Разочарования след сватбата.

  • 9 874
  • 128
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: X
ФрауДана, както каза - приоритети.
Ще дам пример със себе си:
Не ми пука изобщо, ама изобщо какъв ръководен пост ще получа, какъв шеф да стана и категорично отказвам да работя по 12 часа на ден за да получа нечие признание (даааа бе).
За мен много по-голямо значение имат семейството - да е сготвено, да е уютно, да създам дом, в който всеки да се връща с удоволствие в края на деня.
И не се чувствам провалена от избора си.
Само че съм намерила правилния човек, с когото да сбъдна мечтите си.
Авторката се е ориентирала още на 23 години и си е подредила приоритетите, но не може да се каже същото за човека, с когото се е събрала.

# 61
  • Мнения: 8 114
Охххх чужбина било амбиция... Каква ти амбиция.. всички, които познавам и работят и живеят в чужбинаТА са общаци, камериерки, чистачки, живеещи под наем... Що за амбиция, ако на другата страна е живот в България, квалифицирана работа на експертно ниво след завършено висше и собствен дом. Точно, защото съм амбициозна съм се реализирала в родината си и работя за родината си и градя семейство в родината си. Пък на кривата ракета и космоса й пречи.

# 62
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 423
Именно, на Данчето приоритетите не са ни важни, нито на нас, нито на авторката.
Щом авторката е щастлива тук в България, с работата, за която е учила и с удоволствие работи, дай сега заради маминия Мунчо, дето искал да се разнообразява, да си зареже всичко, което си е изградила, колкото и малко да се струва на някои, и да ходи да гони дивото...

# 63
  • Мнения: 2 143
Разговорът бързо ескалира и той избухна за това, че не знаел дали иска да бъде с мен, че не бил щастлив. Причината за това била моята липсва на амбиция ( която се равнява на това, че аз не желая да се местя в чужбина и конкретно в много далечна държава ), била съм го дърпала назад и му писнало от компромиси. През цялата седмица не е говорил с мен, защото е водил дълги Разговори със семейството си, включително моята майка, за това как не е сигурен, че иска да се оженим, въпреки че ме обичал, повече от всичко.

Не съм чела цялата тема. Ако на мен ми се беше случило цитираното, щях да отменя сватбата. Но станалото, станало. Ще ти е обица на ухото.

На мен ми се струва, че той е комплексиран от това, че ти имаш повече успехи в работата за разлика от него и ти завижда за щастието, иска да ти смачка самочувствието. Не му го позволявай. Това, че не искаш да заминаваш в чужбина в никакъв случай не може да се нарече липса на амбиция. Просто искате различни неща.

Ти си била честна с него когато сте започнали връзката си, а той не. Според мен винаги се е надявал, че ще успее да те промени. Не мисля, че сте един за друг, не е добре когато в една връзка да се правят толкова големи компромиси. Пази се да не забременееш.

# 64
  • Мнения: 9 381
Аида, мен пък твоите обобщения не са ми важни. Използване на умалителни имена показва опит за превъзходство. Неуместно е.

# 65
  • Мнения: 18 533
Заминаването би било ок, ако авторката не е доволна от работа, заплащане или възможности за развитие. Ама тя едва е започнала, работи по специалността си, кариерата е пред нея. Тя зор да хвърля всичко няма.
Насреща ù е безработен нервак с предполагаеми дотации от родители-емигранти, който не успява тук да си намери работа и уреждането на булчето му му скапва мъжкото самочувствие.
Едно време пък мъжете са ходели на гурбет да печелят пари , без да взимат жената с тях. На бивша моя колежка годеникът въртя геврека една година в Европа, че да съберат за сватбата.
Начини има и въобще не е необходимо ако на единия му е горчив животът, да вгорчава живота на другите.

# 66
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 423
Аида, мен пък твоите обобщения не са ми важни. Използване на умалителни имена показва опит за превъзходство. Неуместно е.
Темата не е за мен. Нямам нужда от анализи.

# 67
  • Мнения: 920

и в същото време постоянно ми повтаря, че иска да заминем ей така за година да работим в чужбина, защото иска разнообразие. А това значи да спрем с опитите за дете и аз да си напусна работата, която е по специалността ми и ми харесва, само за разнообразието една година.


Година преди да завърша университета и реално годината преди сватбата, той искаше след като завърша да заминем за Германия да поработим няколко години. Въпреки, че аз не искам да напускам България, бях готова на компромис, за да се трудим заедно за общата ни цел и записах уроци да уча езика.

Авторката била наясно с плановете му за емиграция, съгласна била с тях, даже езика учила. Това обаче преди сватбата.
След сватбата мъжът иска да ги осъществи, тя се противопоставя и не го подкрепя.
В това, че той иска да работи в чужбина лошо няма, в това че тя иска да работи тук, да има дете и съпруг до себе си - също. В ситуацията има просто двама човека с различни цели, амбиции и желания, както и с различни позиции по важни за всеки един от тях житейски въпроси.
Явно процентът на различията във всичко това е бил голям още преди сватбата, явно споровете и липсата на разбирателство между тях са били достатъчно много, щом мъжът е решил че не иска този брак.
Жената на какво е разчитала в такъв случай? На пълно подчинение от негова страна може би? ...
Такъв брак перспектива няма.

