В градинката минзухар или кокиче, а в коремчето момче или момиче ? ~бебеправене 403~

Лютиче съжалявам че днес не намираме общ език и не водим продуктивна дискусия. Това че някой е намерил грешно поведение в себе си и го е коригирал, не бива да е повод да бъде нападан, а трябва да бъде поздравяван за това. Била съм в твоето положение била съм и в на Литъл Маднес в положението, сега обратно съм в твоето и много добре разбирам какво е да стоиш и на двете страни от барикадата.

През 2 теми, да не кажа през една, все същите драми и тръшкане. Не знам как не ви омръзва, но не вярвам, че дори и да забременеете това ще ви направи по-щастливи и спокойни. Когато светогледът ти е черен, цял живот ще ти е черен и за всичко.
Както Рамбибебе каза, никой друг не е отговорен за емоциите и мислите ни, освен самите ние и това, че не можем да ги контролираме, е просто извинение, че не искаме да променим нищо в себе си.

Абсолютно съм съгласна и с литъл и с АА. Ако ме засегне нещо, рефлектирам моите чувства и мисли, не виня никога никой и без значение от подбраните думи. И да, когато говорим от лична перспектива, визираме себе си. А ние бременните точно понеже от тук сме тръгнали, подкрепяме именно със съвети. Докато на 2 часа път цари война, тук се водят безумни разговори, защото все някой не може да си овладее мисли и чувства, но друг му е виновен. А дано новото поколение, което се развива в коремите и скоро ще бъде заченато (пожелавам на всички от сърце) никога не попада в такава ситуация!

Пак ще повторя подкрепа не значи само да си пишем мило как всичко е окей и да се поддържаме една друга като коне с капаци или овце тръгнали в една посока. Показване на друга гледна точка, друго мислене, перспектива- Това е помощ, това е подкрепа!!!

А дано това се дъвка за последно. Литълче благодаря, че отделяш време и нерви да мислиш за другите и споделяш опит.

Аз съм за позитивните мисли, гледам да гоня лошите от главата ми... ето например сега, за да преизвикам съдбата отново да ми трябват бебешки дрешки съм се заела да отделя за братовчед му на ММ, който чака бебе май месец
Пращам позитивни мисли в вселената, че всяка една от нас скоро ще се похвали.

Хоп да се включа, за да сменя малко насочеността на разговорите Имам час за цветна снимка на 15-ти и да си кажа позитивно се вълнувам, макар да чувам, че някои жени ги боли доста. Какъвто и да е резултатът, важното е, че след това ще имаме яснота какво правим. Стискайте палци да не уплаша докторката с викове, хахаха

Аз не мисля, че пък трябва все някой да удря с мокър парцал. Това не е подкрепа, Матея.

Това, че Лютичето й е станало кофти от коментара също не бива да се осъжда. Изпадала съм в подобна ситуация и то съвсем наскоро тук. Знаете, че не може никой да  бъде на мястото на другия и да знае какви точно мисли му се въртят в главата. Сигурна съм, че Лютичето си има нейните съображения.  

Мен лично коментара на little madness не ме засегна, приемам го като споделяне на ценен опит и някак ми вдъхна надежда какво е "от другата страна" когато бебето е в коремчето вече и мирогледа се е променил. За съжаление обаче, много от нас сме се вглъбили в това, че не се получава и приемаме по-сензитивно такива коментари. Моля ви, не осъждайте Лютичето, нито Литъл. Нека се приемем такива каквито сме и да продължим напред заедно!

Лютиче, голямо гуш. От все сърце искам мечтата ни за бебе да се сбъдне за всички в темата по-скоро!!! 💕💖🤞🤗😘

Аз също заставам зад лидълчето и АА. Сами по себе си емоциите и чувствата са нещо нормални, всеки се е чувствал така в един или друг момент. Проблемът възниква, когато позволимна емоциите и чувствата да ни завладеят и почнем да игнорираме човека отсреща и тоя човек отсреща не е направил нищо и не е виновен с нищо. Аз самата съм говорила много в темите назад, че забременях преди най-добрата си приятелка и тя ми сподели, че ми завижда. Това беше супер, до момента, в който не почна да ме игнорира, а когато и тя забременя няколко месеца по-късно, почна да ме съди за притесненията ми по повод бременността, раждането, че и родителството след това. Това ни съсипа приятелството до степен, че аз взех решението нищо повече да не споделям. 🙂 Знам, че ви е тежко, момичета, но не се поддавайте на емоциите или по-скоро отдайте се на емоциите, но не позволявайте да ви изолират от всички покрай вас. Защото ще дойде момент, в който ще искате да споделите щастието си и ще видите, че няма с кого.

Първо, удар с мокър парцал никъде нямаше, съншайн. Второ когато сме се вглъбили в нещо и не се усещаме точно един мокър парцал ни е нужен, че да се осъзнаем. АЗ на това му казвам помощ и винаги съм била благодарна за такава. И хайде сега да не се опитваме да дефинираме помощ или подкрепа. Различни сме и на всеки му помага нещо и различно. Аз само казах, че литъл цели да помогне, а не че точно това е помощта от която има нужда всяка от нас / вас.

На фона на това, което се случва в Европа тези неща са ми абсурдни. Затова ще се въздържа от други коментари по темата. Оставам с надежда, че тази тема няма да се дъвка вече и желая МИР на всички, всеки със себе си и навсякъде около нас.

