Аз все си мислех, че момичето забременява за да върже момчето. Според Равена било обратното. Глей ти в каква заблуда съм живял толкова години! 
- Публикувана: 10 май 2021, 15:03 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2021, 23:35 ч.
Лоши отношения с роднини
Има го и обратният вариант. Сестра ми ходеше с циганин(вярно, не типичен от катуните, работи и т.н) Не помня дали минаха и 6 месеца и вече бебето беше налице. След година още едно и така.
Къде го прочете това?
Всъщност се скара с мен (дъщерята - б.а.). Баща и взе нейната страна (а не трябваше) и това доведе до развода ни.
Той искаше (развод - б.а.). Аз не исках. Или по-точно не без определени условия, които при една битка в съда никога нямаше да получа и щяхме да пръснеме залудо пари по кърлежи.
На него не му се вярваше, че се развеждаме, докато не му казах, че на тая и тая дата имаме час при адвокат.
Той ми даде всичко, коeто поисках без бой и то при положение, че му декларирах еднозначно отказ от подкрепа по отношение на дъщеря ни.
Посланията са толкова разнопосочни, че чак звучат шизофренично. Аз просто се опитах да ги обединя, придавайки им някакъв смисъл.
Елфичке, може би ти имаш по-удачен вариант за осмислне на казаното от Равена. Нека го чуем.
Простете ми, че осмелих да се обичам малко повече и да не желая тая съдба за себе си!
Ще взема да пролея една сълза и отивам да се срамувам в ъгъла!
Ще взема да пролея една сълза и отивам да се срамувам в ъгъла!
Прочетох ето това и ми беше достатъчно да си направя изводите.
Не ти се удава мисленето, Номадски! Интригите също!
Както казах, разделихме се съвсем цивилизовано. Дори продължаваме да работим заедно.
А това, което не знаеш и не го пише във фейсбука, че от 2 дена и нашият син започна да работи с нас.
Засега само за лятото, но знае ли човек? Може да му хареса и да остане за по-дълго.
Както казах, разделихме се съвсем цивилизовано. Дори продължаваме да работим заедно.
А това, което не знаеш и не го пише във фейсбука, че от 2 дена и нашият син започна да работи с нас.
Засега само за лятото, но знае ли човек? Може да му хареса и да остане за по-дълго.
Посланията са толкова разнопосочни, че чак звучат шизофренично. Аз просто се опитах да ги обединя, придавайки им някакъв смисъл.
Шизофренично е когато има откъсване от реалността. Например - ако не ми дадеш телефона ти да го държа при мен нещо лошо ще се случи. Няма логика. Няма доводи, които да убедят такъв човек, че това, което си го мислят няма общо с реалността, но за тях, в тяхното откъснато от реалността съзнание нещата изглеждат логично и даже ще се опитват да те убеждават, че тяхното е реалносста, която се случва.
Това някой да подава множество версии на една случка е понякога признак на желание да се контолира разказа, така че раказвачът да изглежда в определена светлина - невинен, прав, жертва и точно тези несъответствия от време на време прокарват каква наистина може да е историята. Не казвам, че точно това става тук.
На мен ако някой дойде да ми вземе играчката, щото не съм си изяла супата, ще го хвана и ще измета стаята с него.
Значи да поясня - майка ти се е постарала да ти сготви супа. Ти отказваш да я изядеш. Т.е. неизяждайки супата ти ще останеш гладна. Майка ти, загрижена за теб, за да не оставиш супата ти взима любимата играчка, за да те накара все пак да се нахраниш. А ти, не цениш това, че майка ти, загрижена за теб е сготвила и те кара да ядеш, а скачаш и измиташ стаята с нея.
Щото нали се сещаш, че друг човек, на който хич не му пука дали си яла или не няма да ти вземе играчката, за да те накара да се нахраниш. Това ще го направи човек, който те обича и иска да си нахранена добре.
И викаш си против физическото насилие?
Лейди, при тоя пример не съм съгласна, че е добре да се прилага този подход. Най-много да отвратиш детето от храната.
