Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?

Точно това имах предвид. И това отново не означава, че няма да бъдат подкрепени и финансово и да имат някаква опора. Просто аз решавам каква да бъде тя и как да бъде поднесена, без планове, които да правя аз за тяхното бъдеще.

Познавам семейство, което в момента буквално изнемогва, за да плаща образованието на детето си в чужбина. Случиха им се финансови неприятности. Порасналото дете е много обидено, защото се налага да почне лека работа в самия университет, за да може да си изкарва поне джобни. Ако имам толкова неблагодарно дете, не знам как точно бих постъпила, но никак не бих толерирала "обидата" му.

Също така не бих се хванала да плащам супер скъпо образование, после може да имам някаква трудност и детето да ми се блещи насреща колко съм ужасен родител. Каквото мога спокойно - това правя.

Колкото до "бедните семейства", аз на 30 години нямах нищо във финасов аспект. 17 години по-късно вече не е така, затова и имам 4 деца Работата, парите и имотите на са константа, а са променливи във времето и това си зависи от нас самите, не от родители, съседи и други хора.

Дете се гледа с пари. Ама дали е така питайте някой, който действително е зле финансово.

Аз съм от бедно семейство и винаги ми се е искало да ми дават повече пари и по-малко внимание. Вниманието се изразяваше в това да ми дишат във врата и да ми дават тон в живота как да живея. Пари просто нямаше.

Аз пък не си спомням някаква потресаваща бедност преди средата на 90-те, когато много хора бяха зле, хем бяхме 3 деца с майка на една заплата, която не получаваше издръжка, защото тогава занесат бащите бележка, че са безработни и никой за нищо не ги търси. Ама то всичко се връща, де, тогава злорадстваше, че се в отървал от издръжка, въпреки че работеше на черно, като се разболя и нямаше нито болнични, нито пенсия.

И аз познавам семейство с едно дете, от провинцията, осигурило апартамент в добър квартал в София на детето си, но бяха успели да го финансират само за магистратурата в чужбина, а бакалавърската степен я изкара в София. Беше им също обидено за това как не са успели да го подкрепят повече, защото като имал желание да учи, трябвало да му подсигурят каквото иска - тоест и бакалавър да може да учи в чужбина. Връщаше се няколко пъти да работи в БГ и няколко пъти работи в чужбина, като все още не знае точно къде му харесва и напускането на работа в БГ му е свързано по-скоро с мисли за това, че се чувства нещо повече от другите и е под нивото му да работи тук, но пък му харесва.

При мен нещата бяха доста различни. Като дете ходех на уроци по пиано, баща ми ми купи синтезатор. Обаче когато бях в края на 6 клас се отказах от всички извънкласни дейности, за да се подготвям (сама, без уроци) по математика, за кандидатстване след 7 клас. Баща ми тогава ми каза, че съм несериозна и щом се отказвам, а той е направил толкова за мен, няма да прави нищо повече, понеже не заслужавам. И наистина така стана. Но имах подкрепа от майка ми, която обаче нямаше особено големи възможности. Влязох в техникум (после стана професионална гимназия), завърших го. По време на средното взех заем (не от родителите си) и си купих компютър, с който правех проекти по техническите предмети и си изкарах и върнах заема за компютъра. Това за мен беше момент в който разбрах, че няма невъзможни неща, защото когато си планирах нещата с тази покупка, ми се струваше много рисково и почти невъзможно да събера със стипендии и някой и друг лев събран от рождени дни като дете тази голяма сума. И се чудех какво да направя, за да постигна целта си. Човек вижда хилядите възможности около себе си едва когато си постави ясни цели и много иска да постигне нещо.
Като студентка работех в дюнер за озвестно време. Имах и малка помощ от майка ми, спях в евтино общежитие и започнах работа по специалността в 3 курс, когато и сама си спрях финансирането от семейството, Знаех, че когато изляза от университета, няма да си намеря без някакъв трудов стаж скъпо платена работа, за да си покривам разходите и квартирата. Постепенно с годините се издигнах, срещнах мъжа ми, двамата се обединихме, създадохме 3 деца, построихме си къща в София, караме нови коли, нямаме кредити, имаме възможността да работим където поискаме по света и получаваме предложения за мигриране в различни държави, но за момента не виждаме смисъл. А сме завършили в България, държавен университет. Работим редом с хора, завършили университети къде ли не по света, фирмите, в които работим са интернационални, неговата има офиси в германия, щатите и япония, а тази, в която аз работя - във франция, щатите, тайван, индия и китай. Замисляли сме се за собствен бизнес, но за момента смятаме, че не е изгодно за нас и имаме доста други неща да правим.
Начинът на мислене за мен е определящ колко далеч може да стигне човек, независимо от къде тръгва. Надявам се да успея да дам това на децата си - вяра, да си поставят ясни цели и да се научат да виждат възможностите. С труд насочен в правилната посока, може да се постигне много.

И аз така. Чужди са ми треперенията за образование на най-високо световно ниво в най-перспективните професии, без което, видите ли, детето е загубено - цял живот ще си стои обикновен средностатистически човек.
Ама аз съм неуспяла, с редово провинциално образование, стоя си в България и освен това повтарям според някои грешния модел на родителите си, та не се броя.

