Първокласници- 2021/2022

Първите два дни минаха плашещо чудесно 😁 Госпожите са доволни от него, той се вълнува, харесва му училището! Днеска писахме към 15 минути едни дъгички, които (гледайки в тетрадката му) са му трудни за изписване. Така му казах "малко сега и малко следобед". Утре пак. Той го усеща все едно си рисуваме, защото и аз ги правя на моята тетрадка, че да видим кой ги прави по-хубави 😁
Магдена, относно смисълът от посещенията в училище от деца със СОП: В ютюб гледах клипче за дете от Япония, по-точно студент с някакво заболяване, от което атрофират мускулите на човек. Били са две здрави братчета - бягали, играели, ходели на училище. По-големият починал от тази болест. По-малкият е на легло и майка му всеки ден го бута с това легло със системи до университета. Там леглото се слага до чиновете и детето учи, майката помага. Смисъл няма на пръв поглед, разбираш... Смисълът е за детето! Да има защо да живее, за какво да се бори, да му е ангажиран ума. Другия вариант е безкрайно гледане на филми, скука, меланхолия и отчаяние, защото всеки има нужда да прави нещо, да гради, за да се чувства пълноценен доколкото е възможно. Не знам какво е положението с детето ти, но имам приятелка, чийто брат е с основно образование, учеше в тукашното помощно училище. Сега е над 40г, от бая години живее с една жена и семейството и́ в близко село. Общ работник е. Добре живеят, сплотено семейство са, а къщата е с красив, нареден двор - ходила съм веднъж на гости, много сърцати хора са!

За съжаление различните деца не са особено желани в училищата ни, много колеги не могат и не желаят да се учат да са гъвкави и да работят пълноценно с такива деца. Затова много родители избират ИФО, при което детето се обучава самостоятелно в дома или в отделна стая и има 1/3 от часовете за съответния клас. В други случаи детето е в специализиран център като детето на Магдена именно заради подготвените специалисти, които да отговорят на нуждите на детето. За да се наложи разделяне на близнаците на Магдена в различен тип училища, то явно ситуацията го налага.
И аз съм доволна от първите дни на първокласника. И той още не е запомнил дори другарчето по чин, че госпожата два дена го слагала с различни деца. Обаче се сприятелил с друго момченце. Но той е общителен и уверен в себе си, умен, схватлив и паметлив. Това, което трябва да научи е да се труди системно и да развие фината моторика, че е амбидестър и фината моторика изостава. За два дена донесе похвала и "Отличен", та стартът е ударен.

При нас чиновете са единични. 4 колони с по 6 чина, общо 24 деца.
Дебна в онлайн дневника, но нищо няма там още. Само устни похвали засега 🙂 Моят е на третата колона, трети чин. Вчера едно момиченце му помагало за домашните. Първа се справила и госпожата питала кой иска да помогне на моя. Момата горда, че е толкова добра, че чак помага! Моят - старателен, защото тя е много красива 😁 Каза, че заради нея се стараел.
Гледам, че някои деца влизат в училище с прозрачни кутии, вътре с боичките, пластилина, флумастри и т.н. И мисля да заимствам идеята 🙂

За мое огромно съжаление мога да потвърдя, че е така...
Дори малко различните са нежелани и отблъсквани.
Моето дете, сега в 5 клас, проговори  трудно. Беше в логопедична група в градината. На доста грозни коментари се наслушах за децата от тази група на площадката до градината...

Първолачката беше вкисната и изморена в четвъртък. Водата свършила, не знаела откъде да си сипе още. Не можело и да се спи в училище.

Но вчера беше доволна и подскачаща. Не било толкова зле. А дано.

Моят младеж си е вкиснат по принцип И сега така. Първият ден беше уморен, направо неадекватен. нямаше следа от ентусиазма сутринта. Втория ден не стана така пъргаво и му беше доста досадно. Вчерта го взех пак уморен, но сякаш по-добре от първия ден.   
Наистина няма подготовка за работа с деца със СОП, а дори и с деца "в норма", но с леки затруднения не се справят. В ясли и градини е отчайващо положението, сякаш ми се струва, че в училище по-се справят.
Аз съм завършила педагогика, няколко месеца преподавах в 3 клас, като част от държавната ми практика. Имаше дете с Даун. Наистина беше трудно, когато си чел малко, но не е имало никаква реална подготовка. 
Моят син изоставаше, заради едни относително леки здравословни проблеми(по-точно го хванахме, докато не стана съвсем зле). Проходи съвсем в края на "нормалния" срок. На 3 години започна да връзва изречения от по 2 думички. Фината моторика куца. Разбирането също не му беше добро, на 3 и 4 години имаше някои елементарни неща, които не схващаше. И сега си изостава малко, паметта му и вниманието не са особено добри. Същевременно е много умен и се справя добре с някои неща-смята добре, научи се да чете на срички самичък, много съм горда с него, аз 2 минути усилие не съм положила да го науча да чете.
Имам не един или два момента на притеснение, на тъпи реплики, казани ми от някого...а представям си какво е, когато детето има сериозни затруднения. 
 
