Родител тормози учители

  • 7 899
  • 92
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 29 306
Оф, явно едно си знаеш и едно си баеш, без връзка с моя пост - отказвам се.

Това е реалността и е точно по твоя пост. Отговорила съм на въпросите, които задаваш. Това, че на теб не ти изнасят, е нещо съвсем различно....

Нерешим проблем може да има някой с дете със СОП. Тогава нещата са вече в друга светлина. Тук обсъждаме наглярчетата, които са повечето такива деца.

# 76
  • София
  • Мнения: 62 595
И какво като е дете със СОП? Там пак има проблеми с адаптацията и функционирането в околната среда.  Няма значение дали е наглярче или със СОП. В някаква степен наглярчетата са със СОП, защото те имат проблем със социализацията, със спазването на правила.

# 77
  • Мнения: 29 306
Имам предвид, че ако е болестно състояние, то децата може да имат наистина проблем с възприятето и комуникацията. Тогава вече се провежда лечение и т.н., за да могат и те донякъде да се впишат в обществото.
Когато обаче са просто нагли и невъзпитани, това не е от неразбиране на начина на комуникация и общуването, а просто са наглярчета, които смятат, че целият свят им е длъжен....обикновено и родителите им са такива.

# 78
  • София
  • Мнения: 62 595
Наглите и невъзпитаните подлежат на възпитаване и затова са сигналите към ОЗД. Те нататък разглеждат случая и препоръчват консултации с психолог не само за детето, а и за родителите.
Всъщност децата със СОП също, ако нещата излязат от контрол.

# 79
  • Пловдив
  • Мнения: 14 379
Няма значение дали е наглярче или със СОП. В някаква степен наглярчетата са със СОП, защото те имат проблем със социализацията, със спазването на правила.
Именно - в "граничните" случаи СОП или наглярче е въпрос на наименование и схващане, точна граница няма и не може да има.

А аз решение не предлагам - няма как да го измисля, след като никой не го е измислил; искам само да дам друг поглед към самоувереното "всеки си е направил сам децата такива, каквито са, детето на всеки си е лично негов проблем, ние искаме само да не ни пречат, друго не ни интересува".

Онова за планината е така, разбира се.

# 80
  • Мнения: 29 306
"всеки си е направил сам децата такива, каквито са, детето на всеки си е лично негов проблем, ние искаме само да не ни пречат, друго не ни интересува".

А чий проблем да са?

Когато моето дете има проблем, аз правя така, че да бъде разрешен, не очаквам от никой друг вълшебно решение.

И да, искам, когато моето дете отиде на училище, да има едни нормални отношения, без агресия, никой да не го заплашва или удря, а така както той се отнася към другите. И когато това не се случва, а нечие "злато" си позволява волности, тогава не съм ок...

# 81
  • Мнения: 663
Здравейте. Майка съм на тийнейджър  в норма на 13г. и 8 годишен аутист от високия спектър. Като майка която винаги е съдействала на учителите защото нещата трябва да са двупосочни иначе няма смисъл мога да кажа че  хиперактивност и агресия са две различни неща. Познавам хиперактивни деца които просто не могат да стоят на едно място, но във никакъв случай не са лоши. Синът ми с аутизъм пък е много срамежлив и постоянно благодари и се извинява. Познавам и невъзпитано дете за което казват, че било характер ( те си знаят)  Но ако детето е с проблем, с него се работи и проблема се изчиства. Ако обаче така си го възпитават, защото било по готино да е нахално ( оправно) това вече е страшно. Синът ми с проблем, никога не е създавал проблеми. И личният пример е най- важен. Как да се държи детето след като баща му смята че всички са му длъжни? 🙂

Последна редакция: пн, 26 апр 2021, 21:44 от Гена

# 82
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 274
Ако детето е с някакъв здравословен проблем,аз също смятам,че трябва да се работи с него-терапевти,психолози....
По-добре е специалисти да се занимават с него,отколкото да не се прави нищо.

# 83
  • Пловдив
  • Мнения: 14 379
Дами, първо - няма ясна граница между "здравословен проблем", изразяващ се в поведенческо разстройство, и наглярче, както вече се каза. Въпрос на концепция и на приети в практиката на психиатрията граници. И преценка почти на око. Не винаги наглярщината се дължи на лошо възпитание от родителя, има вродени особености, срещу които не може нищо да се направи, колкото и да не ви се вярва.

Второ - да повторя, не е вярно, че децата са непременно такива, каквито ги възпитаваме. Не е вярно и че проблемните деца непременно са глезени като "златото" на мама, както, извинявам се, явно си е навила на пръста Соул фри.

