Да, трябва да целунеш много жаби...
- Публикувана: 29 дек. 2021, 15:57 ч.
- Последно мнение: 7 март 2022, 20:33 ч.
Сам и самотен
Знаеш, че когато нямаме добре изградена връзка с майка/баща или сме възприели примера баба/дядо, това се отразява на начина, по който ние търсим/възприемаме/избираме и се държим като партньор.
Не, това не го знам. Отношенията с баба ми и връзката с дядо ми нямат нищо общо с отношенията с момчетата, партитата, музикалният ми вкус и т.н. Нито как те се отнасят към мене и аз към тях.
Esmee, биха имали, ако си израстнала предимно с тях, а не с родителите си. Неговите родители може да са работели в чужбина и да е отгледан от тях; може и тук да са били, но предимно те да са го гледали, всякакви варианти има, извън най-разпространения.
Имам приятел /3 деца/, бащата се ожени втори път и направи още 1 дете, та той беше 4 кл. когато остана да го отглеждат предимно родителите на майка му. В живота всякакви ситуации са възможни.
Имам приятел /3 деца/, бащата се ожени втори път и направи още 1 дете, та той беше 4 кл. когато остана да го отглеждат предимно родителите на майка му. В живота всякакви ситуации са възможни.
Е, то в такъв случай, всичко има значение: родители, учители, училища, първата лелка в детската градина, баба, дядо, други деца в семейството, другите баба и дядо (хората имат различно отношение към едната и към другата баба), учителите в горните курсове, приятелите от ранно детство, тяхната култура, интереси и възпитание, приятелите от последните години, техните занимания, култура, поведение и интереси. Момчето казва, че са с по 15-20 години по-възрастни от него. Имат си съответните по-зрели проблеми.
Аз не виждам пряка връзка с род и родина и проблемите, които той ни споделя, че има. Да, всички ние не сме се пръкнали от въздуха и има значение кои сме и откъде идваме и си носим миналото със себе си, но когато се запознаем с аткрактивен представител на противоположния пол, чак пък да проектираме очакванията си към него, в следствие на отношенията с баба и дядо...
Мноооого, много трудна и дълга терапия ще трябва да проведем. А не знам дали имаме нужните сертификати и умения за такъв анализ и дали ни е работа да го правим.
Аз не виждам пряка връзка с род и родина и проблемите, които той ни споделя, че има. Да, всички ние не сме се пръкнали от въздуха и има значение кои сме и откъде идваме и си носим миналото със себе си, но когато се запознаем с аткрактивен представител на противоположния пол, чак пък да проектираме очакванията си към него, в следствие на отношенията с баба и дядо...
Мноооого, много трудна и дълга терапия ще трябва да проведем. А не знам дали имаме нужните сертификати и умения за такъв анализ и дали ни е работа да го правим.
Esmee, Според мен, ние проектираме тези отношения, които за нас са били най-важни, тези, които сме възприели за пример, за следване, за правилни. Не мисля, че училището и по-нагоре биха оказали това влияние, защото са в по-късен етап, когато индивида вече има т. нар. "role model". Той така или иначе не отговори, така че няма смисъл да дълбая в тази посока.
Като се премести в по-голям град, малко потренира за кураж смятам, че ще си намери половинка.
Като се премести в по-голям град, малко потренира за кураж смятам, че ще си намери половинка.
А аз пък смятам, че може и да се изгуби в големия град.
Няма да повтарям собствено мнение от предишната страница, че малкят град понякога дава много повече възможности от големия. Пример: моя приятелка от малък град все още поддържа отношения с учителката си по български и литература, с първата си треньорка по народни танци, с класа си. Всяка година се събират. Говоря за тесни приятелски близки отношения. Но там всеки с всеки се познава. Учителката е леля на съседката, която й е най-най-близката приятелка, другата учителка е майка на другата най-добра приятелка... Лесно се поддържа контакт и почти сигурно е, че някой някого познава. Стъпката е през 1 човек.
