Аз нямах инстинкт за гнездене и въобще исках да забравя, че съм бременна, нищо не съм купувала преди да се роди бебето. В 9 месец оставихме капаро за легло. Казах му, че отиваме и отидохме. Това беше.
На прегледите - закарай ме до поликлиниката. Преди 18 г. даже не знаех, че е позволено да влиза с мен. Но още като се записвах докторът ме пита сама ли съм. Като казах, че бъдещият баща е отвън, прати сестрата да го извика. Винаги ни е обяснявал на двамата какво се случва, кога да се тръгва за болницата и т.н. Не съм ровила аз, нито той.
За лекарства, къпане и т.н. също не съм проучвала.
По принцип в болницата обяснявали за къпането, но аз се паднах в летния отпускарски сезон, нямаше персонал и никой нищо не ми показа. След изписването свекърва ми остана за 1 седмица. Докато аз си лежах след секциото, тя го заведе в банята и му показа. Но не е ядрена физика, наистина

Като цяло съветът ми е не да казваш, ти защо не се интересуваш или да поемаш всичко, а да му казваш какво трябва да намери/купи/направи. След раждането също, не се юрвай пред него, като накърмиш бебето, остави го той да му смени памперса и да го приспи, ако не се усети сам, делегирай домакински задачи и т.н. Като започне да ги прави ще му се наложи и да проучи. Преди това наистина е излишно в повечето случаи.