Ами ето как става...Тръгваш да си ходиш, палиш си цигара да се успокоиш и се чудиш сега накъде? После идва някой зад теб, взима ти цигарата, хвърля я и те сграбчва да те целува. Когато искаш пак да си тръгнеш ти казват " качвай се в колата, ама на задната седалка". Притеснена съм защото не ми се случва за първи път. И когато бях на 9, мъж на 60 години, баща на три дъщери ми каза " заставай до стената" и аз пак най- спокойно си застанах. До 20- годишна възраст се обвинявах за това, казах си че няма начин да ми се случи за втори път. Затова никога не съм ходила с деколтета, къси рокли и поли. Имала съм две връзки с мъже през живота, не съм ходила много по дискотеки и купони, за да не ми се случи такова нещо. Но ето, че след повече от шест месечно отсъствие на годеника ми, ме удари хормона и както с колегата говорехме по работа по телефона, стигнахме и до виртуален секс. Мисля, че съм била пределно ясна, че това трябва да си остане само във виртуалното пространство без физически допир. След случката в гората отидох в офиса, казах на шефа, че спешно трябва да замина за Германия и да ме освободят, ако може по-скоро. Само още веднъж се чухме служебно по телефона ( нямаше как) той се разплака и каза "Съжалявам, ако мога да върна времето, ще го върна назад". Но нищо не отменя факта, че аз имам вече една обица на ухото и пак аз си влязох обратно в колата сама, без бой и заплахи.
Променяш някои неща в сравнение с предишните ти постове. Казваш, че сте имали флиртове и закачки преди да се стигне до телефонния секс, сега казваш, че се е случило някак си изневиделица. Разбирам, че си се почувствала застрашена и си изпълнила всичко, не знам до колко е насилие, но може и така да е. Проблема е, че явно не разбираш мъжете, дори изобщо. Така поставена граница след всичко, което сте правили, макар и само виртуално звучи като покана към други действия. Просто не си играй друг път с някой, с който не си готова да стигнеш до края. Защото вероятноста да изгориш по същия начин става много голяма. Научи се да отказваш ясно и категорично, не само с думи, но и с действия, защото давайки разнопосочни сигнали, пак се стига до тук.
Според мен наистина потърси професионална помощ, няма нищо срамно в това и ще ти е от полза.