Тук не говорим за базови нужди. За тях и с дете и с пет и без, пак ще ти трябват пари. Но, тук повечето пишат, че не могат да си позволят повече от едно дете, защото искат да му подсигурят уроците и университета.


Ако са учили с теб, писали домашни с теб и са се готвили за изпити с теб, значи са ти дали това, от което имаш нужда, за да си изкараш парите.


Но има 3 деца. И те ли го изоставиха, заради бележката за безработен?

Никога никой не е учил с мен, основно ме навикваха, а характерите им бяха като на част от бг мамите. Аз самата съм с много кофти характер, та никой не мога да трая, но се прикривам. Но истината е, че освен от здраве съм се нуждаела само и единствено от пари и никой да не ми се бърка.

Не можеш да ги гледаш качествено, това съм разбрала аз. И няма да бъдат добре образовани. В това се изразява бедността - некачествено гледане и някакво там нищо незначещо образование, различно от Оксбридж и Бръшляновата лига. И един ден те ще страдат от това и ще те упрекнат - разбира се, ако не повтарят модела ти (не знам дали докарах пренебрежителното звучене на "модела"). Отделно пък майките на повече от две деца нямат време за себе си и личен живот.

Брей, верно ли?
Ако и моите близки и познати са такива вече напълно разбирам мненията ти.

Този въпрос, лично мен, ме досмешава, когато чуя да се обсъжда за неродени Петковци.
Орлиците и идея си нямат какво ще е детето, ще има или не обучителни проблеми, какво ще го влече, какъв ученик ще бъде. Такава тема въобще на този етап е просто една забава.
Въобще не е нужно да се организира закупуване на самостоятелно жилище и заплащане на висше образование в най-престижен университет дори на етап начално училище на вече пък роден Петко. Ако от детето наистина става бъдещ висшист в престижно учебно заведение, то следва да се откроява явно от масовката и обикновено за такива таланти и интелекти има и стипендии. Другото са плащания за задоволяване амбициите на орлиците - имали бол пари такива - платили.
За всичко останало, като образование, от значение са само насоките на детето, реалният му капацитет, желанията му и реалните финансови възможности на родителите. Всеки се простира и според чергата си, разбира се. Като, естествено, оставането в БГ университет не е задължително обричане на необразованост. Зависи. Университети - всякакви - и у нас, и в чужбина.

Защо и те? Ти да не би да си изоставила някого заради бележка за безработен? Неговите деца не е имало нужда го изоставят, камо ли пък заради липса на детски. Той се беше погрижил достатъчно за това с факта, че никога не се е интересувал от децата си, крадеше от майката на децата си, за да пие, без значение дали като открадне, ще има пари да се плати тока и храна за децата му и като пребиваше баща си, за да му вземе пенсията, за да я изпие.

За бележката за безработен го споменах, не защото децата му не са оцелели без неговата издръжка, а защото като много  ганьовци не схвана, че не можеш, когато ти изнася да работиш на черно, и после да ревеш, че тая държава нищо не давала.

Тук няма смисъл да се спори, все темата иэбива в ляво, но въпреки това си струва следното допълнение.

Иэхождате от грешната преэумция, че родителите, които си правят сметка преди да си направят второ, трето или пето бебе и се питат колко и как ще се справят (и финансово), са Орлици и искат непременно децата им да са юристи или лекари и да ,,учат в Харвард", цитат от по-горе. Ами не. От грешни иэходни точки на мислене, се стига и до эатънени улици на иэводите им.  Аэ нямам идея детето ми какво ще иска да прави. Да, определено с мъжа ми ще се опитаме да го поощрим както нас са ни поощрявали. Може да иска да е фриэьор, да е певец, НО може да поиска и да следва нашия пример и да учи една от гореописаните, иэискващи яко учене и концентрация професии, които чисто времево не поэволяват да се иэдържаш в ,,свободното време", освен эа джобни или някоя друга дреха в повече. Просто эащото нямаш такова свободно време Всъщност става дума эа Германия, не энам как е в СУ эа всяка специалност, но эа право и медицина съм сигурна, че е същото.

Та ако детето реши да учи нещо, иэискващо подкрепа от нас, искам да съм готова да му я дам. Това не эначи, че съм орлица. Също ако има талант эа свирене на муэикален инструмент или эа пеене и т.н., искам да мога да му осигуря уроци. Ако иска да энае повече еэици/на по-високо ниво от училище, искам да мога да му ги платя. С две думи искам да му предложа поне това, което и аэ съм имала на раэположение. Дали ще се въэполэва-Божа работа.

Гроэно и грешно е эаключението, че на жените, които се решават на многодетно семейство не им пука эа бъдещето на децата им. Това не го твърдя. Каэвам само поэитивите от това човек да мери и крои планове И според финансите си. Гроэно и грешно е обаче и эаключението, че човек, който си прави сметка какво може и иска да може да осигури на децата си и според това ,,планира" броя им, е майка Орлица с болни амбиции, която вместо детето си решава дали ще е лекар.

Тези многодетните майки не знам как имат душа да се справят с всичко, парите са им най-малкия проблем. Аз съм едно дете и все не ми стигна в тоя живот...