Децата са хора и като такива има всякакви- едни които от една дума разбират, такива които и от шамари не отбират, такива които и якият пердах не ги вкарва в пътя. Като родители трябва да подхождаме отговорно и да постъпваме правилно защото сме насоката, примерът, но не е за пренебрегване и факта , че децата са големи манипулатори.
- Публикувана: 13 септ. 2021, 19:33 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2022, 20:29 ч.
Защо през 2021 година има още майки, които мислят, че възпитават децата си чрез бой?
Ясно. Вятър и мъгла. Аз съм от родителите опитали и с обяснения и с бой. Не помага боят като най-крайно средство, води до други неща като криене и т.н. За мен по-добре без него. Но и обясненията не помагат, пък за отговорност да не говорим.
Не съм съгласна. Обясненията помагат и децата са способни да носят отговорност в смисъла да разбират, че са направили нещо, което не е трябвало да правят. Те го разбират, иначе няма да крият. Ето един елементарен пример, който се случва на почти всички деца - бонбоните, които са "за гости", но които са ужасно привлекателни и малко по малко ги изяждаш тайничко. Не искаш, но го правиш и затова криеш, макар че рано или късно нещата излизат наяве. А ако не разбират може да се обясни - имам работа с принтера, защо не каза, че си срязал кабела в петък, сега не мога да изпълня поръчката и това ще струва Х пари или ще ме накажат на работа, следващия път като стане нещо ми кажи, за да не стане по-голям проблем.
За големи бели децата също разбират в един момент, че са направили нещо лошо, затова два пъти повече се надяват да не се разбере. Възрастните са същите, иначе няма да лъжат и да премълчават, а дори когато ги хванат не си признават, а отричат до последно (като във вицовете за изневери, когато ги хванат - "скъпа/и, не е така, както изглежда".
Има случаи, в които децата нарочно го правят, малко е като в историята с лудитите в началото на индустриализацията - смятат, че ако счупят "лошата машина", всичко ще си остане като преди. Могат и да саботират родителите, защото искат родителите да им обръщат внимание и ако не става с добро, пробват с лошо.
Доразказвам със следни уточнения:
Момчетата бяха на 16 и 10 год., не малки деца.
Добре разбираха какво е принтер и защо е нужен, ползваха го.
Виновният си призна веднага, без лъжи, увъртане и оправдания.
Не са страдали от липса на грижи и внимание за сметка на работата ми. Осъзнаваха, че живеем по- добре.
Ще доразкажа случката, коментирайте резултата, ако желаете.
Та, малкият се беше упражнил с ножица. Обзета от бяс и отчаяна замахнах.
И видях ококорените очи. В мига преди шамара, отклоних ръката си и я захлупих на масата до нас. Свитки ми излязоха, болка. Само това усетих. Хлапето мигаше ококорено.
Попитах, защо? Отговор - пробвах един по един връзките и кое спира да работи…..през сълзи.
Издишах и се разплаках, болеше много.
Резултат - пукната костичка в дланта. Гипс, после превръзка, 45 дни.
Успявах да работя с мишка и да шофирам. Но пазаруването беше общо, те взимаха, носеха, товареха. Чистеха, миеха, пускаха пералня и простираха, гладеха, помагаха с готвене. 45 дни опит в чужди обувки и аз, и децата ми.
След тази случка, при издънка, лъжа, скатавка, просто вдигах ръка и я посочвах. Нямаше нужда от думи или бруталност.
Толкова за шамари, възпитание или самовъзпитание родителско.
Момчетата бяха на 16 и 10 год., не малки деца.
Добре разбираха какво е принтер и защо е нужен, ползваха го.
Виновният си призна веднага, без лъжи, увъртане и оправдания.
Не са страдали от липса на грижи и внимание за сметка на работата ми. Осъзнаваха, че живеем по- добре.
Ще доразкажа случката, коментирайте резултата, ако желаете.
Та, малкият се беше упражнил с ножица. Обзета от бяс и отчаяна замахнах.
И видях ококорените очи. В мига преди шамара, отклоних ръката си и я захлупих на масата до нас. Свитки ми излязоха, болка. Само това усетих. Хлапето мигаше ококорено.
Попитах, защо? Отговор - пробвах един по един връзките и кое спира да работи…..през сълзи.
Издишах и се разплаках, болеше много.
Резултат - пукната костичка в дланта. Гипс, после превръзка, 45 дни.
Успявах да работя с мишка и да шофирам. Но пазаруването беше общо, те взимаха, носеха, товареха. Чистеха, миеха, пускаха пералня и простираха, гладеха, помагаха с готвене. 45 дни опит в чужди обувки и аз, и децата ми.
След тази случка, при издънка, лъжа, скатавка, просто вдигах ръка и я посочвах. Нямаше нужда от думи или бруталност.
