Предателство ли е старческият дом ?

  • 29 573
  • 418
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 9 050
И как реши, че нямаме представа?!
Може би, точно защото имаме представа не ги приемаме за хора с акъла си. Приемаме ги, като крайно решение.
Крайно за какво?
Ти си на 89 години, не се обслужваш сам. Не можеш да ходиш, да си готвиш но си с акъла си.
Имаш избор. Да седиш у дома и да те гледат децата ти. Те ходят на работа. Идват секи ден за по два - три часа. Ня тях им отнема 4-5 защото пътуват ( останалите 8 часа са били на работа, и те не са първа младост). Готвят , къпят те, мият, трият си тръгват. Ти стоиш 8-10 часа сам с телевизора.

Вариант две. Отиваш в дом - резиденция. Храниш се три пъти на ден с различна храна. Щото готвят за 100-200 човека. В 10 при теб идва физиотерапевт /рехабилитатор - разхожда те в  коридора или ти прави масаж. После те водят на концерт/сбирка/ кино. След обяд пак идват децата ама тези три часа ги отделят за теб. Разхождат те в градината, четат ти книги , говорите си. Те си тръгват а ти отиваш на среща - с бабите от етажа - ей така до 8-9 вечерта. Пак си с телевизора ама за час.

Интересно кое бихме избра ли - четири стени дали сме живяли вмежду тях месец или 50 години какво точно значение има. Или истинският живот -хората които срещаме и нещата които ни се случват.

# 301
  • Мнения: 9 220
Dincho Няма да те питам деликатно, а направо - ти забърсвала ли си? Каква е тая контра не мога да разбера, наистина ... И айде да не ги дефинираш като хора втора ръка тези "напикани и насрани склеротици"...
milkiway Баба ти е интересна личност, дано всичко е наред Flowers Four Leaf Clover Flowers Cherry Blossom
HighSpeed Това е начинът, наистина. При всеки от нас са различни обстоятелствата и да слагаме някакви етикети е ненужно ...

Да, и какво от това?
А ти, забърсвала ли си?

# 302
  • Варна
  • Мнения: 38 657
Не се карайте. За някои е предателство и кощунство, изоставяне на възрастни роднини. За други е приемлив вариант, а за някои направо спасение. Точно тази тема е толкова специфична, че никой не може да гледа от камбанарията на другия, можем само да даваме примери.

# 303
  • Варна
  • Мнения: 14 684
Спасение е, когато са неглижирани цял живот.
Странно беше сравнението за изолация в родния дом. Всеки нормален индивид има контакти със съседи, приятели и личен живот.
Зачестиха случаите на изоставени, болни хора, уви. Децата им са незаинтересовани и нямат средства за дом.

# 304
  • Варна
  • Мнения: 38 657
Виви, не е винаги така. Има множество възрастни, които дори у дома си, нямат много контакти. Връстниците им измрели, някои се крият вкъщи от страх за ковид и не си показват носа навън, други са ги взели децата им при тях, трети са по домове, четвърти приковани на легло и в един момент се оказваш сам, особено като почине партньорът. Никак не са изключения тези случаи, наблюдавам ги около мен, комшии.

# 305
  • Варна
  • Мнения: 14 684
Съгласна съм. Но ако няма средства, кой ще плаща таксите за дом? Понякога го правят солидарни съседи, въпреки наличието на наследници.

# 306
  • Мнения: 53 208
И как реши, че нямаме представа?!
Може би, точно защото имаме представа не ги приемаме за хора с акъла си. Приемаме ги, като крайно решение.
Крайно за какво?
Ти си на 89 години, не се обслужваш сам. Не можеш да ходиш, да си готвиш но си с акъла си.
Имаш избор. Да седиш у дома и да те гледат децата ти. Те ходят на работа. Идват секи ден за по два - три часа. Ня тях им отнема 4-5 защото пътуват ( останалите 8 часа са били на работа, и те не са първа младост). Готвят , къпят те, мият, трият си тръгват. Ти стоиш 8-10 часа сам с телевизора.

