Кое първо : сватба или бебе?

Ще си позволя да кажа друга гледна точка на човек, който не желае да сключва брак /да с половина сме се разбрали като остареем и побелеем заедно да се прежаля, но принципно не го искам. И не е, защото не го обичам или инерция или нежелание да се врека във вярност в добро и зло и тн. Просто съм против идеята да валидирам чувствата си пред някого си, пред кой по-точно трябва да се доказват? Пред обществото ли /дреме ми/, пред институциите ли/ дреме ми, а и не понасям системата като цяло/, пред роднини и близки ли /те нали ни виждат, че сме заедно и се обичаме/ та пред кого и защо трябва да се обяснявам и доказвам? Живея с човек, когото обичам и ще живея с него по своя свободна воля докато го обичам и той ме обича. Защо трябва да си напиша чувствата на някаква хартийка? Така ли ще станат реални? Не е ли по-важно ежедневното показване на любовта, а не еднократното й заявяване пред обществото и институциите? Аз ако спра да го обичам и искам да се разделям, няма да ме спре хартията, нито него, предполагам. Към всичко това добавям и непоносимостта си към тъпотиите на сватбите и цялата галимация. А най-най-противното ми е напевния тон на лелята от гражданското, все едно поп ти пее опелото... Това ако е заявяване на любов, айде не мерси, предпочитам в грях да си живея, обичана и обичаща в свобода, без някой да ми казва с кой ТРЯБВА да живея и обичам по задължение.
Лично мнение, лично виждане! Не го натрапвам, само го обяснявам. Реших да го споделя, защото много жени тук написаха, че искат брак, а половина не ще. Може пък на някоя да е от полза другата страна на нещата.

Благодаря.Усещането беше невероятно.Там така си ги правят за тях е нещо съвсем обикновенно.И след всичко това следва медения месец.На катамаран по островите наоколо.

Само че при вас мнението за брака се споделя и от двамата и проблем няма. Не е съвсем релевантен пример. Както не би бил и примерът с двама души, искащи и сключили брак. Мен не ме вълнува, че Мая и мъжът ù не са сключили брак, защото и двамата не искат, нито ме вълнува, че Джейн и мъжът ù са сключили брак, защото и двамата искат. Вълнува ме, че аз искам да подпиша, но приятелят ми не иска.
Смятам, че голяма част от хората не достигат моменти, в които да си проличи 'важното в живота и това не е някакъв си подпис', тоест няма варианти за проверка този/тази става ли. Така , като нямаш повод да прецениш, или се примиряваш, че не иска да подпишете, или го зарязваш. Какво, ще чакаш някой роднина, твой или негов, да се разболее,че да видиш мъжът ти как се държи? Глупости на колелца.

При мен не се споделя от двамата. Мъжът ми се съгласява, но това не значи, че не го трови мисълта, че ще избягам без брак. Ама по твоята мисъл - защо мъжът да отстъпи и да се оженят, а не тя. Както ви виждаш, смислено обяснение на защо искам от страна на жените няма. “Искам го, защото го искам. Искам да се насладя на един ден…”.
Ми за да ви се опъват, значи нещо друго ги спира

Подпис, бе, жена, подпис! Не сватба с всичкото му салтанати и цигании.

Не ми се занимава да обработвам данните от темата. Колко искат само подпис, колко - сватба. Колко - и двете. Кой какво е получил и колко е доволен.

Май жените понякога имат напълно нереалистични очаквания от брака. Мислят, че като имат брак, имат сигурност и са истинско семейство. Обаче, няма такова нещо. Чисто морално, ако човекът не е читав ще изневери, забегне и т.н., без значение дали е в брак или не. Бракът нито прави семейството семейство, нито гарантира някаква морална сигурност. Бракът единствено има за цел да уреди юридическите последици от съюза между двама души. Съответно единственото определящо за сключването на брак би трябвало да е чисто законово кой вариант устройва двойката повече.

