное 2020, 23:31

А според мен тези, които нямат деца не трябва да се обаждат в такива теми. Но това е според мен.
Ако жените са искрени, просто ще си признаят, че майчинството в началото е у-жас-но. После нещата си идват на мястото.

# 19 25 ноем. 2020, 11:41 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Ужасно е и ако нямаш подкрепа, си подложена на огромен стрес.
И това се случва с всички жени. Малко смирение в тези моменти е добре дошло, това е отредила природата, тази велика сътворителка. Не за мъжете, за нас. И ако в началото това ти се струва слабост, ще осъзнаеш с времето, че води до израстване и сила, която след време, сравнявайки половете, разбираме, че мъжете не са успели да изградят. В крайна сметка- това е великата цел. Ние вършим най- важната работа в Света, отглеждаме човечеството... ха-ха

# 20 25 ноем. 2020, 11:47 ч.

Мнения: 24 467

Ама ужасно е, разбира се. То си налага куп ограничения и промяна в начина на живот, а това няма как да е приятно, особено ако само единият родител е ангажиран и то денонощно с бебе. Аз, например, никога не съм твърдяла нещо различно.
Но сега в темата жената пита как да сеоправи с настоящото положение. Аз зададох някои въпроси, но тя вероятно не е влизала още днес и не е чела. Хубаво е ако може поне за 1-2 часа някой да я отменя погрижите с бебето. Ако ще да е платена помощничка. И тогава да си подхване лично свое занимание и да излиза, за да не се чувства като в лудница.

# 21 25 ноем. 2020, 12:28 ч.

Мнения: 3 486

Бих препоръчала някакво хоби за убиване на времето.
И честно с тази пандемия и да нямаше бебе и в големия град да беше щеше да е същото. Само дето щеше да е от работа вкъщи и от вкъщи на работа. Приключенията ще са тъкмо като поотрасне бебо. Ако е спокойно дете ще може и с него да си пътувате и да се разнообразите.

# 22 25 ноем. 2020, 14:19 ч.

out of space
Мнения: 8 644

Изобщо не ми е било скучно! Като се роди дъщеря ми записах висше. След три години се роди и сина ми, след още две завърших. Редовно след вечерното приспиване съм писала реферати до 3 през нощта.
Последното, от което мога да се оплача от тези времена е скука Simple Smile

# 23 25 ноем. 2020, 14:35 ч.

Мнения: 24 467

То при авторката също не става въпрос точно за скука - ежедневието й си е пълно с ангажименти покрай бебето. Но тя иска и друго, което не е обвързано с него, а това би могла да си го позволи, ако има кой да помага. А в случая тя е в чужбина и не е ясно мъжът й как се включва и има ли друга помощ. Такова ежедневие си тежко за човек, свикнал да живее по коренно различен начин.

# 24 25 ноем. 2020, 14:35 ч.

Мнения: 15 106

Цитат на: Peti1307 в вт, 24 ное 2020, 14:48

...Сега по цял ден почти съм с бебето, липсва ми големия град.... Смяна на памперси - стилизатор - хранене - и отново + готвене, пазарен, обиколка на магазините, като висша форма на забавление. Стоене до 12 часа всяка вечер, защото тогава заспива бебето. Телевизия, фейсбук. Ще се побъркам. ...

Аз като бях в майчинство, в един момент се нагодих, приятно ми беше. Всеки ден към час-два бях навън с бебето (после с детето и бебето), лятото и повече. Домакинстване, малко ТВ и то май това си беше. Един път седмично идваше свекърва ми и с мъжа ми излизахме навън за час или два. Срещу това търпях мърморенето й преди и след излизането, но нямаше никакъв друг начин да излезем сами навън.
Ти като си в чужбина, имаш ли възможност да излизате сами с мъжа ти поне за кратко, поне веднтж в седмицата? Много е освежаващо.

# 25 25 ноем. 2020, 14:44 ч.

Мнения: 2 375

Сега поне детето запълва ежедневието и. Но в малък град и то в чужбина няма какво да се прави. Дори със съседската баба малко общ език ще намерят. По-добре да помислят да сменят града.

# 26 25 ноем. 2020, 14:50 ч.

France
Мнения: 16 658

Цитат на: Как' Сийка в вт, 24 ное 2020, 19:11

Е, то затова е добре човек да се жени и възпроизвежда тогава, когато вече му е поомръзнал бурният живот и изпитва нужда да се кротне, поне за малко. Simple Smile

Още го чакам този момент Joy

Разбирам авторката, аз съм живяла и в малък град и в мегаполис. Наистина е различно. С дете е добре да си в средно голям град, да кажем към 250-350К жители. Според мен е оптималният вариант. В чужбина и без помощ си е трудно. Тук буквално излизаш от социалния живот, няма го този феномен на майчета в градинка. Може би е добре да видиш как стоят нещата с яслите и да се върнеш на работа?