Като почнете дом, та дом. Един камион тухли не заместват социалните контакти.
- Публикувана: 28 фев. 2021, 15:55 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2024, 20:34 ч.
Предателство ли е старческият дом ?
А, вие какво очаквате да ви каже след като жената е с акъла си? Естествено, че ще се опитва да представи нещата супер и да ви успокои.
Понякога се налага да се примирим с обстоятелствата. Някои неща не ни е дадено да променим. И само от нас зависи дали ще ги приемем с усмивка и ще извлечем възможните ползи от ситуацията или сами ще се довършим, виждайки чашата наполовина празна и отказвайки да видим, че все пак някакви позитиви има. Може и да не й е розово положението на жената, но тя е избрала да опита да го подобри и явно е намерила начин да се чувства сравнително добре. Не всички в хосписите/домовете са дементно болни, със сигурност има и нормални умствено, но зле във физическо отношение. Те не стават за общуване ли?
Позната на майка ми сама постъпи в старчески дом. Физически зле, умствено съхранена, синът й отдавна е скъсал всякакви връзки и все едно няма майка, дъщеря й почина от рак, оставяйки зет и внук в чужбина, съпругът й почина. Не можеше да се обслужва сама, камо ли да стопанисва къща с двор. Ми не се чувства зле. Комшийки и приятелки ходят да я видят, носят нещо, ако й трябва, там със сигурност си е създала нови познанства, помагат й с ежедневните неща, които са й трудни. Очевидно ситуацията я устройва. Не винаги тези места са като от филм на ужасите.
Позната на майка ми сама постъпи в старчески дом. Физически зле, умствено съхранена, синът й отдавна е скъсал всякакви връзки и все едно няма майка, дъщеря й почина от рак, оставяйки зет и внук в чужбина, съпругът й почина. Не можеше да се обслужва сама, камо ли да стопанисва къща с двор. Ми не се чувства зле. Комшийки и приятелки ходят да я видят, носят нещо, ако й трябва, там със сигурност си е създала нови познанства, помагат й с ежедневните неща, които са й трудни. Очевидно ситуацията я устройва. Не винаги тези места са като от филм на ужасите.
Моята баба не е от тези, който успокояват, а и изискванията й са по-високи от на повечето хора на нейната възраст ( 93 г.).
Да не говорим, че е лекар и възприема света по доста по-модерен начин от половината от населението около нея - използва интернет и компютър спокойно. Миналата година бях свидетел как постави диагноза на жена на пейката пред блока и се оказа права - жената почина 2 месеца по-късно от рак с разсейки, които нейните роднини и джипи лекуваха като хронична настинка вече година... Случвало се е много пъти, така че няма никакви проблеми в преценката.
За всички, които пишат за социални контакти с хора с дименция ??? моята баба би им отговорила да не забравят, че й те са хора и деменцията е дума, за нещо, на което не му е поставена точната диагноза навреме и не е лекувано ( също така, че първите признаци започват на около 40 години ). Срещат се на двора и според мен на нея й е по- интерсно да разбере, какво я е причинило и дали може да се лекува.
Всеки да направи това, което смята е добре в случаят му и каквото финансите му го позволяват. Целта на поста не е да се заяждате, а просто да ви разкажа какво се случи. Ние също гледахме на тази прищявка от нейна страна малко като "омръзна ми да вися вкъщи заради короната"... ама ще видим. Времето ще го покаже само.
Да не говорим, че е лекар и възприема света по доста по-модерен начин от половината от населението около нея - използва интернет и компютър спокойно. Миналата година бях свидетел как постави диагноза на жена на пейката пред блока и се оказа права - жената почина 2 месеца по-късно от рак с разсейки, които нейните роднини и джипи лекуваха като хронична настинка вече година... Случвало се е много пъти, така че няма никакви проблеми в преценката.
За всички, които пишат за социални контакти с хора с дименция ??? моята баба би им отговорила да не забравят, че й те са хора и деменцията е дума, за нещо, на което не му е поставена точната диагноза навреме и не е лекувано ( също така, че първите признаци започват на около 40 години ). Срещат се на двора и според мен на нея й е по- интерсно да разбере, какво я е причинило и дали може да се лекува.
Всеки да направи това, което смята е добре в случаят му и каквото финансите му го позволяват. Целта на поста не е да се заяждате, а просто да ви разкажа какво се случи. Ние също гледахме на тази прищявка от нейна страна малко като "омръзна ми да вися вкъщи заради короната"... ама ще видим. Времето ще го покаже само.
Да успокои децата си, че всичко е наред. Да не се притесняват за нея, тя ще се справи. Наистина ли някой смята, че е по-добре хора с акъла си да завършват дните си в институция, а не у дома?!
Аз лично предпочитам да живея на такова място , вместо сама между 4 стени с телевизор по 10 часа на ден.
И да ям една и съща манджа три дни или пък да не съм стъпвала на кино и концерт с години , щото съм трудно подвижна и за такива хора се изисква усилие да се заведат някъде.
Dincho Няма да те питам деликатно, а направо - ти забърсвала ли си? Каква е тая контра не мога да разбера, наистина ... И айде да не ги дефинираш като хора втора ръка тези "напикани и насрани склеротици"...
milkiway Баба ти е интересна личност, дано всичко е наред
HighSpeed Това е начинът, наистина. При всеки от нас са различни обстоятелствата и да слагаме някакви етикети е ненужно ...
milkiway Баба ти е интересна личност, дано всичко е наред
HighSpeed Това е начинът, наистина. При всеки от нас са различни обстоятелствата и да слагаме някакви етикети е ненужно ...
