Предателство ли е старческият дом ?

  • 22 280
  • 405
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 1 189
Никой не може да даде на близките ни любовта, която ние можем. Но ние пък не можем да дадем адекватна грижа при дементно болни. И тук въпросът е кое е по-малкото зло. Без любов не може. Без грижа също.
Аз понеже все не разбирам тази теза, та да попитам Simple Smile
Ако настаните дементно болен в дом. Ходите да го виждате, говорите с него, прегръщате го, водите го ма разходка дали нещо и куца на тази любов.
Защитили сте го, че няма да се запали, изгуби и т.н. Има хора които му чистят, готвят и му помагат в ежедневието.

Та кое е липсата на любов ?


Нямам такъв опит. Нашият опит беше : невъзможност за свиждания заради Ковид и само напудрена информация по телефона, която не съответстваше на реалността.

# 271
  • Мнения: 8 291
Никой не може да даде на близките ни любовта, която ние можем. Но ние пък не можем да дадем адекватна грижа при дементно болни. И тук въпросът е кое е по-малкото зло. Без любов не може. Без грижа също.
Аз понеже все не разбирам тази теза, та да попитам Simple Smile
Ако настаните дементно болен в дом. Ходите да го виждате, говорите с него, прегръщате го, водите го ма разходка дали нещо и куца на тази любов.
Защитили сте го, че няма да се запали, изгуби и т.н. Има хора които му чистят, готвят и му помагат в ежедневието.

Та кое е липсата на любов ?


Нямам такъв опит. Нашият опит беше : невъзможност за свиждания заради Ковид и само напудрена информация по телефона, която не съответстваше на реалността.
Е то по Ковида и родителите ми рядко ги виждахме дето сме в един квартал. И това продължи с месеци.
Но с новите технологии и този период избутахме. В резиденцията пускаха чат връзка няколко пъти седмично.

# 272
  • Мнения: 1 189
Никой не може да даде на близките ни любовта, която ние можем. Но ние пък не можем да дадем адекватна грижа при дементно болни. И тук въпросът е кое е по-малкото зло. Без любов не може. Без грижа също.
Аз понеже все не разбирам тази теза, та да попитам Simple Smile
Ако настаните дементно болен в дом. Ходите да го виждате, говорите с него, прегръщате го, водите го ма разходка дали нещо и куца на тази любов.
Защитили сте го, че няма да се запали, изгуби и т.н. Има хора които му чистят, готвят и му помагат в ежедневието.

Та кое е липсата на любов ?


Нямам такъв опит. Нашият опит беше : невъзможност за свиждания заради Ковид и само напудрена информация по телефона, която не съответстваше на реалността.
Е то по Ковида и родителите ми рядко ги виждахме дето сме в един квартал. И това продължи с месеци.
Но с новите технологии и този период избутахме. В резиденцията пускаха чат връзка няколко пъти седмично.

Е, да ама чат връзка с дементно болен? И каква точно топлина ще му дадеш?

# 273
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 838
Ако настаните дементно болен в дом. Ходите да го виждате, говорите с него, прегръщате го, водите го ма разходка дали нещо и куца на тази любов.
Години наред ходихме. Беше в специализиран дом и специално тя, сестрата на съпруга ми, беше с право да излиза.
Хората от населеното место се отнасяха добре с тях, дори беше изградила приятелства с някои от продавачите в магазините.водеше ни всяка година да ги видим и тях.
Специализиран дом, но хората( болните) в различна степен на умствена изостаналост. Много често се биеха.
Преди години е имало защитени жилища, с много добри резултати в интеграция на на болните. За съжаление зълва ми беше възрастна за тази процедура.

# 274
  • софия
  • Мнения: 1 245
Баба ми, Бог да я прости имаше деменция, пробвахме да я гледаме, уви не издържахме, проучихме няколко старчески домове и избрахме един, който изглеждаше добре. Уви почина след няколко месеца, понякога ми е било гузно, още помня думите й - какво ви направих, че ме оставихте тука? Отърва се, да не дава Господ човек да се налага да направи такъв избор, гадно е.