Вариант две. Отиваш в дом - резиденция. Храниш се три пъти на ден с различна храна. Щото готвят за 100-200 човека. В 10 при теб идва физиотерапевт /рехабилитатор - разхожда те в  коридора или ти прави масаж. После те водят на концерт/сбирка/ кино. След обяд пак идват децата ама тези три часа ги отделят за теб. Разхождат те в градината, четат ти книги , говорите си. Те си тръгват а ти отиваш на среща - с бабите от етажа - ей така до 8-9 вечерта. Пак си с телевизора ама за час.

Интересно кое бихме избра ли - четири стени дали сме живяли вмежду тях месец или 50 години какво точно значение има. Или истинският живот -хората които срещаме и нещата които ни се случват.

С две ръце гласувам за това, стига да не е утопия.
Защото може персоналът да са груби селянки и циганки, които те навикват и даже бият. Може храната да е като за кучета, водата да е студена и само да се чудят как да те пратят на по-добро място отвъд.

# 307
  • Мнения: 9 220
Това е някаква утопия - колко е хубаво в старчески дом. Хората отиват там от нужда, не защото е по-готино от у дома. Същото като социализацията на неколкомесечно бебе в детски ясли.

# 308
  • Мнения: 3 232
Hope, не зная как е в "резиденция" за 2000 на месец. Но познавам двама собственици на старчески домове... Много мислих, когато бях на предела на силите си. За съжаление, ЧС е много близо до истината, поне за безпомощни хора с деменция и други дегенеративни заболявания.

# 309
  • София
  • Мнения: 20 518
Аз, за себе си, искам да отида в дом. Съмнявам се, ще доживея, но ако се случи не желая да живея с децата.
Динчо, разбирам какво казваш и може би си права донякъде.
Проблеми с персонала има навсякъде и за съжаление потърпевшите са възрастни и деца.
Има някакви решения, като гривни за сигнализация, камери не са ок в стаите.
Тежки са тези решения.

# 310
  • Мнения: 53 208
Аз съм ОК за свестен дом. Детето ми няма да е тук да ме гледа. Ако стане да ме вземе при себе си и там да ме настани в дом ще е ОК. Тук не вярвам, че ще има домове като в Германия и ако съм на самотек без някой да надзирава дома може да ми се стори концлагер. Затова съм се зарекла да си намеря навреме ампула цианкалий, стрихнин или друго.

# 311
  • София
  • Мнения: 20 518
Не са прекрасни домовете и на Запад, когато става дума за безпомощни хора.
Те са уязвими и често жертви на лошо отношение.
Ако си с акъла си и относително здрав е друга работа.

# 312
  • Мнения: 57
Както написах ситуацията е различна при всеки.
Когато, човек е на 93г вече няма познати сред съседите. От целият блок, в който живееше баба ми имаше само 1-2 жени, които познава ( млади на 60г от приятелките на мама ). По-голямата част от съседите и познатите отдавна ги няма, не излизат от вкъщи, нечуват или невиждат, или пък незнаят кой си.
На 90 годишнината празнувахме рожден ден - юбилей. От списък с над 200 човека ( съученици, колеги, приятели, роднини ), а познайте колко се оказаха, че са в състояние да дойдат до ресторанта ? Еми 15 човека и то от по-младите й познати 70г. плюс ... А познайте, като ви пита ами еди кой си защо не дойде, и започвате да обяснявате - той е починал, получил е инфаркт, болница е .... и пр. какво настроение се получава...
Така, че както казах всяка ситуация е различна и хората са различни.

# 313
  • Мнения: 9 220
И затова по-добре сред непълно непознати? Голяма част от тях не наред с главата. Е, това няма как да го разбера.

# 314
  • София
  • Мнения: 20 518
Аз предпочитам, за да не натоварвам близките си.

Общи условия

Активация на акаунт