Аз бях чайлдфри по избор до 39 годишна възраст, всичките ми приятелки са без деца, имам богат опит. Но родих на 40, не знам брои ли се?
- Публикувана: 26 ноем. 2021, 08:27 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2021, 00:13 ч.
Бездетна по избор
Аз само да кажа, че и изборът да имаш деца си е вид егоизъм. Всъщност почти всичко, което правим може да се каже, че е егоистично в някаква степен. 
Аз само да кажа, че и изборът да имаш деца си е вид егоизъм.
Това пък откъде дойде?!?!
Егоизъм е да нямаш заради това, че ще ти струват време, пари, грижи, перфектното тяло .....
Аз само да кажа, че и изборът да имаш деца си е вид егоизъм.
.....
Не всяка нужда е егоизъм. Основното за него е, че нуждите се задоволяват са сметка на други хора и мислейки основно за себе си. При децата е точно обратното - загърбваш своите желания и нужди за сметка на детето.
ПС: Да допълня - егоистично би било, ако родиш дете, хвърлиш го на бабите да го гледат, но ти се хвалиш, че си майка и го извеждаш веднъж седмично в МОЛа да си нащракате селфита, за да събираш лайкове във фейса....(примерно)
ПС: Да допълня - егоистично би било, ако родиш дете, хвърлиш го на бабите да го гледат, но ти се хвалиш, че си майка и го извеждаш веднъж седмично в МОЛа да си нащракате селфита, за да събираш лайкове във фейса....(примерно)
Авторке, щом това е твоят избор, ок, ти ще живееш с него. Не те осъждам, защото доста годинки и аз мислех така. При мен нещата се стекоха по друг начин и сега имам дете, но можеше и да не е така. Единствено ще кажа, че си права да не афишираш твърде убежденията си. Първо, че обикновено следва дискусия, която бързо излиза от рамките на добрия тон и второ, че винаги съществува вероятност с годините да промениш мнението си и тогава ще си спестиш злорадите натяквания в стил "аз нали ти казах".
Млада си, животът е пред теб. Живей го както намериш за добре.
Млада си, животът е пред теб. Живей го както намериш за добре.
Не всяка нужда е егоизъм. Основното за него е, че нуждите се задоволяват са сметка на други хора и мислейки основно за себе си. При децата е точно обратното - загърбваш своите желания и нужди за сметка на детето.
...
...
На 21 и аз не исках деца и това беше много далеч от мен.
Въобще, това е доста особена възраст, в която човек си мисли, че целият свят е в краката му, че ще бъде вечно млад и на същия акъл. Такива гръмки, генерални и категорични заключения и решения се вземат на една по- осъзната възраст.
Хората са казали- да поживеем, пък да видим.
Въобще, това е доста особена възраст, в която човек си мисли, че целият свят е в краката му, че ще бъде вечно млад и на същия акъл. Такива гръмки, генерални и категорични заключения и решения се вземат на една по- осъзната възраст.
Хората са казали- да поживеем, пък да видим.
Имам една такава позната. Вече е на 50+. Щастлива е, че няма деца. Няма и партньор до себе си. Това също й харесва. Живее с майка си, която вече е на възраст и има нужда от помощ.
Тя казва, че се чувства прекрасно сама и не желае да прави компромиси и да се разделя със свободата си.
Тя казва, че се чувства прекрасно сама и не желае да прави компромиси и да се разделя със свободата си.
Странно е , че пишеш тук .
Странно е , че на 21г си толкова крайна в решението си.
Аз лично разбирам и уважавам избора ти щом е осъзнат. След години може и да съжаляваш- да, но пък колко от родителите биха признали , че са сбъркали с решението да станат такива?! Всеки сам си носи кръста.
Освен това сценарии на чужд гръб колкото искаш напр. нежеланието може да е отговорност породена от риска да предаде нелечима болест.
Животът е пред теб пожелавам ти здраве и да го изживееш пълноценно🍀
Странно е , че на 21г си толкова крайна в решението си.
Аз лично разбирам и уважавам избора ти щом е осъзнат. След години може и да съжаляваш- да, но пък колко от родителите биха признали , че са сбъркали с решението да станат такива?! Всеки сам си носи кръста.
Освен това сценарии на чужд гръб колкото искаш напр. нежеланието може да е отговорност породена от риска да предаде нелечима болест.
Животът е пред теб пожелавам ти здраве и да го изживееш пълноценно🍀
Имам една такава позната. Вече е на 50+. Щастлива е, че няма деца. Няма и партньор до себе си. Това също й харесва. Живее с майка си, която вече е на възраст и има нужда от помощ.
Тя казва, че се чуства прекрасно сама и не желае да прави компромиси и да се разделя със свободата си.
Тя казва, че се чуства прекрасно сама и не желае да прави компромиси и да се разделя със свободата си.
Така или иначе, след 50-55 години си вече свободен. Децата са пораснали и са заминали. Тия, които обясняват, че не правели компромиси... Кой се интересува от това? Общо взето никой. Остават със себе си. Издигнали са се в своите очи, че не са направили компромис в това, да слугуват на собствения си задник. И...? Едно голямо нищо.
Един от старите ергени които познавам, все обяснява, че не се жени, защото не можел да допусне, че някоя си щяла да му яде парите. И като го питам къде са му парите, не може да отговори. Още живее в жилището на родителите си и от 10 години събира пари, за да смени дограмата. Каква му е свободата? Или каква е свободата на твоята позната? Никаква. Живее завряна с майка си. Какво друго да каже освен, че живее прекрасно? И тя самата е наясно, че не е така.