Скрит текст:
...
И това, че е правила тел. секс с него не оправдава физическото и психическо насилие над нея.
Това ми звучи малко като: щом си се съгласила да ми дадеш да ползвам ютията ти, мога да се настаня и в къщата ти и да си я имам за своя!
Хващам се за произвоен постинг, просто защото е последният с повтарящ се мотив и у много други постинги който ме впечатли с посоката на мислене. Неефективна според мен, защото не говорите с потенциално недоказания насилник, всъщност вие дори не сте чули думичка от него, но сте го осъдили. Ей тъй, леко, лесно и категорично. Дали е така или не е, няма как да знаете.А дории да е доказан насилник, не него ще коригира авторката, за да се поувства по-добре, а себе си. Проблемът, който тормози авторката го е описала още в заглавието на темата "чувство на вина" у нея самата... и се хвърляте да коментирате него, не нея. Защо? Той няма да ви прочете. Няма да разбере. На нея разни квалификации по негов адрес с какво точно ще й помогнат да си промени мислене, поведение, нагласи? Зорлям вкарвате човека в ролята на жертва - имате готово и лесно оправдание, не и решение - Другият е виновен. Ти не си. Ти не отговоряш за себе си, за поведението ти, което те е вкарало в неприятна за теб ситуация, можеш да продължаваш в същия дух, щото ти имаш правото да кажеш "Не" и по средата на акта. Другият, според 80 процента от раздалите щедро мнението си в темата, май няма "права", той е длъжен... и дъра,бъра, дъра,бъра... все в тоя дух. Може да ви се иска да е така, ама не. Светът не работи по този, така лелеян от вас начин - Вие с правото, другият със задължението. Всеки си върви с отговорностите. Първо към себе си.
Авторке, чувството за вина е ефективен механизъм за възвръщане на усещането за мир с теб, самата, ако изчистиш грешките в поведението си. Не се съгласявай с гледни точки, които "милостиво" те напъхват в някаква тяхна си рамка. Научи се да валидираш себе си, не другите, ако ще и да ти звучат оневиняващо за момента всъщност е отсъждане за собствената ти некадърност и неспособност да отговаряш за себе си, да твориш себе си.. Може да си глупава, може да си проста, може всякаква да си, но това трябва да е твой избор, а изборът се заявява, отстоява, прави, а като нещо не те кефи, го променяш. Точка.
...
И това, че е правила тел. секс с него не оправдава физическото и психическо насилие над нея.
Това ми звучи малко като: щом си се съгласила да ми дадеш да ползвам ютията ти, мога да се настаня и в къщата ти и да си я имам за своя!
Авторке, чувството за вина е ефективен механизъм за възвръщане на усещането за мир с теб, самата, ако изчистиш грешките в поведението си. Не се съгласявай с гледни точки, които "милостиво" те напъхват в някаква тяхна си рамка. Научи се да валидираш себе си, не другите, ако ще и да ти звучат оневиняващо за момента всъщност е отсъждане за собствената ти некадърност и неспособност да отговаряш за себе си, да твориш себе си.. Може да си глупава, може да си проста, може всякаква да си, но това трябва да е твой избор, а изборът се заявява, отстоява, прави, а като нещо не те кефи, го променяш. Точка.
Имаш проблем, с хората, които прехвърлят вината върху него, но нямаш проблем с тези, които я прехвърлят изцяло върху нея? Доста по-крайни са хората от втората страна.
Не мога да говоря за всички, но аз многократно заявих, че не знаем неговата страна, че донякъде го оправдавам, че отговроността трябва да е споделена, че не можем да виним някой, ако желанията на другия не са били ясно заявени... само дето последното авторката го е направила, поне според нейните думи.
А авторката трябва да разбере, че действията на колегата не са били правилни... не за да е той виновен, не за до ходи да го съди, а следващия път някой като и каже "лапай"... или "подпри се на тая стена"... да не изпадне в ступор и да изпълнява като кукла на конци, а да знае, че е в правото си да откаже.
Ама иначе някои тука били с много силни и зрели характери, нищо че поведението им е на ниво момичешка сплетня в пети клас. 
