И защо не му кажеш - заведи ме някъде, не го чакай да се сети.
- Публикувана: 9 дек. 2021, 18:07 ч.
- Последно мнение: 4 март 2022, 17:38 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема №10/
Защото разликата между това някой търпеливо да изпълни твоя заръка (изведи ме на вечеря), и това да иска да сподели нещо от живота си (ще ти покажа къде правят невероятни бъргъри), за мен е огромна...
И защо не му кажеш - заведи ме някъде, не го чакай да се сети.
Може просто да не е научен, в семейството му да е имало друг модел и да е попил него. Та тогава важи максимата - мъж и куче, както ги научиш. Не можеш да се сърдиш някому, ако не прави нещо, което не е научен да прави.
Двойните стандарти 
фръц, мен не са ме научили да чистя, разтребвам и готвя пък 
фръц, мен не са ме научили да чистя, разтребвам и готвя пък Ми ще се научиш, няма двоен стандарт. Ти ще се учиш да домакинстваш, той да демонстрира кавалерство, обич и уважение.
Мъжът на колежката ми е от Йемен. За първият им Св. Валентин и тя така се нацупила, че нищо не й подарил. Изчакала 2-3 дни и споделила, че тук в Европа мъжете подаряват цветя, шоколади и бижута на дамите на сърцето си. Той й отговорил, че при тях у дома, жената получава диаманти, но когато роди дете. Това било празник за тях. Не е скръндза човека, от богата фамилия и с възможности, но и до ден днешен си е такъв.
Последните коментари потвърждават, че имаме много големи очаквания от нашите мъже. Живота за тях е много просто подреден.
Последните коментари потвърждават, че имаме много големи очаквания от нашите мъже. Живота за тях е много просто подреден.
Двойните стандарти фръц, мен не са ме научили да чистя, разтребвам и готвя пък
фръц, мен не са ме научили да чистя, разтребвам и готвя пък Ми ще се научиш, няма двоен стандарт. Ти ще се учиш да домакинстваш, той да демонстрира кавалерство, обич и уважение.
Иначе лично аз предпочитам европейския вариант на мъж пред ориенталския… всеки си прави сметките. Гледах наскоро документални за Китай, защо младежите не се женят - стари традиции за скъпи откупвания, мъжът като искал ръката, трябвало да снесе на фамилията апартамент или подобен размер състояние… каква файда и на кой му е по силите. Пак, не става дума за пръскане на пари, а за внимание. Българската народна мъдрост звучи така: "От дядо ми зная, жена се печели с добра дума, цвете без повод, дори и на карти в някоя кръчма.
По хиляди начини се печели жена и се губи по един - решиш ли, че е вече спечелена!"
Е добре, де, Лютиче, вместо да се карате, не можеше ли някой от вас просто да излезе да купи две бири и да ги изпиете? Не донесъл - не донесъл, ама сега навсякъде има близки магазинчета, от които да се вземе нещо набързо.
Хич не съм съгласна да съм на второ място. Значи той да си ходи, да обикаля, а като се прибере и биричка да ида да му купя. Как ли пък не! Щом не се е сетил да мине да купи две бири, значи не е имал изначално намерение да го прави.
Каква бира на 14.02???
Вие не сте хора...
От изброените оплаквания лично мен би ме обидило оставане след работа с колеги (или колежка?), вместо с мен. И билярд с приятели (или среща с любовница?), пак вместо с мен.
Останалото не е толкова важно. Само тези двете ми запалиха червените светлини.
Дори да няма любовници в картинката, фактът, че предпочита на празник други хора, а не мен, ми говори много за връзката.
Времето лети, докато рифрешнеш темата и вече ще сме прескочили на дразненето за Осми март. 
Скитането с приятели и колеги, вместо с жената не е добре в който и да е ден, ако е правило, а не изключение.
Естествено, хубаво е всеки да има и свой живот, приятели и хоби, но без да се стига до там другият да се чувства пренебрегнат.
Имах една връзка - той още от началото ми каза, че приятелите са много важни. И се почна - на кафе без мен, на море без мен, гледане на спорт без мен, среща на випуска сама... Да ме питате защо съм стояла, не знам. Чак толкова глупава не съм била, ами сигурно повече.
