На 51 съм и изобщо не се дразня когато деца ме наричат леля или лелка. Но се дразня когато го правят някакви индивиди с цел да ме обидят. Обаче едновременно с това ми става смешно, защото обикновено го правят когато нямат други доводи. Даже съм казвала на такива особи, че това е и тяхното бъдеще.
Доскоро работех в институция, която се занимаваше с деца с проблеми. Една от колежките постоянно лельосваше децата "Ела, лельо!", "Кажи, лельо!" и т. н. Ами честно казано, това ме дразнеше, защото и децата свикнаха да ни лельосват, а аз смятах, че не е професионално и държах да ме наричат по име. Поставих въпроса пред останалите колежки и те ме подкрепиха. А тази колежка се обиди, ама тя си се държеше все едно си е на село.
От непознати очаквам обръщението "госпожо", леля съм само на племенниците си. И въпросът не опира до комплекси от възрастта, нямам такива, а до елементарно възпитание.
Доскоро работех в институция, която се занимаваше с деца с проблеми. Една от колежките постоянно лельосваше децата "Ела, лельо!", "Кажи, лельо!" и т. н. Ами честно казано, това ме дразнеше, защото и децата свикнаха да ни лельосват, а аз смятах, че не е професионално и държах да ме наричат по име. Поставих въпроса пред останалите колежки и те ме подкрепиха. А тази колежка се обиди, ама тя си се държеше все едно си е на село.
От непознати очаквам обръщението "госпожо", леля съм само на племенниците си. И въпросът не опира до комплекси от възрастта, нямам такива, а до елементарно възпитание.
Каква да съм на някой, по-малък с 25-30 години? Какичката за мен е дете или тийнейджърка, 'айде до средата на 20-те. 
Не ме притеснява това. Случвало се е докато пазаруваме да кажа на детето нещо като "дай на леличката зрънчото да го маркира" и съответно леличката се намесва "не съм леличка!". Казвам, че за него е леличка. А ако не ми хареса добавям и да не се бърка в чужди разговори 