Купуване на имот само на единият съпруг-права на другия?

Това вече си е тяхна работа, те си знаят защо са били ОК с такова решение.

Е авторката иска да има свое на 100% жилище и друго 100% на детето. И аз да съм на мъжа, и аз няма да съм съгласна. Само казвам, не искам да засегна никого.

Ами мъжът не е съгласен, но и авторката май не е съгласна с неговия разчет на нейните доходи. Затова писах, че този, който чака пари от другия, не е съвсем в позицията да се цупи и да тропа с краче. Не е плащал или доплащал той апартамента на авторката, за да се слага на същия кантар.

Така е, трябва да намерят компромис. Ако съм на мъжа, и аз не искам на 40+ години да нямам никакъв дом на свое име. Да го пишат на мъжа, той ще си е СИО, и да не мислят за разводи отсега според мен.

Да си купи, едва ли някой ще го спре. Дай боже всекиму да има дом на свое име.

Тук коментираме правната страна на въпроса - има ли жената някакви права, при положение, че тя осигурява средствата за изплащане на кредита.

Ако не са в режим на разделност, имотът ще си е СИО. Тоест половината неин, нищо че е писан на името на мъжа й.

Аз съм съгласна с Бианка, АКО по-голямата част от стойността ще се купи с наследствени пари, а кредитът е пренебрежимо малък на този фон.
В противен случай съм съгласна с някои от другите. Досега живял без наем в нейно жилище (което е абсолютно нормално по принцип, да), сигурно е участвал в ремонти, да, ама то и наемателите правят ремонти, и сега - с общия кредит само мое.
Абе, зависи. Има нюанси, както гласи вицът.

Най-чисто е може би още сега да се уточни каква част се купува с наследствените пари и каква - с кредита, ако е по-съществена част от цялото. За тази част с кредита да се знае отсега, че е обща, другата - лична. Да няма спорове и неясноти после. Съответно това за средствата и дяловете да се посочи и в нотариалния акт.

Ако го "пишат" на името на мъжа, ще се приеме за СИО до доказване на обратното, но обратното може да се доказва (онова, което е придобито с наследствените пари и се докаже, че е с тях, е лично), и пак може да възникне спор - какво с кои пари и т.н., затова най-добре според мен да се знае отсега.

Вярно е, че такова пресмятане пък може да остави лош привкус и да се отрази на отношенията им, да. Та и това трябва да се има предвид, не е лесно.

Какъв имот на дете!? Кой знае какви ще ги сътвори това дете с този имот. Да купиш имот на името на детето си е най-голямата глупост която можеш да сътвориш. Примерни колкото искаш.
Освен това семейство на авторката явно е сериозно разклатено и ако съм на мястото на мъжа й изобщо нямаше да купувам апартамент, а парцел, земеделска земя, злато или за каквото ми стигнат парите, ще си ги декларирам като придобити от наследството и изобщо няма да се занимавам с меркантилната си жена.
И да не си мъчите главиците с този казус обяснявам:
Придобитото имущество по време на брака е в режим на СИО. Наследство си е лична собственост и то не е предмет на делба при развод. В  конкретния случай жената при развод ще има право на половината от частта на евентуалния апартамент закупена с кредит.
Детето при всички положения като наследник със запазена част от наследството на родителите ще придобие имотите на родителите си след смъртта им. Освен това ако авторката си отиде първа от този свят мъжа й ще придобие половината от личното й имущество, и обратното.
И не мога да не спомена наема между съпрузи, много смешно. За първи път чувам такава тъпотия, това семейство направо да ги съжалиш. Според мен любовта отдавна е излетяла през комина.

По-спокойно.
Те си знаят защо са решили да го запишат на детето. Щом и двамата са били ОК с това, тяхна си работа.

На мен по-неприемливо ми се вижда поведението на съпруга след това решение - да каже "не, апартаментът ще бъде само на мое име, а ще се изплаща от наема на твоето жилище" - при положение, че собственичката на жилището май не е много съгласна

Наемът беше споменат в отговор на сметките как съпругът поддържал нейния дарен апартамент 10-12 години, затова имал правото сега да иска от нея да му доплати негов апартамент.

Меркантилна или не, авторката има право да прецени за какво да се използват парите от нейния имот.
А немеркантилният мъж, който чака жената да му доплати апартамента, че да имал и той като другите нещо на свое име, не е в положение да предявява претенции.