Здравейте, мили хора! И аз съм пред същата дилема. От поколението съм,което е възпитано да се грижи за своите родители, но се омъжих далече, а те остаряха и се разболяха и ето сега съм пред голям проблем. Татко ( лека му пръст! ) си отиде преди седмица. Бях писала в друг пост, че търся хоспис за него,защото това му беше 4 масивен инсулт в продължение на 15 години, но беше физически здрав и се движеше. Преди седмица падна след поредния инсулт и този път благодарение и на "прекрасната " мед.помощ в селото, в което живеят в Северна България, не оцеля. Сега обаче идва следващия проблем. Мама е с установена деменция от 4 години. Не е много силна, но трудно се владее на моменти. Понякога се чувства много добре, а друг път забравя какво е направила преди 2 минути. Второто зачестява с времето. Категорично отказва да вижда и приема лекарствата си. Става груба и непрекъснато нервничи. Тези й състояния бяха и преди смъртта на татко. Сега вече няма да има никой до нея, а живее в едно забутано село, без лекар, без аптека, без никой. Имам брат, но той е на сам и е шофьор, и се прибира на 3-4 дни. През това време тя може да свърши куп опасни неща. Няколко пъти се е губила вече, но слава Богу я намират.
Решихме с брат ми, че аз ще я взема в Южна България. Вкъщи имам само 2 стаи, а семейството ми е 4-членно. Няма място, а тя и това не иска. Ако й потърся нещо под наем пак трябва да има човек до нея, а и ще й бъде много самотно сама. Намерихме й частен дом за старци. Приятно местенце с 10-ина човека. Има си всичко, там им готвят, мед.грижи, но да, има и дневен режим и предполагам, че с това ще имаме проблем, защото тя винаги е била властна жена и дори сега не дава някой нещо да направи вместо нея, когато е решила нещо да свърши. ( Не че може вече! Тя дори не може вече да си сготви! Не помни нищо!
) И сега категорично отказва да я настаним в такъв дом. А преди татко да си отиде, ме молеше да я взема и да я настаня. Сега се тръшка. Не иска и да й спомена нещо от този род. Нещо страшно е!
На мен ми става още по- мъчно и трудно.
Дайте съвет, моля ви! Ще приема всякакви съвети и ще се опитам да реша нещото, което е най- добро за нея.
Извинете ме за дългия пост!
Решихме с брат ми, че аз ще я взема в Южна България. Вкъщи имам само 2 стаи, а семейството ми е 4-членно. Няма място, а тя и това не иска. Ако й потърся нещо под наем пак трябва да има човек до нея, а и ще й бъде много самотно сама. Намерихме й частен дом за старци. Приятно местенце с 10-ина човека. Има си всичко, там им готвят, мед.грижи, но да, има и дневен режим и предполагам, че с това ще имаме проблем, защото тя винаги е била властна жена и дори сега не дава някой нещо да направи вместо нея, когато е решила нещо да свърши. ( Не че може вече! Тя дори не може вече да си сготви! Не помни нищо!
) И сега категорично отказва да я настаним в такъв дом. А преди татко да си отиде, ме молеше да я взема и да я настаня. Сега се тръшка. Не иска и да й спомена нещо от този род. Нещо страшно е! На мен ми става още по- мъчно и трудно.
Дайте съвет, моля ви! Ще приема всякакви съвети и ще се опитам да реша нещото, което е най- добро за нея.
Извинете ме за дългия пост!
Здравейте, отново приятели! След моя пост и всички ваши мнения, за които благодаря, съм длъжна да ви дам яснота какво се случи с мама в дома, в който я настанихме преди почти месец. Оставихме я в частен дом за хора с деменция на 350 км от родното й място и дома, в който е живяла още 55 години. Служителите в дома, между които има и мед.лице, ни помолиха да не я търсим 2 седмици. Ние й оставихме телефон и тук беше нашата грешка. Още на следващата вечер започна да звъни и да пита защо сме я оставили в "този затвор" и така всеки ден около 10 дни аз и брат ми бяхме подложени на 24 часови атаки. След 2 седмици, с огромен страх как ще реагира, решихме да идем да я видим. Учудени бяхме, че тя ни се зарадва и само веднъж попита кога ще я връщаме обратно. На следващата седмица (миналата) отново попита, но звучеше още по - неубедително, сякаш осъзнаваше, че ако я върнем няма да има всички тези контакти, които има сега, ще трябва да си готви, чисти, мие.... Служителите там казват, че тя се забавлява и се смее. Дори аз я чух и видях, че говори и се забавлява с другите жени. Сприятелила се с една жена и веднага я преместиха при нея ( имаше възможност) и сега е още по- щастлива. Та, всичко зависи от хората, които се занимават с тях, от условията, от нагласата на самия човек... Не зная как ще е по- нататък, но дано свикне напълно и да се чувства добре. Така и ние ще сме по- спокойни. А, ако всичко е наред, можем и да я вземаме и за по няколко дни при нас, ако е възможно въобще, имайки предвид пандемичната обстановка. Това е за сега от мен! Бъдете здрави и се пазете!
