За секциото с любов ♡

  • 251 083
  • 5 810
  •   1
Отговори
# 3 990
  • София
  • Мнения: 6 112
Момичета,несравнимо е секциото с гледането на дете 😁
Абсолютно две различни неща са.
Притесненията са различни,емоцията е различна ... точно си е физическо предизвикателство секциото,докато гледането на дете ,по-скоро психическо 😂
Да се събереш,да взимаш решения ,да си адекватен за детето си,емпатичен,любящ ...

# 3 991
  • Мнения: 7 229
Няма значение на колко е детето ми. Просто такива изказвания са много неподходящи за подобна тема.
Хайде сега с приказките "Чакай само да родиш и повече никога няма да спиш, коликите са ужасни, искаш да се самоубиеш, а пък зъбите после, а пък болестите после..." Кому е нужно?

# 3 992
  • Мнения: 343
Подкрепям с две ръце Grinning
И наспана и отпочинала и сготвено ми е и дома ми е подреден.
За протокола:Гледам си детето сама, таткото работи много,баби нямаме наблизо.Наистина не са нужни нико му тези приказки.
Няма значение на колко е детето ми. Просто такива изказвания са много неподходящи за подобна тема.
Хайде сега с приказките "Чакай само да родиш и повече никога няма да спиш, коликите са ужасни, искаш да се самоубиеш, а пък зъбите после, а пък болестите после..." Кому е нужно?

# 3 993
  • Мнения: 411
Ами нужни са, всеки може да си каже каквото мисли и чувства.

# 3 994
  • Мнения: 5 924
Е, че то и лекарите даже го казваха това - лесното (секциото) мина, сега започва "веселбата". Joy Възстановяване 10-14 дни от операция (или колкото и да отнеме там) не може да се сравни с денонощните грижи, усилия и тревоги дълги години по-късно и борбата да го направиш човек. Изобщо не виждам материал за полемика тук. И не става въпрос да плашим когото и да било, просто такава е реалността. Секциото е само средство дългото приключение, наречено родителство, да започне. Но на когото му е супер лесно, му пожелавам от сърце все така да му е. Simple Smile

# 3 995
  • Мнения: 343
Като ядосвах майка си като малка и тя все "ще видиш като станеш майка" Grinning
Та всички "ще видим" де Grinning да сме живи и здрави само.
По моят въпрос, дали има мама тук с 3 породени секцио, никой не се включи, явно няма Confused
Да споделя, че се запознах с мама с 4 породени секцио, която ми вдъхна кураж за битка. Минах и преглед при АГ, която първо не беше очарована от желанието ми, обаче след прегледа с ехограф ми каза да действаме.
Надявам се скоро да се похваля, стискайте ми палци Hug

# 3 996
  • Мнения: 22 174
 4 породени секцио звучи много рисково. Дори и за мен, аз също съм с 4 секцио, но през 5 - 6 години.

# 3 997
  • Мнения: 8 172
Смели майки с породени деца,браво

# 3 998
  • Мнения: 10 711
Подкрепям с две ръце Grinning
И наспана и отпочинала и сготвено ми е и дома ми е подреден.
За протокола:Гледам си детето сама, таткото работи много,баби нямаме наблизо.Наистина не са нужни нико му тези приказки.
Няма значение на колко е детето ми. Просто такива изказвания са много неподходящи за подобна тема.
Хайде сега с приказките "Чакай само да родиш и повече никога няма да спиш, коликите са ужасни, искаш да се самоубиеш, а пък зъбите после, а пък болестите после..." Кому е нужно?
Според мен и хората, и бебетата са различни. И може би като съвпаднат родители и бебе с различен темперамент и нервна система, става предизвикателно. Но това изобщо не е задължителен сценарий.

През цялата бременност всеки ми казваше, че кошмарът ще е после като се роди. Включително и АГ. А аз просто исках да се роди бебето, защото лежах повече от месец сумарно в болница за задържане и много ми беше писнало - две седмици вкъщи, седмица в болница на системи и т.н.

Бебето се роди и аз започнах да се настройвам за предстоящия ужас. Е, такъв не се случи изобщо. Малката много бързо изгради режим на ядене, сън и будуване, така че 2 месеца по-късно аз имам достатъчно време да минавам онлайн обучения, да спортувам и да си върша нормално битови задачи вкъщи. Дали реве - да, разбира се, бебе е. Но и не подскачам за всяко нещо. В крайна сметка това са периоди и отминават. Личното ми мнение е, че има родители, които просто твърде много се фокусират върху дреболии и сами си вкарват излишен стрес, за да отговорят на някакви лични или роднински критерии.