В София животът е доста по-анонимен. Количеството размива качеството. Изборът е голям само на теория.
Няма да повтарям собствено мнение от предишната страница, че малкят град понякога дава много повече възможности от големия. Пример: моя приятелка от малък град все още поддържа отношения с учителката си по български и литература, с първата си треньорка по народни танци, с класа си. Всяка година се събират. Говоря за тесни приятелски близки отношения. Но там всеки с всеки се познава. Учителката е леля на съседката, която й е най-най-близката приятелка, другата учителка е майка на другата най-добра приятелка... Лесно се поддържа контакт и почти сигурно е, че някой някого познава. Стъпката е през 1 човек.
В София животът е доста по-анонимен. Количеството размива качеството. Изборът е голям само на теория.
Да, но той каза, че от тези, които познава, няма свободни или пък не си пасват нещо. Имам 3-ма колеги от университета, които живеят в голям град, но не топ 3 и ми се оплакват, че избор няма. Всички моми заети. Имам и колежка, която се омъжи от немай къде за мъж, 15 години по-голям, втори брак, имаше дете на 12г., просто защото нямаше друг свободен на годините ни тогава в нейния малък град.
На автора ако не му пасне големия град, винаги може да се върне, и все някакъв опит ще е натрупал, смятам.
На автора ако не му пасне големия град, винаги може да се върне, и все някакъв опит ще е натрупал, смятам.
Много момичета около мен стигнаха и подминаха 30-те, имат желание да се омъжат, но няма подходящи мъже. Три са в София, симпатични, образовани, общителни, излизат по заведения, но подходящ мъж - йок. Според тях или вятър ги вее на бял кон мъжете, или инфантили срещат. И в двата случая нежелаещи брак. Та Аарон има големи шансове, само да повиши самочувствието и да не изглежда отчаян за връзка на всяка цена. Такива се надушват бързо и не са предпочитани и от двата пола. Давай го малко по-лежерно, момче, без да си поставяш срокове и ултиматуми и ще се получи. Ако не с първата, с втората, третата... приемай го не като поражение, а като трупане на опит.
Да, но той каза, че от тези, които познава, няма свободни или пък не си пасват нещо.
Ми, добре.
Затова си имаме тема. Ако си пасваха, нямаше да го мислим.
Говоря за чиста математика. Вероятността в малък град да познаваш половината моми, а те да познават другата половина, е огромна.
Вероятността това да ти се случи в София, клони към нула.
И от друга страна, не може всички самотни и нереализирани, да се набутат в София. Все трябва да останат някакви жители и на другите градове. Какво ще правят самотните момичета от неговия град, ако младежите пристигнат тук за по-лесно реализируемо запознанство с мацки.
И от друга страна, не може всички самотни и нереализирани, да се набутат в София. Все трябва да останат някакви жители и на другите градове. Какво ще правят самотните момичета от неговия град, ако младежите пристигнат тук за по-лесно реализируемо запознанство с мацки.
Всъщност да не можеш да си намериш половинка е тенденция. Не мога да си обясня на какво се дължи. Познавам много симпатични, интелигентни мъже с хубави професии, а сами, при това им тежи този факт. Самотата им не защото искат, но по някаква причина са сами. Доста са такива. Имам познат, който е в IT сектора със сериозни финансови възможности, визуално е доста приятен, на 36 години, живее в София, бе всичко, което може да привлече дамите, но е сам, а знам че иска да има свое семейство. Да са придирчиви и егоисти съвременните млади хора, затова трудно да си намират партньор или да се задържат във връзка, може да е причина, но едва ли е само това... Факт е, че все повече млади хора са сингъл и не могат да си намерят половинката. Авторът е млад, а повечето, които познавам са над 35 години и нагоре и са сами.
