За секциото с любов ♡

И според мен преглед, това не е типично

Аз последните дни имам една особена болка в двсно и като движа десния към левия крак или като го прибирам към корема, стоя седнала с прибрани крака 😏 или като спя го свивам към тялото. Попитах Аг и каза, че е нормално. В Петък съм на преглед, надявам се при прегледа всичко да е наред.

Lorrain, аз бях в същото положение с лохиите и ми дадоха хапчета. До колкото разбрах цервикалния канал понякога се затваря по-бързо и тези съсиреци не могат да излезнат. На мен ми се наложи на два пъти да приемам въпросния медикамент, но след втория път вече си имам нормално кървене. Болката не знам дали ти е от това, но със сигурност не е редно тази кръв да си стои там, защото създава предпоставки за инфекция .
Според мен трябва да потърсиш отново АГ и то по-скоро

На мен започнаха да ми спират преди 20-я ден от секциото, сега съм 25 дни след и има понякога жълтеникаво зацапване само. Второ ми е, не помня след първото как беше, нормална продължителност на лохиите ли е това? На преглед съм в началото на октомври и не ми се пише на лекарката с тъпи въпроси, нямам никакви оплаквания, но да сверя.

Здравейте  след няколко дена ми е секциото и ме е обзела някаква паника  от сега . Как успявате да запазите спокойствие ?

Не успях. Тресях се цялата като седнах на операционната, но пък бях заобиколена от страхотен екип и те всъщност ми вдъхнаха кураж. Това е всъщност при второто ми секцио. Не е като да не съм имала вече едно и да знам как протичат нещата, но просто треперех цялата. Единственото, което мога да Ви пожелая е да имате такъв екип и вие и в край на сметка резултата си заслужава определено.

Ох ,благодаря, от сега така се притеснявам и аз .....хем знам ,че докторите си знаят работата.....

При мен секциото беше за понеделник, обаче бебето се размърда в петък срещу събота.. сутринта отидох за тонове, като видях контракциите докъде стигат и ми стана ясно, добре, че взехме багажа за всеки случай в колата. Моят пък отиде за вода (?!?!?!? Изобщо не съобразих, че може да Не трябва да пия😀 ама докато се върне доктора вече беше тръгнал и ме приемаха). Като ми каза, че идва след малко АГ-то и започваме, започнах да се треса цялата (много жени говорят за това, даже ме беше страх за спиналната как ще се укротя замалко). Сложиха ми катетър, пуснаха системи, после отидох в операционната, качих се на масата, докато стоях приведена само си повтарях да дишам и да не мърдам. Анестезиологичната акушерка застана пред мен и просто си сложи ръце на раменете ми, някак се концентрирах върху нежното усещане от ръцете - всеедно някой ми казва ‘до теб съм’, така се усещах. Не боли упойката, леко щипване от боцкането, за секунда е всичко и после то се загряват краката (че преди това имах чувството, че съм ледник). . Легнах и започнаха да почистват оперативното място и от там нататък просто лежах и гледах да не заспивам (много бях уморена, спеше ми се, но не можех да захлупя очи от емоция). Много скоро малката буба изрева, почистиха я за минута и ми я показаха и я цунках. ☺ след това започна шиенето, приключиха, преместиха ме на леглото и ми пуснаха системи. Всичко беше 2:40ч. От приемането докато ме оставиха в стаята и ми включиха системите. Супер експедитивно.
Не ми правиха клизма, понеже се водеше спешно. Много скоро след това започна да ме отпуска упойката и започнах да си движа пръстите на краката, постепенно глезените и нагоре, до другия ден гледах да си движа краката.
Обезболяване имах веднага след като се прибрах в стаята, после мускулно следващия ден и нататък венозно (трябваше със свещички, но аз не мога да ги понясям и оставихме абоката).
Екипът беше готин, говорихме си по време на операцията, анестезиоложката ме погали по лицето накрая, похвали ме, че съм герой.
През цялото време си повтарях, че просто трябва да дишам и ей след малко ще чуя гласчето.
Много важно е още като те отпусне упойката и започнеш да си усещаш краката, да ги раздвижваш. Също и да не се притесняваш да изпуснеш газове, дори и да има някой в стаята, много е важно за последващото раздвижване и разбира се захранване.
Аз като не бях с клизма и изпуснах газовете още докато бях с упойката, та не можах да асимилирам какъв е този странен звук на трактор🤣🤣🤣
Раздвижването, първото ставане е кофти, но е нещо, без което Не може и не се оставяй на неприятното усещане, старай се максимално движение да имаш - я да станеш да погледнеш през прозореца, да поседнеш, после да станеш за нещо друго.
На третия ден вече си ходех спокойно, на четвъртия си изправих гърба, а до края на седмицата бях в добро състояние за основни дейности.
Съвет за след секциото - приготви сламки за водата или шише, от което може да пиеш във всякакво положение.
Подготви си от преди да влезеш в секциото най-важните неща покрай теб (аз си включих зарядното в контакта, приближих си водата, приготвих си книга). Ако не си сама в стаята е хубаво също, ако си помагате с другите жени, на мен много ми помогна момичето, с което бях в стаята. Тя беше преди мен оперирана, на третия ден не можех да кажа, че е минала секцио.
Мина повече от месец, но много често си припомням всяка секунда от преживяването и мога да кажа, че останах с приятна емоция от самото секцио. Успех!

Никита, не се притеснявайте, всичко ще бъде наред. Лекарите си разбират от работата, ще ви остане хубав спомен от операцията. Намерете си медитация и релаксация в интернет и правете всеки ден, за да се поотпуснете.

Ох,много ви  благодаря за подкрепата ! Хубаво е да получиш подкрепа.  Ще се постарая да съм спокойна и да мисля само за крайния резултат!

Аз бях доста спокойна преди операцията, ама като ме викнаха и ме сложиха да седя на една маса за упойката, си се шашнах, направо ми притрепери. Но нямаше нищо страшно, поставянето на упойката не болеше особено, самата операция беше супер кратка, а аз просто си лежах и чаках да мине. А на мен ми беше и първа операция в живота. Бебето го вадят супер бързо, между другото, после по-дълго те шият. Та не се притеснявай предварително, само по себе си, няма нищо страшно в самата операция.

Това подейства и на мен успокояващо, благодаря. До моето секцио има още няколко месеца, но изпитвам голям страх, дори не са ми слагали упокойка в живота, камо ли операция…

Ами и на мен не бяха. Единствено упойки и премахване на ретинирали мъдреци, това ми беше най-голямата манипулация досега.
Даже и белега си харесвам.
Общо взето, в живота ми, когато ми предстои нещо важно гледам да си повтарям да дишам и да мисля за крайния резултат.
При мен и шиенето беше бързо 😅 много бързо работи този лекар, аз бях впечатлена.

Фокусирай се върху хубавото, аз през цялото време си мислих кога ще дойде момента, в който ще го видя, нямах търпение. Като мине операцията си дай малко време за излизане от упойката и после се опитай да се движиш колкото можеш повече и пий много вода.  Сложи в багажа си нещо,което обичаш. И това минава като всяка друга трудност.

Аз си казвах, че още е рано да мисля. Ще го мисля като вляза в отделението. И така до момента, в който тръгнах към операционната 😁