Толкова за шамари, възпитание или самовъзпитание родителско.
Е, аз бих пляснала здрав шамар.
Е, аз бих пляснала здрав шамар.
Абе възпитание по Макаренко (разбирай шамари) има най голям възпитателен ефект 😀
Абе възпитание по Макаренко (разбирай шамари) има най голям възпитателен ефект 😀
Ама нали всичко от соца непременно е лошо...
Той е работил с безпризорни деца и младежи в смутните времена около революцията и е гледал да ги "опитоми" да не скитат по улиците, а някои вече са тръгнали по лоши пътища. Проповядвал е идеи, типични за идеите на социализма - вписване в групата, строги правила, отговаряне пред групата и взаимопомощ, нещо като трудова терапия - младежите сами са се грижили за всичко в бита и са гледали и по-малките. На нас малко странно ни звучат, доста тежки условия, но точно тези деца и младежи на улицата са имали доста по-тежък живот и са били доста издържливи, корави психически, така че при тях основен проблем е било лошото поведение, типично за безпризорни деца и младежи около пубертета, които са имали девиантно поведение. Всъщност доста деца е спасил, бил е отговорен. Мен не ме кефи тоталният натиск на групата, но в тогавашните времена това е било водещо.
Някои направо са били членове на банди, 16-17 годишни, вече мъже. След революцията и гражданската война е имало доста сираци и безпризорни деца.
Навсякъде е имало недостиг на храна, не само при тях, но те сами са отглеждали селскостопанска продукция, дори и прасета. Имали са дори агроном.
Колонистите ходели да разбиват нелегални спиртоварни по селските къщи. Изобщо селяните са обрисувани доста негативно.
Навсякъде е имало недостиг на храна, не само при тях, но те сами са отглеждали селскостопанска продукция, дори и прасета. Имали са дори агроном.
Колонистите ходели да разбиват нелегални спиртоварни по селските къщи. Изобщо селяните са обрисувани доста негативно.
Доразказвам със следни уточнения:
Момчетата бяха на 16 и 10 год., не малки деца.
Добре разбираха какво е принтер и защо е нужен, ползваха го.
Виновният си призна веднага, без лъжи, увъртане и оправдания.
Не са страдали от липса на грижи и внимание за сметка на работата ми. Осъзнаваха, че живеем по- добре.
Ще доразкажа случката, коментирайте резултата, ако желаете.
Та, малкият се беше упражнил с ножица. Обзета от бяс и отчаяна замахнах.
И видях ококорените очи. В мига преди шамара, отклоних ръката си и я захлупих на масата до нас. Свитки ми излязоха, болка. Само това усетих. Хлапето мигаше ококорено.
Попитах, защо? Отговор - пробвах един по един връзките и кое спира да работи…..през сълзи.
Издишах и се разплаках, болеше много.
Резултат - пукната костичка в дланта. Гипс, после превръзка, 45 дни.
Успявах да работя с мишка и да шофирам. Но пазаруването беше общо, те взимаха, носеха, товареха. Чистеха, миеха, пускаха пералня и простираха, гладеха, помагаха с готвене. 45 дни опит в чужди обувки и аз, и децата ми.
След тази случка, при издънка, лъжа, скатавка, просто вдигах ръка и я посочвах. Нямаше нужда от думи или бруталност.
Толкова за шамари, възпитание или самовъзпитание родителско.
Момчетата бяха на 16 и 10 год., не малки деца.
Добре разбираха какво е принтер и защо е нужен, ползваха го.
Виновният си призна веднага, без лъжи, увъртане и оправдания.
Не са страдали от липса на грижи и внимание за сметка на работата ми. Осъзнаваха, че живеем по- добре.
Ще доразкажа случката, коментирайте резултата, ако желаете.
Та, малкият се беше упражнил с ножица. Обзета от бяс и отчаяна замахнах.
И видях ококорените очи. В мига преди шамара, отклоних ръката си и я захлупих на масата до нас. Свитки ми излязоха, болка. Само това усетих. Хлапето мигаше ококорено.
Попитах, защо? Отговор - пробвах един по един връзките и кое спира да работи…..през сълзи.
Издишах и се разплаках, болеше много.
Резултат - пукната костичка в дланта. Гипс, после превръзка, 45 дни.
Успявах да работя с мишка и да шофирам. Но пазаруването беше общо, те взимаха, носеха, товареха. Чистеха, миеха, пускаха пералня и простираха, гладеха, помагаха с готвене. 45 дни опит в чужди обувки и аз, и децата ми.
След тази случка, при издънка, лъжа, скатавка, просто вдигах ръка и я посочвах. Нямаше нужда от думи или бруталност.
Толкова за шамари, възпитание или самовъзпитание родителско.
Леле, замахва ли се с такава сила срещу дете.
Знам, че това не беше поуката от историята, но ако е истинска...