Чувство за вина след изневяра...

  • 22 928
  • 951
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: 15 619
Скрит текст:
 
 ...
И това, че е правила тел. секс с него не оправдава физическото и психическо насилие над нея.
Това ми звучи малко като: щом си се съгласила да ми дадеш да ползвам ютията ти, мога да се настаня и в къщата ти и да си я имам за своя!
Хващам се за произвоен постинг, просто защото е последният с повтарящ се мотив и у много други постинги който ме впечатли с посоката на мислене. Неефективна според мен, защото не говорите с потенциално недоказания насилник, всъщност вие дори не сте чули думичка от него, но сте го осъдили. Ей тъй, леко, лесно и категорично. Дали е така или не е, няма как да знаете.А дории да е доказан насилник, не него ще коригира авторката, за да се поувства по-добре, а себе си. Проблемът, който тормози авторката го е описала още в заглавието на темата "чувство на вина" у нея самата... и се хвърляте да коментирате него, не нея. Защо? Той няма да ви прочете. Няма да разбере. На нея разни квалификации по негов адрес с какво точно ще  й помогнат да си промени мислене, поведение, нагласи? Зорлям вкарвате човека в ролята на жертва - имате готово и лесно оправдание, не и решение - Другият е виновен. Ти не си. Ти не отговоряш за себе си, за поведението ти, което те е вкарало в неприятна за теб ситуация, можеш да продължаваш в същия дух, щото ти имаш правото да кажеш "Не" и по средата на акта. Другият, според 80 процента от раздалите щедро мнението си в темата, май няма "права", той е длъжен... и дъра,бъра, дъра,бъра... все в тоя дух. Може да ви се иска да е така, ама не. Светът не работи по този, така лелеян от вас начин - Вие с правото, другият със задължението. Всеки си върви с отговорностите. Първо към себе си.
Авторке, чувството за вина е ефективен механизъм за възвръщане на усещането за мир с теб, самата, ако изчистиш грешките в поведението си. Не се съгласявай с гледни точки, които "милостиво" те напъхват в някаква тяхна си рамка.  Научи се да валидираш себе си, не другите, ако ще и да ти звучат оневиняващо за момента всъщност е отсъждане за собствената ти некадърност и неспособност да отговаряш за себе си, да твориш себе си..   Може да си глупава, може да си проста, може всякаква да си, но това трябва да е твой избор, а изборът се заявява, отстоява, прави, а като нещо не те кефи, го променяш. Точка.

Имаш проблем, с хората, които прехвърлят вината върху него, но нямаш проблем с тези, които я прехвърлят изцяло върху нея? Доста по-крайни са хората от втората страна.

Не мога да говоря за всички, но аз многократно заявих, че не знаем неговата страна, че донякъде го оправдавам, че отговроността трябва да е споделена, че не можем да виним някой, ако желанията на другия не са били ясно заявени... само дето последното авторката го е направила, поне според нейните думи.

А авторката трябва да разбере, че действията на колегата не са били правилни... не за да е той виновен, не за до ходи да го съди, а следващия път някой като и каже "лапай"... или "подпри се на тая стена"... да не изпадне в ступор и да изпълнява като кукла на конци, а да знае, че е в правото си да откаже.
Нямам проблем с нито една от двете крайни гледни точки. Какъвто и етикет да сложите, според възгледите и опита си, той не води до нищо реално, а утолява някаква нужда на пишещия. Нищо повече. Трябва да се научите, че в този живот може да изпаднете във всякаква ситуация и понякога въображението ви може да се окаже бедно да я измиси предварително, че да се опазите... Но трябва да знаете, че в каквато и ситуация да сте, случайно или по собствена глупост, единственото, което зависи от вас, е как ще я отиграете, как ще реагирате, какво вие ще направите, а не какъв бил другият. 

# 601
  • София
  • Мнения: 15 867
Обаче ми е много забавно как като няма аргументи се минава на лични нападки и опити за подигравки Joy Ама иначе някои тука били с много силни и зрели характери, нищо че поведението им е на ниво момичешка сплетня в пети клас.

# 602
  • София
  • Мнения: 62 595
грешка

Последна редакция: нд, 27 дек 2020, 18:04 от Andariel

# 603
  • София
  • Мнения: 15 867
Нямам проблем с нито една от двете крайни гледни точки. Какъвто и етикет да сложите, според възгледите и опита си, той не води до нищо реално, а утолява някаква нужда на пишещия. Нищо повече. Трябва да се научите, че в този живот може да изпаднете във всякаква ситуация и понякога въображението ви може да се окаже бедно да я измиси предварително, че да се опазите... Но трябва да знаете, че в каквато и ситуация да сте, случайно или по собствена глупост, единственото, което зависи от вас, е как ще я отиграете, как ще реагирате, какво вие ще направите, а не какъв бил другият. 

Разбира се... същото важи и за другия. И всеки живее с последствията.

# 604
  • Мнения: 19 538
Все си мисля, че авторката е щяла да се отърве, ако каже "Добре, скъпи, но не тук... искам първият ни път да е романтичен... да идем на хотел поне, тук е толкова неудобно и мръзна..." И после - кат спрат до хотела, там има хора...

# 605
  • София
  • Мнения: 62 595
Отново пропускате страха и объркването. Представяте си как имате една суперумна героиня, която е като тренирана от ЦРУ в шпионски филм. Това не е филм.

# 606
  • София
  • Мнения: 15 867
Все си мисля, че авторката е щяла да се отърве, ако каже "Добре, скъпи, но не тук... искам първият ни път да е романтичен... да идем на хотел поне, тук е толкова неудобно и мръзна..." И после - кат спрат до хотела, там има хора...