Всъщност да не можеш да си намериш половинка е тенденция. Не мога да си обясня на какво се дължи. Познавам много симпатични, интелигентни мъже с хубави професии, а сами, при това им тежи този факт. Самотата им не защото искат, но по някаква причина са сами. Доста са такива. Имам познат, който е в IT сектора със сериозни финансови възможности, визуално е доста приятен, на 36 години, живее в София, бе всичко, което може да привлече дамите, но е сам, а знам че иска да има свое семейство. Да са придирчиви и егоисти съвременните млади хора, затова трудно да си намират партньор или да се задържат във връзка, може да е причина, но едва ли е само това... Факт е, че все повече млади хора са сингъл и не могат да си намерят половинката. Авторът е млад, а повечето, които познавам са над 35 години и нагоре и са сами.
Като писа за ИТ се сетих за един.
Съсед ми е. Преди 5 години някъде излязохме само веднъж. Изкарва добри пари. Но това не ми е критерий. Пълен простак е, на почти никакви теми не можехме да си говорим на единствената среща, въпреки опитите ми. На всичкото отгоре е изключително неподържан. Смърди, а като ходи по срещи се залива с парфюм. Усеща се и потта и парфюма. Косата му е дълга и мазна. Явно рядко я мие.
1-2 пъти в годината ми досажда.
Преди месец майка му си говори със съседка и се тюхка как може нейното момче, което и много умничко и изкарва добри пари да е само. И се вайка защо е сам и никоя не го харесва.
Идеше ми да се обадя от терасата и да изкрещя -
Скрит текст:
Едвам се удържах. КАЖИ МУ ДЕ СА КЪПЕ, АМА ВСЕКИ ДЕН, ЧЕ ОТ КОСАТА МУ БУТИЛКА ОЛИО МОГА ДА НАПЪЛНЯ.
Да, обикновено на неговата възраст що фърчи, все се яде.
Като пораснат малко, стават по-взискателни, но обикновено си има и покритие.
Но има и още нещо. На мене са ми обещавали запознанстно с много симпатичен, интелигентен и забавен младеж, а пристига пълен дизастър - едно заядливо парвеню, вмирисано на пържени картофки, пресилен смях и нахално поведение. Първите 20 минути не пожела да ме погледне, но ме следеше с периферно зрение. Не искаше да издаде, че е заинтригуван. Първият въпрос, който ми зададе беше какво работя. Вторият: за такава работа не може да ти плащат по-малко от 4000 лева! И ме гледа, чакайки да кимна с потвърждение или да отрека, или пък да му кажа реално колко ми плащат. Понеже никак не реагирах, ме попита още поне 3-4 пъти за въпросните 4000 хиляди лева. И ако не ми дават толкова, още утре да отида и да си поискам поне петичка! Това беше симпатичният чаровен приятел, който много, ама много щял да ми хареса, щото бил уникален и жените много си падали по него... Смееше се като Дядо Коледа: хА, хА, хА - цялото заведение него гледаше.
Но не с възхищение.
Елора, писали сме по едно и също време.
Като пораснат малко, стават по-взискателни, но обикновено си има и покритие.
Но има и още нещо. На мене са ми обещавали запознанстно с много симпатичен, интелигентен и забавен младеж, а пристига пълен дизастър - едно заядливо парвеню, вмирисано на пържени картофки, пресилен смях и нахално поведение. Първите 20 минути не пожела да ме погледне, но ме следеше с периферно зрение. Не искаше да издаде, че е заинтригуван. Първият въпрос, който ми зададе беше какво работя. Вторият: за такава работа не може да ти плащат по-малко от 4000 лева! И ме гледа, чакайки да кимна с потвърждение или да отрека, или пък да му кажа реално колко ми плащат. Понеже никак не реагирах, ме попита още поне 3-4 пъти за въпросните 4000 хиляди лева. И ако не ми дават толкова, още утре да отида и да си поискам поне петичка! Това беше симпатичният чаровен приятел, който много, ама много щял да ми хареса, щото бил уникален и жените много си падали по него... Смееше се като Дядо Коледа: хА, хА, хА - цялото заведение него гледаше.
Но не с възхищение.
Елора, писали сме по едно и също време.