ОСМИ клас 2020/2021 - Пролет пукна, осмокласник към училището хукна 😉

Математика – наука, предназначена да изчислява и извършва различни действия свързани с числата, с времето се е превърнала в съвременен метод за изтезание, измъчване и общо казано тормоз над непълнолетни индивиди. За да бъде по-ефективен тормозът, математиката е поставена като основополагащ предмет във всички училища по света.
Поддържам тезата, че хората, които разбират от математика, са ограничени на брой, затова трябва да бъдат опазвани, като изчезващ вид и добавени в Червената книга на България под името: „Хомо Матос“. За по-сигурно да бъдат оставени в резерват, за да предотвратим допълнителното им травмиране от нас – дебилите, неразбиращи математика, и  да им предоставим благоприятна за тях среда, където на воля да решават уравнения, да търсят ъгли на триъгълници (геометричната фигура няма значение, нека никоя от тях да не се чувства дискриминирана) и да откриват неизвестни. Да, тогава останалите 99,(9)% от хората, да можем да живеем живот, лишен от мъчителните занимания, с които математиката иначе ни залива. Представете си колко по-щастливи ще бъдат децата, когато отидат в училище и математиката бъде заменена с часове по избор, свързани с индивидуалните способности и интереси на дадения ученик. Сега очаквам да се появят банда притеснени родители, които да кажат: Ох, каква дискриминация спрямо професионалистите, които се занимават с математика!
Или
Мило момиче, толкова ограничено мислене имаш! Знаеш ли колко неразвит щеше да е този свят, ако я нямаше математиката?
Или
Типично мислене на тийнейджър, толкова са неуравновесени! По наше време, ние дори не можехме и да си помислим да пишем такива глупости по адрес на училищните предмети! Имахме уважение, респект към учителите, а сега съвсем са го ударили през просото!
Естествено, не може да се мине и без типичното: „Съсипаха я таа държава!“
Проблемът идва оттам, че масово децата не разбират математиката, а ни се налага да отделяме твърде голяма част от времето си, свързана с нея. Ето, например аз: 7. клас съм – година на самоубийства (спокойно, жива съм), терор и многократно задаване на въпроси и правене на констатации от рода на:
„Кога ще ми трябва да го знам т’ва?“,
„Ама нали няма да ставам математичка?“,
„Що не ме оставят да си живея живота?!“,
„Ако реша още едно уравнение, ще се хвърля отнякъде!“ и други такива позитивизми, изпълнени с пеперудки и розови цветченца – всичко кипи от щастие, като кравешко изпражнение в зимна нощ!
Сега, ако пиша до министъра на образованието, че някак си не върви, ние – математическите инвалиди да се явяваме на една и съща матура заедно с децата от националния ни отбор по математика, и да обясня, че аз ще кандидатствам езикова гимназия, в което ще се занимавам повече със словото, отколкото с корен квадратен от 289 (17 е по принцип), той би въвел някакво правило, като това в 12-и клас (караш задължителна по БЕЛ и втора избираема), то едва ли ще го въведе 3 месеца преди матурата, вероятно от догодина. Да, ама тогава (с помощта на всички вселенски сили, много шоколад, сълзи и мъчения) ще съм преминала 7.клас (да му се не види и пустия клас, проклет) и  няма да има никаква файда, защото вече всичко ще е приключило. Да, може би ще спася от тия мъки на съдбата други ученици, които иначе биха минали през това къде-къде по-депресирани от мен, но все пак ще съм го минала, а някак си хич не ми се иска да се случва.
И тъй като моето творчество един ден ще се изучава някъде между Яворов и Вазов, искам да дам един последен съвет на читателя, който въпреки всичко сигурно също ще се пържи на матура по математика: Когато учителката те попита какво е искал да каже авторът, отговори: “Искала е да изрази дълбокото си възмущение от факта, че е длъжна да изучава предмета математика и по книжовен начин я е сиктердосала...“
Текстът е написан с изцяло хумористична цел, моля никой математик, физик, химик или друг човек науката или любител на изчисленията да не гледа на написаното сериозно, въпреки че нехаресването ми към математиката е напълно сериозно.
А. Б.