Да, възможно е... това е добра стратегия. Няма да проработи винаги, но може да проработи. Обаче, ако не си хладнокръвен, не можеш да мислиш разумно в стресови ситуации, не си толкова креативен... какво става, кучетата те яли? Или в случая, колегите те **али?

Човек в 99% от случаите, за каквото и да говорим, могат вероятно да се справят по-добре. Но това се вижда в последствие, рядко може да се предвиди предварително. Или по друг начин казано, ако беше сложила аларма вкъщи, сигурно нямаше да те оберат, ама това, че не си, дава ли им право?

# 607
  • София
  • Мнения: 62 595
като гледам, повечето тук са като тюлени - хладнокръвни, хитри, силни, суперстабилни, издържливи. А в действителност всеки може да бъде поставен в ситуация, в която да е тотално объркан и неспособен да мисли логично.

# 608
  • Мнения: 15 619
Нямам проблем с нито една от двете крайни гледни точки. Какъвто и етикет да сложите, според възгледите и опита си, той не води до нищо реално, а утолява някаква нужда на пишещия. Нищо повече. Трябва да се научите, че в този живот може да изпаднете във всякаква ситуация и понякога въображението ви може да се окаже бедно да я измиси предварително, че да се опазите... Но трябва да знаете, че в каквато и ситуация да сте, случайно или по собствена глупост, единственото, което зависи от вас, е как ще я отиграете, как ще реагирате, какво вие ще направите, а не какъв бил другият. 

Разбира се... същото важи и за другия. И всеки живее с последствията.
Анджък и основа работа на човека е да осмисля собствените си и да ги поправя, не чуждите.  Гониш ефективност по отношение на собствения си живот. занапред. Да циклиш като пумпал какъв е другият и кое му давало право, сиреч нямал право, не е ефективно по отношение на теб. Изяжда ти ценно време в празнота.
Като примера в последния ти постинг - за алармата и кражбата, ако нямало аларма, това давало ли му право на крадеца да влезе да краде... Нищо не упълномощава друг да ти наруши по някакъв начин здравето, достойнството, собствеността..., но се случва и от теб зависи какво ще избереш да свършиш - да сложиш аларма или да търсиш доказателства, че той нямал право... Има ли, няма ли някой право да накърни достойнството, целостта, каквото и да било на другия изобщо не би следвало да се поставя, камо ли да се използва като упрек към споделящите някакво мнение. Ей това е преливане от пусто в празно. Не дава ни на пишещия, ни на четящия.

# 609
  • Мнения: 24 066
Е, тя темата е приключена. Авторката си каза, че е сглупила, казала е всичко на годеника си, сега е при него в германия за празниците, но е в чуденка дали да приключи "връзката" им. Която за мен не е никаква връзка. 2 месеца в годината с 1 мъж и така 7 години. Че то няма никаква емоционална връзка, кой ще издържи да е толкова дълго и постоянно далеч от любимия/любимата си.

# 610
  • София
  • Мнения: 62 595
Май тя каза нещо, че той й помага финансово. Това вече е сериозно. Ако прекрати връзката с него остава без пари, а май няма и работа. Трудно положение, нямащо нищо общо със случките.

# 611
  • BG
  • Мнения: 2 173
Хм, струва ми се, че Дара не доизказва и това създава впечатление за насилие. Не мисля, че тя има проблем с това. По скоро има проблем с контрола и по точно със самоконтрола. Не мисля, че се е върнала в колата треперейки от страх. Знаела е че прави грешка, но не е могла да се контролира, демек искала си го е.
И май това я мъчи в момента, независимо от прошката която получава. Може би не го осъзнава, но подсъзнателно усеща, че при следваща подобна ситуация пак ще изневери.
Може и напълно да бъркам...

# 612
  • Мнения: 19 538
И аз затова мисля, че тази изчерпана връзка не задоволява потребностите й, освен финансови. Ако не е във връзка, може да си прави каквото си иска без вина.

# 613
  • София
  • Мнения: 15 867
Селски варварин, а какво, да се изядеш от вина, че е можело да направиш повече? И това не е решение. А осъзнаването на поведението на другия като грешно е, какво вече казах, но явно има нужда да се повторя, за другия път да знаеш и да се отстоиш, а не да мислиш, че си длъжна да стоиш и понасяш, защото някъде по пътя, някое твое действае е можело да предотврати настоящата ситуация.

# 614
  • Мнения: 23 231
Тя написа някъде, че с годеника имат дълга и трудна история, подкрепяли са се във времето, повече са един за друг от  някакви срещащи се за месец познати.
И си мисля, че е свикнала на виртуално общуване с него и лесно се плъзнала с колегата по тази плоскост, като в нещо познато.Макар да не съм съвсем наясно как става и до къде се стига, освен с думи , да си пишат, камера си нямам да знам възможности.
Но аз пък ще и кажа, че се забравят много неща, така е устроен човек, иначе няма да оцелее.
Насилието, в детството особено, сигурно бележи човека, но ми се струва, че съвременната психология все в детството търси корените на проблемите,  а може да е  и друга причина да си такъв а не друг.Може да се надвие.Да не бърза с решения, има дом мисля, времето ще нареди нещата с нейна помощ.Не  е лекомислена, не е тръгнала съзнателно за проблем.
Това е липса на опит и аз съм била наивна, омъжих се рано,  просто съм имала късмет да не попадна на ситуация, от която няма достойно излизане.Тя не е имала късмет.Дори смятам ,че още е детска и работа осъзнаването на отношения между половета на днешно ниво.За което знам от прочетено, признавам, но съм изплашена понякога.

Общи условия

Активация на акаунт