Чисто от морална гледна точка семейство се става не при сключването на брак, а когато дойдат децата и проблемите. Когато двама души поемат грижите по дете, когато се сблъскат с битовизми, с две думи, както казват хората - когато изядат една торба сол. Така че някои дами е добре да излязат от приказките и да се върнат в реалния живот.

Юридическите последици са съществени. В съседната тема тъкмо юридическите последици от емоционални грешни решения коментираме. Естествено, ако някой е решил да си троши главата без каска, никой не може да го спре.

Забелязвам интересната гледна точка на някои- не какво значи бракът, а какво ще значи, ако го нямам?
 Променя ли се нещо после- не. Имах многогодишна връзка без брак и няколко месечна, след което се оженихме. В няколкогодишната не исках брак- сега знам защо- не съм искала точно този мъж. Той искаше- аз не. Добре, че не съм се “прежалила”, както някои го описват. На предложението на съпругът ми- не ми е дошла и на ум думата “прежалване”- за какво и защо да жаля?
 Нямам нужда от отговор.

Интересното тук е, че жената пита сватба или бебче първо! А вие ѝ изкарахте от 10кладенеца вода, че няма смисъл от сватба било събиране за роднините и т.н. Че били пари на вятъра и ще им трябват за бебето живот и здраве (и е вярно, ще им трябват пари за бебчето като имат), но щом си искат сватба защо да не си направят? Това ми напомня за една приказка един непушач дето питал един пушач от колко години пуши и почнал да му прави сметка, че за еди си колко години, ако не бил пушил ами събирал парите, сега щял да може да си купи ферари с тези пари дето ги е дал за цигари! А пушача попитал непушача, а ти като не пушиш ферари защо нямаш? Че да, оставете хората да се нарадват на това което си искат, защо е нужно един вид да я разобеждавате... Вие като не искате не правете сватби, не подписвайте, не плащайте данъци и каквото си щете....

Това е редовно в този форум.

Редовно е, защото хората питат в стил русата или черната, черната или русата.

Въпросът е конкретен, но отговорите винаги разширяват темата и накрая се получава микс от теми в едно заглавие.
Това е така, защото в реалния живот липсват възможности за такава интензивна комуникация, а нуждата от нея расте с всеки ден. Нуждата да изразиш себе си, всестранно, да бъдеш чут, разбран или оценен.
Взаимоотношенията между приятели, роднини, членове на семейството или колеги отдавна не са това, което бяха преди години. Липсва желание за реално общуване, завладяло ни е безразличие и незаинтересованост спрямо другите около нас. В реалния живот рядко се намира някой, който да се интересува от нашите мисли и вълнения, затова форумът е удобно място да се споделят лични разсъждения и мнения по въпроси, вълнуващи съзнанието, с идеята все на някого с нещо да сме полезни.
Затова и се излиза от конкретиката на въпроса, понякога е дразнещо, понякога полезно. 🙂

Щом сте с хубави професии и планирате бебе, едва ли сте с нулево салдо. Предполагам и се надявам, че имате някаква заделена сума и просто искате да съберете още допълнително пари за по-голямо парти. Аз на ваше място бих помислила от какви излишни сватбени разходи мога да спестя, за да мога да изтегля сватбата по-скоро. Например пролетта. Ще е много красиво и приятно, без жеги. И без да се изхвърляте, пак може да стане незабравимо празненство. Бих преобмислила списъка с гости и бих го редуциала, ако е възможно.
Искам да кажа направете си партито, но нека не е за сметка на отлагане на бебето.
Не казвам, че сте стара. Ако бяхте на 20, пак щях да напиша същото.

Аз пък не разбирам защо трябва да бързат с бебето. Нека си направят голямата мечтана сватба, да заминат на меден месец, да имат време да си починат от емоциите и тогава. Децата са за цял живот, ще имат време да им се порадват.