Нарцисизъм

И това изобщо не ги прави насилници или досадници  за каквито се пише в темата.

Нормалните мъже не искат да са моногамни и ако могат да си позволят да се оглеждат в повече реки, защо не?

Много мъже са моногамни, когато преценят, че няма особен интерес към тях. Пазят си стола,  на който седят, защото друг свободен наоколо вероятно няма. Като се позамогнат хукват по жени.

Всички лъвове, които познавам са страхотни мъже, но не им допадам.

Защото жената все иска да е единствена 🤩
Пък пусто някои мъже не са създадени за една жена. Като са търсени, как да устоят.
Пазарна икономика 😁

А, не съм изчела още всички мнения. До това, което цитирах съм стигнала.
Не знаех, че темата е за насилници. Реших, че е за самовлюбени нарциси.

Много полезно да има отделна тема за нарцисите. Преди години пуснах темата за Невъзможните хора, но тя е повече за децата и близките на психопати, социопати и хора в доста по-голяма крайност от нарцисистите, а и фокусът не в любовните връзки.
Нарцисистите са все повече, до голяма степен западната култура е станала такава и това от години тревожи и психиатри, и социолози.

Аз съм социолог, но съвсем неспециализирано ще кажа аз как виждам нещата. Нарцисът е като 3-4 годишно дете непознало никога майчина любов. То мисли само за себе си, постоянно иска нещо ново и различно, никога и нищо не запълва празната му диша. Те наистина имат празна душа, затова постоянно си играят с другите като с играчки, трудно стоят сами, не носят на критика от никакъв вид, винаги са прави, ако не успеят в нещо другите са виновни, ако другите успеят те са го направили с измама, връзки и тн.
Има поне два основни вида нарцис, но понеже нарциса тип Тръмп е по-познат няма да го разказвам. Другият тип е затвореният, скрит нарцис. По същината си е с абсолютно същото всепоглъщащо его като екстровертния нарцис, но е фокусиран върху това да бъде жертва. Той може да бъде приет първоначално като много чувствителен, раним човек, но кратък преглед на историята му показва, че или постоянно създава или направо си измисля тъжни истории на отхвърляне, нараняване, прецакване и драма. Най-вероятно поне в първоначалната му история да има доза истина, защото този нарцис обикновено е отгледан от друг, по-голям нарцис, най-често това е майката, и като родителят е смачкал донякъде външните прояви на егомания го е направил пак егоманиак, но в уж негативна посока. Такива хора са паразити и за мен са далеч по-опасни от класическия нарцис, защото съжалението има огромна сила върху всеки нормален човек. Затова по разни поводи все повтарям – ако някой допуска или ви кара да го съжалявате бягайте наистина на секундата. И от жертвата като цяло няма по-голям насилник – обикновено психически, но не само.

Бояна,
А какво става, ако все пак някой успее да запълни празната му душа и той се почуства обичан ? Тогава нарцисът престава ли да бъде нарцис ? Превръща ли се в нормален човек, способен да обича ? Има ли надежда за тези празни души ? Любовта лекува ли душата, запълва ли дупката вътре в нея ?

Това е капанът, нормалният човек смята, че с любов може да излекува всичко и е прав, когато става въпрос за друг нормален човек. Нарцисистът няма здрава част, която може да се използва за основа и от нея да се изгради нещо друго. Още в много ранна, дори бебешка възраст, ядрото на личността му се е образувало кухо от истински чувства. Той има само повърхностни емоции и под тях празнота. И е тъжно, че е такъв, защото е вероятно да е жертва на друг безчувствен човек, но уви, терапия при тези хора може да има само върху поведението и резултатите не са обнадеждаващи. Всъщност те не страдат от друго освен от скука. Затова често пият, злоупотребяват с вещества, но най-вече, тешат скуката като създават патологични отношения с другите, като си играят с тях. Жалкият нарцис също се има за най, не само за най-горък и нещастен, но и за най-умен, най-качествен човек. И това е до степен да не брои другите за хора, а и логично не ги брои, защото изобщо не ги усеща. В един американски форум за хора с личностови разстройства един нарцисист казваше, че не разбира какво толкова се изтъкват емпатите, когато на него му е кофти емпат не му е помагал. Модераторката му сподели, че бившият и мъж е бил така и е било потресаващо как никога не е усетил любвта на семейството си, на децата си и на нея, но пък се е утешавал с други нарциси, с които успешно са си обяснявали колко са велики и как другите са виновни, че не са покорили все още света.
Та тези празни души са си наред, пак казвам, като изключим скуката, която е логична, когато нямаш дълбока и емоционална връзка с никого и нищо. Нормалният човек може във всеки момент от аромат, гледка, проблясък да се сети за детството си, за първата любов, за пръв приятел, прекрасна Коледна вечер или нещо, което да го изпълни. Тези хора живеят само на повърхността, затова не се радват много, но и не страдат наистина. Страдат само близките им, та ако сте около такъв и имате възможност бягайте далече и не се обръщайте назад. Още по-малко със съжаление и пориви да лекувате горкият бездушен нарцисист. Лошотията не се лекува. Тези хора са просто лоши, казано на човешки език.