Били са ОК да го запишат на детето, след което се е обадил здравия разум.
Ако съм на мястото на мъжа, не бих се оставила съвсем без нищо, докато непълнолетното дете е вече с жилище. Съвсем си е прав. Дано се разберат

И аз така мисля, първо са си мислели само колко е хитро жилището да е на детето, а не на някой от тях, но после са ги светнали за всички проблеми.

Обаче се появили други проблеми по-рано от очакваното...
-----------------------
Покрай тази тема се сетих за други в СО за общо имущество, бюджет и т.н., където 99 на сто пишат, че където има мое и твое няма семейство Та там една потребителка е на позицията, че дори единият да има свой имот, за двойката е по-добре да е под наем или да изплаща нещо общо - едва сега разбирам какво казва тя, след като прочетох тази тема и отговорите тук. Може би не е толкова рядко явление да минат години и единият да реши, че е прецакан от живота в чуждия имот, и да вземе да каже "скъпа\скъпи, направих жест като живях тук толкова време, дай сега пари да си купя и аз нещо на мое име." За такива казуси може би наистина е по-добре това, което предлага тя, мисля, че беше Блек Кет.

Включвам се да поясня, че това с меркантилността ми идва повече...а вчера ходих на диспансерен преглед и не съм чела в темата...Питането ми беше, след закупуване на негово име АЗ какви права имам, при евентуален развод, защото ако е на негово име, и аз нямам нищо като дял, а сега дам всичките си спестявания за ремонт на новото жилище, а в същото време има кредит, който ще се изплащан с наема на моето жилище, при евентуален развод, аз бих останала с кредит, който ще се наложи да изплащам,с разбито, предполага се собствено жилище и без никакви спестявания...Та, щом все пак  ще имам някакъв дял, с който евентуално бих могла, ако се наложи да покрия поне заема съм ок. Мъжът ми винаги е мечтал да има собствено жилище, да подсигури семейството си и аз съм ОК, нека да е на негово име, аз само ще му помогна. И такива неща като разводи, делби, наеми, грозно е, и не отговаря на истината, нямам и намерения. Животът, за съжаление е непредсказуем, много семейни приятели се разведоха тези няколко години, с грозни разводи, делби и т.н. С годините нашето семейство само ставаме по-задружни и по-добре разбиращи се, а моята болест още по-ясно ми показа защо съм избрала този човек да е до мен.. Явно наистина някой го е посъветвал да не го записва на детето, но повече обяснения ще получа довечера, защото от една седмица е командировка, а аз обичам проблемите да се решават очи в очи. Аз за себе си ще знам, че жилището, което е мое, няма да продавам, и до там със сметките. Ако имаме късмет, в понеделник е сделката, и след това заедно ще си избираме, ремонтираме новото и стягаме и освежаваме моето жилище за наематели и т.н. Да сме живи и здрави само, всичко друго ще се нареди. Болестта ме научи, че каквото и материално да имаш, нямаш ли хора, и най-вече семейство, нямаш нищо. Благодаря на всички за мненията, бяха ми полезни. Ще пиша в понеделник какво е станало, бъдете здрави и щастливи!

Ами каза се вече - две неща са:
1. Онова (като идеална част), което отговаря на сумата на парите от наследството, е негово лично, което отговаря на кредита, е общо.
2. При евентуален спор се предполага, че целият имот, щом е придобит възмездно по време на брака, е общ (съпружеска имуществена общност), и той е този, който ще трябва да доказва, че една част е купена с негови пари от наследство и затова е само негова.

Това, ако нямате избран режим на разделност на имуществото, разбира се. Ако не сте избирали, значи нямате.

Успех, и ви пожелавам никога да нямате спорове за това!

------

Така е.
Мъжът ми полу на майтап и повече на сериозно се възхищаваше на какви хубави патриархални неща я учат дъщерята в детската градина: "Човекът без семейство не може да живей" (такава песен бяха учили за някакъв празник).

Щом сте семейни, пишете го на името на съпруга ви и ще е общо. При евентуален развод - да не не се стига дотам - той може да претендира, че за него трябва да са повече от 50%, но това е свързано с доста работа, оценки и подобни. Не го мислете, щом сте си в добри отношения