# 68
  • Мнения: 2 143
Авторката е написала, че той сам се е отказал от този план. А и това се е случило преди тя да си намери работа по специалността, където е ценена и има възможност за развитие (по нейни думи). Той се е присетил, че иска да заминава чак след като си е загубил работата, а междувременно авторката вече гради кариера. Не се прави така, изпуснал си е шанса.


и в същото време постоянно ми повтаря, че иска да заминем ей така за година да работим в чужбина, защото иска разнообразие. А това значи да спрем с опитите за дете и аз да си напусна работата, която е по специалността ми и ми харесва, само за разнообразието една година.


Година преди да завърша университета и реално годината преди сватбата, той искаше след като завърша да заминем за Германия да поработим няколко години. Въпреки, че аз не искам да напускам България, бях готова на компромис, за да се трудим заедно за общата ни цел и записах уроци да уча езика.

Авторката била наясно с плановете му за емиграция, съгласна била с тях, даже езика учила. Това обаче преди сватбата.
След сватбата мъжът иска да ги осъществи, тя се противопоставя и не го подкрепя.
В това, че той иска да работи в чужбина лошо няма, в това че тя иска да работи тук, да има дете и съпруг до себе си - също. В ситуацията има просто двама човека с различни цели, амбиции и желания, както и с различни позиции по важни за всеки един от тях житейски въпроси.
Явно процентът на различията във всичко това е бил голям още преди сватбата, явно споровете и липсата на разбирателство между тях са били достатъчно много, щом мъжът е решил че не иска този брак.
Жената на какво е разчитала в такъв случай? На пълно подчинение от негова страна може би? ...
Такъв брак перспектива няма.

# 69
  • Мнения: 833
Eх, значи, тая златна чужбина... Ама човек от себе си няма къде да избяга.

Малко е странно да те обвинява в липса на амбиция човек, който не знае какво иска, лута се и през ден сменя решения. Не е като авторката да не е искала да го подкрепи, доколкото разбирам, и пак той е дал заден едва ли не в последния момент. Не ми звучи като човек, който много ще прокопса, ако отиде другаде - той няма план, визия. Много нещо можеше да свърши и оттук. Как жена му да е сигурна доколко той е сериозен с подобно поведение, какво би могла да направи, освен да си урежда живота, там, където е? На пръв поглед изглежда, че ако следва неговия план, ще се мъкнат по чужбините "за разнообразие" още дълго време, без значително да променят положението си. Не че това е нещо лошо по принцип, но явно не е това, към което авторката се стреми, нито това, към което я е убеждавал, че се стреми мъжът й.

Като цяло мисля, че на този мъж още не му се занимава със семейство, каквото и да твърди. Може би му се ще да си поживее повече. Разминават се, за съжаление, не съм сигурна, че ще успеят да се оправят и да намерят вариант, в който някой да не се чувства твърде прецакан.

# 70
  • София
  • Мнения: 45 441
Още нещо - цял живот ще е така. Ще се комплексира от теб и колкото и да го подкрепяш, все ще те мачка с такива приказки. Горчив семеен опит.

# 71
  • София
  • Мнения: 1 279
Никъде не съм казала, че амбицията е равна на чужбина. Но една 23 годишна жена да иска да е булка, да има бебе и да си работи работата не е достатъчно за мен. Въпрос на светоглед и приоритети.

Да, за теб не е достатъчно, за авторката е. Нейният светоглед и приоритети са различни и не по- лоши.
Затова хората трябва да си търсят партньор, който им пасва този светоглед и да мислят предварително. Той достатъчно индикации е давал преди сватбата, че няма да е розово положението. Но тя се е омъжила. И него, като не го устройва неамбициозната, да си търси друга, която му пасва на чужбинските амбиции.

# 72
  • Мнения: 18 533
Ако ще говорим за приоритети, един такъв мъж може и дете да не иска. Имам предвид , може да го иска само днес, а утре вече не Trollface И тогава файда от голямата му амбиция да ходи в Дойчланд.

# 73
  • Мнения: X
Ако ще говорим за приоритети, един такъв мъж може и дете да не иска. Имам предвид , може да го иска само днес, а утре вече не Trollface И тогава файда от голямата му амбиция да ходи в Дойчланд.

Е що? Ще направят дете и той ще замине, а авторката ще си го гледа сама в България? И като му се прииска пак да има дете, ще се връща.

# 74
  • Мнения: 17 116
Авторке, не го оствяй такъв да е глава на семейството, поемай юздите и започни да го командваш ти вместо да търпиш обратното Hands Thumbsup

Общи условия

Активация на акаунт