Аз съм чела, че скритият нарцис е интровертен. Т.е. няма ги тези показност и размах като при открития (екстровертния) нарцис. Не е задължително скритият да е в ролята на жертвата, да го играе чувствителен и раним и да търси съжаление. Но, да, по-опасен е защото по-тихомълком си прокарва "политиката" и отнема повече време да започнеш да усещаш какво се случва и как те работи. Нещо като ефекта на постепенно сварената жаба....

Много жалко! Много тъжно! Един празен живот. И аз вече знам, за съжаление от личен опит, че не може да им се помогне да почустват хората, света около тях, да го усетят с душата си. И това страдание, че не успях да помогна беляза животът ми. Може би, спасението за тези от нас, които са имали "лошият късмет" да бъдат обичани от нарцис е в прошката. Трябва да им простим. Не знам как става, самата аз се опитвам от години да простя на майка си, но все още не успявам напълно. Просто съм дълбоко в душата си съкрушена и наранена.

Продължавайте да пишете в темата, с огромен интерес ви чета.

Нищо не е задължително, а и нещата се преплитат често, няма учебникарски примери в чист вид. Често типа жертва е не само нарцис, но и психопат, само уточнявам, че е лош човек и да се стои далече. Както все казвам и в другата тема, ние тук сме си просто хора, не сме на симпозиум и гледаме ежедневните проявления, не научната страната на въпроса. То това е много полезно, според мен, защото е адски трудно за разбиране, за възприемане. Толкова са хем като човек, хем нечовеци тия хора и както те имат неспособност да разбират другите, така си остават и направо невъобразими за нормалния човек. Все им приписваме нормални чувства, нормални мотиви за постъпките.
buttercake, не знам дали нещата опират до прошката, когато човек е бил ограбен емоционално от подобен родител. Да не говорим, че има неща непростими и заради тях аз не вярвам в лечебната сила на прошката. Но човек трябва да се отърве от гнева и да разбере, че те толкова си могат просто. Това е, което са и жертвите им по никакъв начин не заслужават стореното, нито имат вина. Всеки заслужава да има любящи родители.

Brunetka , прости на себе си най-напред. Знай че ти нямаш вина за държанието на такива хора. Че не можеш да направиш нищо, няма тактики, няма начини, нищо не работи. Единствено трябва да се дистанцираш най-много от нарциса. Ако не можеш напълно да изключиш контакта просто го сведи до минимум. Не влагай чувства, не влагай емоции. След като вече си разбрала с кой си имаш работа.
В чужди форуми и страници има тонове материал, ако можеш чети много ще ти се изясни и помогне.

Моя нарцис (връзка) след повече от 6 години отново започна да ми влиза в мислите и да ми 'пречи' на новата връзка. Лично аз нямам никакво желание да го разбирам или прощавам - радвам се как му изневерих с кеф и го зарязах навръх Коледа и преди рожденият му ден. Изигра ми някаква сценка с натравяне от храна и лежане в леглото болен докато си прибирах багажа - напомних му единствено как седмица преди това от същото легло ми беше казал че съм животно. Как след толкова време още ме мъчат разни мизерии от тази връзка се чудя и кога най-накрая ще преодолея тази история.

Всъщност предполагам, че мислите ме гонят сега, защото много внимавам и наблюдавам новият човек в живота си - нещо което не заслужава - ходя на психотерапия и има с кого да обсъдя, но чета и темите тук с интерес.

Бояна,
Нямам друг ход, освен прошката (истински да простя в душата си), защото иначе гневът ще ме погуби, а аз искам просто да дишам дълбоко. Аз избягах, освободих се от смъртоносният капан на майчината любов, но дълбоко в себе си все още не съм се отървала от болката. Защото все пак, въпреки че е нарцистичен психопат, аз я обичам, тя е моята майка. Дано да успея да простя някой ден! Това си пожелавам за Коледа!

Замисляли ли сте се, че едно време никой не говореше за нарциси и други подобни? Човек беше определян или като добър, или като лош, а понякога и двете. Сега е модерно да се слагат диагнози на прости неща, наречени характер.

Характерът не е просто нещо. Има различни проявления според обстоятелствата, възрастта, народопсихология и други. Няма лоши и добри хора. За мен има лоши и добри постъпки. Някои хора правят повече от едните, други от другите, но да се очаква от "добър" да не свърши нещо лошо ми се струва невъзможно.