Дъщери и гаджета

Кое точно е лицемерие?
Не искам да застилам спалнята, за да могат непълнолетни да правят секс там с мое съгласие? Или че смятам 20-годишно девствено момиче за съвсем у ред?

Не е никакво лицемерие. Не можеш да спреш действията на други хора, но можеш да имаш мнение по въпроса, да не ги улесняваш и да отстояваш мнението си.
Или да приветстваме всичко, независимо дали ни харесва или не, понеже то така или иначе щяло било да се случи..? Няма начин

Не  е ли лицемерие да говориш на детето си да чака ,да намери момче ,дето си струва да е първото, че може да не е последното ,но това е акт на любов и   е паметен, важен, да е осъзнат и искан като изживяване и в същото време да подготвяш  легло на всеки срещнат?

Това дъвчене на едно и също стана смешно.Освен всичко и с допълнителните украси,които идват за повече драматизъм.Нищо,че не си ги написал.😁 Ми,айде,се опитай да си представиш,че децата наистина ще спят.И че решението за консумиране на връзката идва съзнателно,а не щото има условия за това.Поне при умните хора.
Наистина е забавно как всички тук наяремето не сте ставали от леглата.😊
И,да,лицемерие е за мен/!/да си зариваш главата в пясъка.Щом не е пред очите ти,не се случва.

Ние въобще не говорим за спане, а за секс е темата.

Ти, нарочно ли се правиш, че не разбираш?
Застилам леглото и отивам да спя в другата стая..... пък те младите само ще се гушкат.

Това застилане през пост. Всеки над 7- годишен може сам да си застели леглото. До пълнолетие ли ги дондуркате?

Добре де, не "застилане", нека е съгласие да се случват нещата в съседната стая.

Мани-мани.
И уж се говореше за гаджета,сега пък се говорело задължително за секс,а не за спане.
Бг мамма драма❤

Хайде и аз да се включа по темата. Аз съм на 23 години, омъжих се на 21 и в момента със съпруга ми очакваме първото си дете. Заедно сме от 5 години, аз бях на 18 и все още в гимназията, той е по-голям с няколко, тогава беше студент. Това ми е първата връзка, надявам се и да си остане единствената. Учила съм в столицата, в добро училище и да ви кажа, съученичките ми изобщо не са били асексуални или да не се вълнуват от връзки, флиртове и секс. Още от 9-10 клас се гордееха с това, че не са девствени и е имало случаи, в които буквално да кажат "Е, поне не съм девствена", "Поне правя секс" и други такива фрази, които и тогава и сега са ми звучели абсурдно и грозно и не виждах повод за гордост в нещо такова, което за младите хора наистина трябва да е романтизирано и особено казано от момичета, ми е било странно. Гаджетата им бяха пълнолетни, имало е случаи и на 28-30 годишни, когато сме били на по 16.
Майка ми по принцип е по-консервативна и не сме говорили свободно за гаджета, да не говорим за секс, предпазни средства и така нататък. Когато се запознах с моя приятел в началото се налагаше да казвам, че излизам с приятелка, макар че бях на 18, тъй като ме беше срам да и кажа. След месец така или иначе и споделих и тя реагира остро, както и очаквах, каза че съм твърде малка за връзка и не искаше да коментираме темата, после ме поразпита малко какво учи и други базови неща, но като цяло почти година тя си затваряше очите, не искаше да говори с мен по темата и просто игнорираше връзката. Оставала съм при него с преспиване, може би един път или два в месеца,  да ви кажа то си беше точно такова, месеци наред. Приготвяхме си нещо за ядене или поръчвахме, гледахме филм и буквално си лягахме, интимности е имало, но не се е стигало до секс, докато аз не съм готова за това, може би защото не бях толкова малка и не съм се притеснявала, че ще ме зареже ако не се стигне дотам или нещо такова.
В последствие след 2 години връзка, съпругът ми, тогава приятел, заживя у нас заради непредвидени обстоятелства, трябваше да е за 2-3 месеца, но взе че се появи Ковид и 2 та месеца се превърнаха в 2 години, а майка ми го обгрижваше като неин син, за което дори аз съм се дразнила и сега е страшно щастлива, че именно него съм избрала за спътник в живота, макар да не одобяваше връзката първоначално с цел да ме предпази. Сега сме самостоятелни, макар че майка ми много би се радвала да сме около нея, тоест отделянето няма общо с отношенията ни, просто сме си поели по нашия път и може би за много от вас сме закъснели, докато го направим.
Бих ви посъветвала, от страната на дъщерите ви да не бъдете категорични от какво се интересуват, дори да си споделят с вас, родителят си остава авторитет, а не приятел на когото може да разказваме за любовните си трепети и преживявания. Ако детето ви сподели, че има гадже, не игнорираите темата, а си поговорете чисто приятелски, няма лошо и да се запознаете с момчето, за да видите с кого общува, запознанството и каненето на гости за няколко часа, не означава благословия, но ще предразположи детето ви да се отпусне, да споделя повече и ако един ден стане нещо, да дойде при вас и да ви помоли за съвет и помощ, а не да се чуди как да се оправя само и да го е страх, че ще чуе "нали ти казах".  Нощувания заедно не бих одобрила за 15-16 годишни в никакъв случай и никога не ми е минавало и през ума, но връзките на тази възраст не са изключение и аз лично бих поканила децата през деня, а после всеки от където е дошъл, това не е равно на осигуряване на терен и не мисля, че ще се случи нещо страшно ако не ги карам да обикалят по улиците и моловете само, за да не са ми пред очите, за да не го приемат случайно като подкрепа на отношенията им.

Ти каза всичко ,дето и ние казваме.

Също и това,ковто аз казвам.Някой дали прочете'спяхме"буквално😊
Или про лема стс зариването на главата в пясъка.
Мислех защо се получи това недоразумение.Защото всеки говори за детвто си.Аз знам моето и какъв тип е връзката ни,вие вашите.✌️С дъщеря ми нямаме теми табу и нямам намерение да имам.
Мила,благодаря за включването.

Някой да прочете на 18 години.

За мен лично няма как да няма тема табу между родител и дете. Да, майката може да си мисли, че детето й споделя всичко, но със сигурност винаги има нещо скрито.

Точно така е. И майка ми си мислеше, че сме приятелки и отношенията ни са като между приятелки, само защото не е била строга, не ме е наказвала и не ми е забранявала директно. Но никога не съм я приемала като приятел и се радвам за това, има си граници между родител и дете и така трябва да бъде.  Приятели може да имаме много, но родителите са едни,  размиването на границите не води до нищо хубаво.