# 3 999
  • Мнения: 411
До 2-рата година на децата ми беше лесно, влязох във форма, гримирам се, кърмех ги до над година и двамата, хапваха спинкаха.
После влизат в пубертета (2 до 3) и се започва едно изтърбушване на шкафове и каквото може, сега малкият нон стоп си носи столове и се катери, прави бели, миналата седмица счупи на баща си ценна вещ, та една сума пари отидоха за ремонт 😂 Разлива, хвърля храна, каката вече е по-голяма, не спи на обяд четем, обясняваме си как трябва да се държи с другите деца и те с нея, че е мека и добра, та й се качват на главата, изисква си внимание за къпане и т.н, ами нямам свободно време хич, ако не изляза не ме оставят, та от скоро се записах на спорт и вали-гърми ходя, за да има и лично време.
Това беше лирическо отклонение от темата, да са ни живи и здрави, децата са огромна радост, наистина за който се справя отлично е супер и аз се опитвам, но някак си ми е трудно 🍀❤

# 4 000
  • Мнения: 7 414
Моето е на 4 и още е кошмар. До дете е. Не спеше (нямахме непробудна нощ, докато не стана на 3), после се почна бебешки пубертет,сега ми отговаря и ми е винаги контра. Пак казвам до дете е. Аз бях чувала, че новородено само спи и яде. Еми аз такова нещо не видях. В родилното другите едва ги будеха за ядене, моето се кокореше и ревеше. Няма наядено, няма сменено. Чудо на чудесата.
4 секцио породени е много рисково според мен. Консултирайте се няколко АГ.

# 4 001
  • Мнения: 10 711
Моето е на 4 и още е кошмар. До дете е. Не спеше (нямахме непробудна нощ, докато не стана на 3), после се почна бебешки пубертет,сега ми отговаря и ми е винаги контра. Пак казвам до дете е. Аз бях чувала, че новородено само спи и яде. Еми аз такова нещо не видях. В родилното другите едва ги будеха за ядене, моето се кокореше и ревеше. Няма наядено, няма сменено. Чудо на чудесата.
4 секцио породени е много рисково според мен. Консултирайте се няколко АГ.
До моята стая в родилното имаше жена с такова бебе. От момента, в който ги настаниха, малкото не спря да реве. Жал ми беше за нея, мислех, че нещо не му е добре на мъника, но сестрата каза, че всичко му е наред, просто му е "такъв моделът".
Скоро слушах един подкаст за невро-психическо развитие и там специалистът обясняваше, че темпераментът е обусловен генетично и някои бебета по-остро реагират на стимули от околната среда и по-трудно се справят с тях. Аз съм била такова бебе и като цяло съм човек с повишена тревожност, която успях да овладея чак в съзнателна възраст.

# 4 002
  • Мнения: 8 172
На мен първите 6м бяха ужасни,страшни колики и все на ръце....после взе да седи,да се заиграва

# 4 003
  • Мнения: 7 414
Аз съм била такова бебе също. Тя визуално прилича на баща си, но характера й е моя. Той е бил кротък, кротък, глас не му се е чувал.
Сега се надявам близнаците да са по - неревящи. Grinning

# 4 004
  • Мнения: 6 450
За нашето първо няма да разправям, че си беше ревливо на моменти. Обаче второто се оказа от онези мечтани бебета, за които само съм чувала. Даже се бъзиках, че на раждане не случих, обаче с бебето успях 😁
Това дете само ядеше, спеше, (@каше) и се усмихваше. Нямаше толкова усмихнато и доволно дете. Играеше си сам, беше бебе мечта (Е, вече на 4.5 г. е многоговорещимногомного досаден, обаче все още е щастлив и усмихнат винаги, когато не е болен). С израстването се появяват и периодите на мрънкане за нещо, но не се оплаквам.
Спомням си излизайки от родилното говорих с един от неонатолозите, мъж беше. Неговите думи бяха - детето Ви е много спокойно и плаче само когато е гладно, хранете го достатъчно, защото е по-голям от останалите и яде повече и всичко ще е наред. Е, така и беше.

Общи условия

Активация на акаунт