Трето - и при явен "проблем" изобщо не е задължително той да може да се "изчисти" с работа.

Против тези схващания възразявам, не че не виждам нищо лошо в поведението на бащата от първия пост.

# 84
  • Мнения: 29 306
Понеже се обръщаш лично към мен, той като явно моето мнение ти боде очите най-много, ще ти отговоря:

Дами, първо - няма ясна граница между "здравословен проблем", изразяващ се в поведенческо разстройство, и наглярче, както вече се каза. Въпрос на концепция и на приети в съвремената психиатрия граници. И преценка почти на око. Не винаги наглярщината се дължи на лошо възпитание.

Когато има здравословен проблем, той се диагностицира и се работи по въпроса. Ако детето има физическа болка, дали ще го оставите така или ще го заведете на лекар?
В случая обаче последствията са за околните, които са длъжни да търпят.
Независимо дали е здравословен или не проблем, мерки трябва да се вземат. Това се случва след осъзнаването на проблема, което родителите не винаги са склонни да признаят.

Второ - да повторя, не е вярно, че децата са непременно такива, каквито ги възпитаваме. Не е вярно и че проблемните деца непременно са глезени като "златото" на мама, както, извинявам се, явно си е навила на пръста Соул фри.

Напротив, децата са огледало на родителите, семейния модел и отношенията вкъщи. Разбира се, те са деца и може да направят пакост, да не слушат, да искат самостоятелност във вземането на решения, но като цяло, възпитанието и възприемането на света се коренят в семейството.
Повечето наглярчета са глезени и им се разрешава всичко.

Трето - и при явен "проблем" изобщо не е задължително той да може да се "изчисти" с работа.

Ами, тогава да го зарежем. Вдигаме ръце, обявяваме капитулация и оставяме чадото да си се развива.... Пък останалите - к'во ни пука?!? Да се оправят там.....

# 85
  • Мнения: 663
Ами аз като майка на специално дете и понеже аз написах, че когато има поведенчески проблем за който причината не е лошо възпитание и с работа с терапевти може да се изчисти ... Повярвайте ми колкото и да е зле, със работа и двупосочно съдействие (родител-учител) нещата се подобряват!
Не съм имала предвид че ще изчезнат поведенческите проблеми напълно или от днес за утре, но винаги има подобрение. Говоря от опит и наблюдение на много майки на деца с проблеми. Но ако няма проблем и всичко е на база личен пример, то тогава не знам. Всеки си има неговият мироглед и светоусещане. Тогава е трудно. Как да убедиш родителя, че детето му е агресивно като например той може да каже, че е провокирано ?

# 86
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 274
Има много голяма разлика между това дали детето е със здравословен проблем или просто е невъзпитано.
Винаги си личи.В първия случай би трябвало хората да са толерантни.
Но когато детето няма диагноза,но се държи нагло и невъзпитано ,то тогава родителите нямат никакво оправдание и останалите не са длъжни да търпят.

Познавам дете-напълно здраво,което беше местено от едно училище в друго,заради безобразно поведение.
След като го изгониха от няколко училища в града, накрая-7клас беше преместено в училището в едно село наблизо.
Да,ама там повечето ученици бяха от ромски произход.
Кротна се детето още първия срок.Защо ли?Сещате се...ромите думи като ,,терапевт,, и ,,толерантност,, не са чували..

Последна редакция: вт, 27 апр 2021, 12:43 от -veni-

# 87
  • Мнения: X
Да си решат проблема, той не е на другите деца. На терапевт ли ще го водят, ще го наказват ли, както искат.
Чакай малко, проблемът наистина не е на другите деца. Но какво да направи родител на дете със сериозно увреждане като Магдена, който прави всичко по силите си, но е лишен от каквато и да било възможност да намери решение на проблема? Защото всички сме наясно, че родителите на деца с увреждания са оставени да се оправят както намерят за добре. И тук е моментът за изискванията ни към институциите поне малко да си вършат работата.

# 88
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 073
Аз не съм експерт и не знам как действат институциите, уиш. Аз не мога да ти отговоря на въпроса.

# 89
  • София
  • Мнения: 62 595
Има случаи, в които институциите няма какво да направят. При положение, че родителите се държат нормално, а детето не може да преодолее проблемите и поведението му да се подобри, става игра на нерви, защото няма как да съжителстват постоянно чужди деца и техните родители в затормозяваща среда. А много често някои от децата не са за масово училище и за масова детска градина, защото просто не могат да издържат, не могат да отговорят на очакванията като поведение и зрялост и стават сериозни конфликти. На някого му изпушват бушоните.

Общи условия

Активация на акаунт