# 275
  • Мнения: 1 541
Миналата година една съседка се запали в апартамента си. Живееше сама, от време на време я прибираха в някоя болница и после пак я пускаха. Не зная какво и беше, очевидно някаква деменция. Тормозеше цялата кооперация , но всички търпяха. Била е много интелигентна и доста ласкаво говореха всички за нея. Но изгоря свободна в собствения си дом. Аз свободата и любовта не я разбирам така. След месец се започна ремонт цялостен.... Пари явно за него е имало... Не знам, не се меся в хорските работи, но понякога дома е равен на грижа и любов. По повод свободата сега си бера плодовете на това баща ми да избира дали да си смени тазабедрената става. Страх го беше, в момента е почти неподвижен на легло на мойте плещи. И аз казвах, че той си взимя решението за своето тяло.... сега като ми дойде до главата друго съм склонна да мисля.

# 276
  • София
  • Мнения: 1 612
Баба ми също беше с деменция. Много бързо се разви за 2...3 месеца вече нямаше как да я оставяме сама.А ние работим все пак. Един път щеше да подпали къщата, друг път я заварвахме облякла мой сутиен, трети път налетя на бой...колкото и да я обичахме се наложи да я заведем в дом. Там живя 5 години и на края почина. Ходехме всеки уикенд при нея, но тя вече не ни и разпознаваше. Ужасна болест, мъка за нас...но това е положението.

# 277
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 300
Съсед изпрати майка си ,която е с деменция в хоспис,след като започна да прави бели.Преди това имаше болногледачка.
Жената влиза в тоалетната и бабата излиза на терасата и мята една саксия от там.
Саксията пада в краката на две момичета ,които в този момент минават от там.Скандалът беше много голям.

Но човекът постъпи правилно,защото бабата стана опасна и за себе си и за околните.

# 278
  • Мнения: 57
Смятам, че е редно да споделя.
Моята баба ( не е с дименция ) бе настанена в старчески дом преди месец и половина. Няма да споменавам името, за да не звучи като реклама.
Много е доволна. В началото си взе дрехи за един месец, а сега ни помоли да й занесем и за зимата.
Казва, че се чуства като на младини на санатариум.
Хранат ги 4 пъти на ден и каза, че не иска да и носим храна или нещо любимо.
Излиза на разходка всеки ден и има вече нови приятели от персонала, а и от някой други живущи. За съжаление повечето хора в дома са с дименция.
Единственото нещо от което се оплака, че вече 4 дена нямат дистанционно на телевизора, защото батерията трябва да се смени и че с другата баба в стаята и гледат различни сериали и се налаголо да гледат повторението, а не "истинската" серия.
Надявам се да е така и за вбъдеще.

# 279
  • Мнения: 6 776
А, вие какво очаквате да ви каже след като жената е с акъла си? Естествено, че ще се опитва да представи нещата супер и да ви успокои.

# 280
  • France
  • Мнения: 12 906
Предвид застаряващото население в България, съвсем в реда на нещата е да има все повече такива домове. Основен капиталистически принцип. Намирам това за много позитивно.

# 281
  • Мнения: 8 291
А, вие какво очаквате да ви каже след като жената е с акъла си? Естествено, че ще се опитва да представи нещата супер и да ви успокои.
Koго да успокои?
Жена с акъла си разказва как се чувства - какво лошо има в това да намериш нови приятелства на зряла възраст или да имаш общи интереси с хората с които съжителстваш.

# 282
  • Мнения: 18 331
Гледа позитивно на живота.

# 283
  • Варна
  • Мнения: 14 547
Преценката и дали е адекватна? Да уцелиш приятели, сред дементно болни е тото.
Наша позната е посетила леля си наскоро. Уж луксозен дом, до морето. Интелигенгна жена, която съжителства с лабилни или с тежки диагнози. Ваната не се използва, стаята мирише на урина. Липсват и вещи. Най-лошото е, че не могат да са в самостоятелна стая. Дъщерята също одобрява дома, а майката плаче.
Домовете в чужбина са само мечта, на този етап.

Последна редакция: пт, 27 авг 2021, 19:30 от Viviana91

# 284
  • Мнения: 6 776
Да успокои децата си, че всичко е наред. Да не се притесняват за нея, тя ще се справи. Наистина ли някой смята, че е по-добре хора с акъла си да завършват дните си в институция, а не у дома?!

Общи условия

Активация на акаунт