Лъвица - тъкмо и аз щях да напиша за злоядото дете. Там нещата могат да станат наистина сериозни. На наши приятели детето в болница влезе дори. Лично на мен не ми се е случвало да отнемам играчки заради храна - децата ми си похапват, макар и да не им личи 
Но въпросът тук беше да направя разбор на казаното, защото рядко се случва човек да си противоречи в един и същ пост, съставен от 3 изречения. Т.е. хем слабите хора прибягват до физическа саморазправа, хем тя самата би прибегнала и то към човек, който е загрижен за нея
Пак да поясна - трябва да разреша на дъщеря си да си надупчи лицето /щото може оня да поиска да продупчи не само носа, ами и веждата, че даже и синджир да прокара от носа до ухото/, да се татуира, да си обръсне половината глава, за да впечатли някакъв изгреждащ по същия начин - надупчен, татуиран и бръснат? Ама защо не! А ако си падне по някой наркоман, ще започна да й давам пари за тревичка и кока - щото нали, трябва да го впечатли
Страхотно!
Но въпросът тук беше да направя разбор на казаното, защото рядко се случва човек да си противоречи в един и същ пост, съставен от 3 изречения. Т.е. хем слабите хора прибягват до физическа саморазправа, хем тя самата би прибегнала и то към човек, който е загрижен за неяРодителят трябва да се поставя на мястото на детето. Не да го глезоти и да му прощава всичко, но определено като дойде дъщеря ти и каже "Мамо, искам да си пробия носа", да не започнеш тиради как само най- голямата измет има пиърсинг и татуировки, как ще я изхвърлиш от къщи ако я видиш с пробит нос и подобни. Възможно е да си е харесала някой и да иска да го имитира или впечатли. Или най- малкото да е като връстниците си, които си пробиват носовете и си боядисват косите.
Пак да поясна - трябва да разреша на дъщеря си да си надупчи лицето /щото може оня да поиска да продупчи не само носа, ами и веждата, че даже и синджир да прокара от носа до ухото/, да се татуира, да си обръсне половината глава, за да впечатли някакъв изгреждащ по същия начин - надупчен, татуиран и бръснат? Ама защо не! А ако си падне по някой наркоман, ще започна да й давам пари за тревичка и кока - щото нали, трябва да го впечатли
Страхотно!
Има други начини. Ако създадеш по неправилен начин връзката на детето с храната, това може да доведе до тежки хранителни разтройства. Тук все пак е намесен вкус, не са само претенции, а дори когато има претенции, въпросът с храненето е фундамент и трява да се подходи внимателно. Не знам в случая с вашите приятели как се е действало и какви са били причините за отказа на детето.
"...ама с такива неща като вземане на играчката грам терапия не можеш да направиш. Само ще настроиш човека срещу себе си и той няма да ти се довери, нито ще му помогнеш. ..."
До тук се говореше да подходиш с твърда ръка към собствените си деца. Не за служебни ангажименти и терапия. Не знам защо се смесват двете неща, след което се казва "Аз като майка..."
Майките не са терапевти. И терапия не правят.
Аз съм майка, на порастнали вече деца. И да - прилагам подход на "твърда ръка", поставяне на граници и отнемане на играчки. И не се поддавах на тъжни погледи и "крокодилски сълзи". Съгласна съм с Лъвица.
И една психоложка се опита да работи със сина ни, като му обещаваше, че ако направи едикакво си, ще получи друго. Но не го познаваше и не знаеше, че вече съм минала по този път и той не действа. А трябва твърда ръка и рязко спиране на манипулациите от страна на сина(говорим за 8 -9 годишно дете, силен характер и с воля, инатливо).
За да се научат на дисциплина и ред е нужно не само похвали и обяснявания. Защото ако на терапия можеш да обясняваш, в къщи понякога няма време за това. И като си на работа шефът ти не излага аргументи за да те убеди да работиш, а ти нарежда: "Свърши това." И за да подготвиш детето за живота е добре да се сблъска И със забрани, лишаване от любими вещи, последствия от непослушание. Защото на терапия детето може и да се страхува от теб, да не те познава, но в къщи се пробва до къде може да се налага и да вземе властта. Което не трябва да му се позволява - за негово добро.