След това му се случи нещо много лошо и видя, че приятелите съчувстват, но в края на деня пак оставаш сам и е важно да има човек, който наистина ще бъде до теб в добро и лошо.
Оттогава коренно се промени, почна да ме кани навсякъде да сме заедно. Имам чувството, че дотогава просто ме харесваше и обичаше, а чак след това наистина се влюби в мен. Чувствах се по съвсем различен начин. Обаче... остана някакъв спомен от преди. Уж си казвах "прости и забрави", обаче никога не се получи на 100%.
След това имах едно наум и почнеше ли един мъж още отначалото да ми говори как му е хубаво с приятели и маминка, веднага светваше червената лампа.
Мъжът трябва да мисли как ще прекрва време с жена си, а не как да ѝ обърне внимание за 10 минути за да не мрънка, а иначе да е на 50то място след колорадския бръмбар.
Скитането с приятели и колеги, вместо с жената не е добре в който и да е ден, ако е правило, а не изключение.
Естествено, хубаво е всеки да има и свой живот, приятели и хоби, но без да се стига до там другият да се чувства пренебрегнат.
Имах една връзка - той още от началото ми каза, че приятелите са много важни. И се почна - на кафе без мен, на море без мен, гледане на спорт без мен, среща на випуска сама... Да ме питате защо съм стояла, не знам. Чак толкова глупава не съм била, ами сигурно повече.
След това му се случи нещо много лошо и видя, че приятелите съчувстват, но в края на деня пак оставаш сам и е важно да има човек, който наистина ще бъде до теб в добро и лошо.
Оттогава коренно се промени, почна да ме кани навсякъде да сме заедно. Имам чувството, че дотогава просто ме харесваше и обичаше, а чак след това наистина се влюби в мен. Чувствах се по съвсем различен начин. Обаче... остана някакъв спомен от преди. Уж си казвах "прости и забрави", обаче никога не се получи на 100%.
След това имах едно наум и почнеше ли един мъж още отначалото да ми говори как му е хубаво с приятели и маминка, веднага светваше червената лампа.
Мъжът трябва да мисли как ще прекрва време с жена си, а не как да ѝ обърне внимание за 10 минути за да не мрънка, а иначе да е на 50то място след колорадския бръмбар.
Докато са млади/студенти и още гаджета според мен пък е хубаво да не са залепени един за друг, а всеки да си има и свой живот - свои излизания с приятели, свой спорт, свое хоби, свое време... Не казвам, да не се виждате, но да си давате простор за дишане. Иначе връзката ще се задуши, защото няма да имате как да съберете за какво да си говорите. Поне ние бяхме така и лека полека затягахме нещата. Но в началото, докато не е ясно как ще се развият нещата, е тъпо да се предявяват претенции като за вече женени.
Да отклоним леко темата
Незнам при вас как е, но моят мъж като е болен и казва, че умира. После, след като е оздравял никога не си признава, че се е чувствал зле и казва, че аз преувеличавам.
Скрит текст: 
Незнам при вас как е, но моят мъж като е болен и казва, че умира. После, след като е оздравял никога не си признава, че се е чувствал зле и казва, че аз преувеличавам.
Х 2 ,че мм е едричък 😂😅
Докато са млади/студенти и още гаджета според мен пък е хубаво да не са залепени един за друг, а всеки да си има и свой живот - свои излизания с приятели, свой спорт, свое хоби, свое време...
Говоря за друго.
Слава Богу след доста търсене и изчакване открих човек, с който сме залепени като гребови марки от пъвата среща на двамата ни е приятно от това.
Не че няма недостатъци и не ме дразни, има си трески за дялане и той.
Тази сутрин ме закара на работа, че съм без кола от известно време. Приготви се пръв, обу си маратонките, облече якето и стоя десет минути така на вратата. В момента, в който аз се обух, облякох и грабнах ключовете да тръгвам, той тръгна да се събува да ходи до тоалетната за всеки случай, защото после щял да обикаля някъде доста време.
Хубаво, и аз като знам, че излизам да скитам правя същото, ама защо беше нужно да стои и да чака, и после да се бавим още?
Беше насметен веднага, защото това не го прави за пръв път. Обаче съм сигурна, че въпреки това няма да е за последен, да ми е жив и здрав.