Май споменавах назад-имаха момиченце с трудности с говора в групата. Не знам дали има, но само предполагам, че може да има леко изоставане в развитието. Децата, а и другите не я разбират, тя не може да комуникира, двете страни се дразнят и тя изпада в агресивни състояния. В градината едната учителка преиграваше, настройваше родители...ставаха ужасни драми. отделяха я от децата, казваха им да не играят с нея. Бяха и изнесли леглото в предверието, до тоалетната! Като видях се потресох. С още няколко родителя повдигнахме въпроса, предложихме да заплатим обучение с психолог, аз имам позната, която пътува из цялата страна и води обучения и тренинги с учители-не искали. Вкъщи говорех на сина ми да се държи добре с момиченцето, да играе с нея, да не я дразни-никакъв смисъл нямаше, когато в градината отношението и приказките са други.
Сега е в неговия клас и много се надявам учителите да съумеят да научат децата да се държат добре с нея. На него много говорих . Вчера ми сподели, че си играят понякога с нея, че и е обещал следващия път да я почерпи с бисквита(бях му сложила 2 и явно тя си е поискала) и не знам дали да възлагам много надежди, че отношението му към нея ще се промени.

Е как леглото в преддверието до тоалетната? Родителите не направиха ли нещо? Това е отвратително!

Родителите- не. Те бяха в конфликт с учителката, директорката е изключително инертна и нищо не предприема. Родителите бяхме разделени на два лагера-тези, които симпатизираха на учителката и искаха детето да се махне и ние другите, които искаха някак да се помогне на всички замесени. Не пускаха детето на градина сигурно над година.

И ние имахме дете с говорен дефицит в групата, не говори, а когато го прави не се разбира…госпожите ни не бяха в час за много неща, но евала им правехме, че говореха много с децата и всеки, който е поискал да му е приятел си намери начин. Моят син много обичаше да играе с него, казваше ми, че играта е спокойна без думи и напрежение.Детето проговори към 5,5 години.  Научиха се, че подигравките и игнорирането са много лоши неща и боли да бъдат причинявани на когото и да било. Та, мисълта ми е такава- ако с децата се говори и им се обяснява, от родители  и учители, малките със затруднения биха се справяли по- лесно с всякакви задачи. Трябва обаче малко толерантност, малко търпение и израстване до едно ниво, което за съжаление голяма част от нашето общество не е достигнало.

Катерун, аз нямам съмнение, че е много по-добре занимания с каквото и да било изоставащо дете (моят е с умерено към тежко умствено изоставане, няма начин да води самостоятелен живот някога), отколкото нищо. Затова и го водя. Мъжът ми е този, който мисли друго за ползата от заниманията, не зависи от мен да променя нещо. Иначе - не, категорично не бих посветила на такава кауза цялото си време, не бих спряла нормалния си живот, не бих спряла работа, за да го водя на занимания и терапии. Колкото може, толкова. Да не дава Господ наистина да се налага, де, защото и такива случаи има, с физически заболявания и тяхното лечение. Съгласна съм и за хората с физически заболявания - редно е да са колкото може повече заети и включени в живота и здравите трябва да им помогнем.

_____
За кутии за боичките и другите пособия по ИИ и аз чух от други майки, та взех. Мисля така да ги занеса другата седмица. Тогава го имат в програмата. В четвъртък и петък трябва да са имали физическо. Питам я: "имахте ли физическо?" - "какво е това?" - "ами да си обуете гуменките и с един учител господин да тичате по двора" - "тичахме на двора, ама с обувките". Май не са имали физическо. Но са тичали на двора с приятелката и от градината, която е в друг клас, това много ме радва, дано си запазят приятелството.

Може ли примерен  линк за тия кутии за боички по ИИ ,че да потърся и аз .
Момчето ми все още е плах в училище ,притеснява се  ,макар че вкъщи е като "хала".Вече им дадоха и учебника по Английски .Ще имат един път седмично .Иначе е на занималня до 5 часа ,задължителна е.Доста изморен го прибирам .

Нещо като тази.
https://www.masterhaus.bg/bg/product/5234-plastmasova-kutija-za- … i-podpravki-3-75l

Размер - по-голям от А5 (малка тетрадка) и по-малък от А4.

Аз имах кутия за обувки и я пратих с нея. Вътре всичко сложих, че и резервни тетрадки.

Снощи взех такава кутия от Пепко - 8 лв.

Какъв ви е режима за събуждане с лягане?
Ние: 06:30 събуждане
         07:40 тръгване към училище
         21:00 - оправяне за сън
         21:30 - в леглото. Заспива за няма и 5 мин.
В градината бяхме по същия начин, само дето съня беше с 1 час по-рано.
На две неща държа много и това са закуската и режима на сън. Синът ми за 7 години и половина е бил буден след 22:00 2 - 3 пъти инцидентно.

Събуждане в 6:30
Тръгване към уч-ще 7:20-7:30
Официално лягане за сън към 9:30
Заспиване все още към 23:00
Още е на лятна вълна и явно не е уморен и заспиват късно с брат си.
Закусва задължително в къщи.