До тук се говореше да подходиш с твърда ръка към собствените си деца. Не за служебни ангажименти и терапия. Не знам защо се смесват двете неща, след което се казва "Аз като майка..."
Майките не са терапевти. И терапия не правят.
Аз съм майка, на порастнали вече деца. И да - прилагам подход на "твърда ръка", поставяне на граници и отнемане на играчки. И не се поддавах на тъжни погледи и "крокодилски сълзи". Съгласна съм с Лъвица.
И една психоложка се опита да работи със сина ни, като му обещаваше, че ако направи едикакво си, ще получи друго. Но не го познаваше и не знаеше, че вече съм минала по този път и той не действа. А трябва твърда ръка и рязко спиране на манипулациите от страна на сина(говорим за 8 -9 годишно дете, силен характер и с воля, инатливо).
За да се научат на дисциплина и ред е нужно не само похвали и обяснявания. Защото ако на терапия можеш да обясняваш, в къщи понякога няма време за това. И като си на работа шефът ти не излага аргументи за да те убеди да работиш, а ти нарежда: "Свърши това." И за да подготвиш детето за живота е добре да се сблъска И със забрани, лишаване от любими вещи, последствия от непослушание. Защото на терапия детето може и да се страхува от теб, да не те познава, но в къщи се пробва до къде може да се налага и да вземе властта. Което не трябва да му се позволява - за негово добро.
Радвам се, че се зачетох в темата.
С напредване на годините баща ми стана заядлив, изнервен, често повишава тон, обижда, вечно е в лошо настроение, гледа лошо, намусен е, никога не се извинява, обвинява другите за това, което не му е изгодно. Никакви приятели и роднини не го търсят, освен леля от време на време. Колкото повече остарява толкова по тежко ми става да се грижа за него. Все повече ми е бреме и тежест и то най вече заради отношението му към всичко и всички. Чувствах се много виновна и засрамена от това, че не изпитвам привързаност и уважение, които той заслужава, защото ми е родител. Като чета, че и други имат подобни трудности ми става една идея по леко.
Ето, оплаках се...
С напредване на годините баща ми стана заядлив, изнервен, често повишава тон, обижда, вечно е в лошо настроение, гледа лошо, намусен е, никога не се извинява, обвинява другите за това, което не му е изгодно. Никакви приятели и роднини не го търсят, освен леля от време на време. Колкото повече остарява толкова по тежко ми става да се грижа за него. Все повече ми е бреме и тежест и то най вече заради отношението му към всичко и всички. Чувствах се много виновна и засрамена от това, че не изпитвам привързаност и уважение, които той заслужава, защото ми е родител. Като чета, че и други имат подобни трудности ми става една идея по леко.
Ето, оплаках се...
Радвам се, че се зачетох в темата.
С напредване на годините баща ми стана заядлив, изнервен, често повишава тон, обижда, вечно е в лошо настроение, гледа лошо, намусен е, никога не се извинява, обвинява другите за това, което не му е изгодно. Никакви приятели и роднини не го търсят, освен леля от време на време. Колкото повече остарява толкова по тежко ми става да се грижа за него. Все повече ми е бреме и тежест и то най вече заради отношението му към всичко и всички. Чувствах се много виновна и засрамена от това, че не изпитвам привързаност и уважение, които той заслужава, защото ми е родител. Като чета, че и други имат подобни трудности ми става една идея по леко.
Ето, оплаках се...
С напредване на годините баща ми стана заядлив, изнервен, често повишава тон, обижда, вечно е в лошо настроение, гледа лошо, намусен е, никога не се извинява, обвинява другите за това, което не му е изгодно. Никакви приятели и роднини не го търсят, освен леля от време на време. Колкото повече остарява толкова по тежко ми става да се грижа за него. Все повече ми е бреме и тежест и то най вече заради отношението му към всичко и всички. Чувствах се много виновна и засрамена от това, че не изпитвам привързаност и уважение, които той заслужава, защото ми е родител. Като чета, че и други имат подобни трудности ми става една идея по леко.
Ето, оплаках се...
Да не би да страда от деменция?
Да не би да страда от деменция?