Здравейте, момичета! Ще сменя малко темата с една комедийно-нелепа случка. Миналата седмица в петък имах насрочена процедура за инсеминация, но моят мил мъж не успя да даде материал от притеснение. Не знам какво му стана, друг път никога не е имал проблем, а колко спермограми сме правили. Казаха ни да отидем и на следващия ден ако не е минала О, но за съжаление се оказа, че е късно. Толкова бях разочарована, че ще трябва да чакам до следващия цикъл. На всичкото отгоре заради необходимостта от въздържание нямаме никакви контакти в дните около О. Ей на това му се вика късмет! Опитвам се да си внуша, че всяко зло е за добро. Дано само следващия път да няма проблем с даването на материал, че сега и това ще го мисля.

Не заемам позиция относно “тръшкането” … обаче не знам как не ви омръзна това вечно каране в темата .
Не знам защо се получава така , но след всяко включване на определени хора , има спорове .
И ние бяхме в тази позиция , видяхме , случи се - разбрахме . Надявам се , че всяка една от тук , ще го усети съвсем скоро сама 🤞
Не е лошо вече бременните и родили момичета да се включват , но на менти се прекалява / не говоря за сега/ . Всички , които я следим , го правим за някой , който ни вълнува , но не можем да даваме “наклон” по всеки въпрос с нашия мироглед .
Надявам се да бъда разбрана правилно ✌
Нищо лично към никой.

Мери, не се притеснявай да назовеш определените хора по ник, нямам притеснения
Пак ще кажа, че съм доволна, че е имало момичета, които са ме разбрали и за които написаното от мен, може да се е сторило важно.

Аз не знам какво да кажа .. Не съм тънкообидна и приемам чуждо мнение без проблем . Аз съм и съм била и от двете страни , всяка си знае кое и как приема . Но точно тук да влизаме в такива безсмислени дискусии , не ми е нормално . Знам какво е да имаш проблем и да не се случва чудото . Знам какво е и да износиш и родиш здраво дете . Знам какво е и да загубиш бременност . Това са толкова много чувства и настроения , през които минаваме и няма как всеки ден да сме с една нагласа . Лично аз не усетих нищо засягащо в изказването , макар че хормоните ме тресът яко и съм в някакъв тих ужас точката в мен расте ли и какво ме очаква пак .. Нека се опитаме да спазваме добрия тон , има къде по ужасни неща в момента около нас ❤

Аз да ви разведря малко,понеже ММ е рибар и гледам вчера нещо прави,но не обърнах внимание какво е , предположих,че връзва кукички.
А нашият ме изненада като ми направи гривна от червен конец.Много мило ми стана.

Здравейте, момичета

Следя ви още от предната тема, която беше с много хубаво заглавие и реших и аз да се представя. Та, аз се включвам след първа неуспешна бременност, която завърши с мисед в 18 г.с. Случи се декември месец и още ми е болно, но поне една добра новина има, че докторът ни даде зелена светлина да пробваме отново. Физически съм здрава и всичко се е изчистило след аборта. Ние обаче сме трудни, защото аз забременях на 42  г, след инвитро и сме с мъжки фактор. Не че моята възраст също не е пречка, но поне по време на инвитрото имах висок АМХ и извадихме доста яйцеклетки, та са надявам на чудо да стане и естествено, колкото и малка да е вероятността.
И не се обвинявайте момичета, всеки гледа през неговата си камбанария. И аз докато не можех да забременея всеки месец виждах отрицателни тестове и в един момент даже спря да ми пука. После, когато забременях инвитро и то от първи, единствен опит, като докторът непрекъснато ми дуднеше как на моите 42 г, нямало как да стане от първия път, то процента успеваемост бил по-малко от 2 %, но аз знаех и вярвах, че ще стане, а имах и доста сънища за бременност поне година преди това и то наистина стана. С тежък мъжки фактор, от 5 ембриона оцеляха само 2 и уж перфектното ембрионче се оказа не толкова перфектно. Но случило се е. Господ го е спасил. Много е тежко да загубиш първо дете, много. Все още имам паник атаки, рева или пък съм нервна. Преди бях толкова спокойна, а сега съм кълбо от нерви. Развих някаква страхова невроза от болести, от неуспехи, от загуби. Но имам надежда, че след всеки дъжд изгрява слънце и вярвайте, че чудеса се случват. Обикновено тогава, когато най-малко ги очакваме.
Аз също избягвах да общувам с жени, които са бременни или с малки деца. Тежко ми беше и все още ми е, така че всеки сам си избира компанията. Имам една приятелка, която забременя с близнаци от инвитро, преди това 4 години не е могла да забременее, мина през какви ли не лапароскопии, ЦС, хистеро и преди няколко дни роди. Но много се радвам за нея, защото знам колко й е било трудно и колко е щастлива сега. Тя също ме подкрепя много и ми дава надежда, защото заедно изминахме пътя на инвитрото. Не се съдете, момичета, нито себе си, нито другите. Не знаете кой през какво е минал. Господ е отредил за всички ни щастие и то ще дойде. Дали в тази или в друга тема, когато човек силно иска, му се дава.

Една история :
част 1 : https://www.kittyfromthecity.com/%d0%bf%d0%be-%d0%bf%d1%8a%d1%82 … %bc%d0%b8-%d1%87/
част 2 - https://www.kittyfromthecity.com/iui-ivf-my-story-part2/?fbclid= … ybY_AHfS0wIBSvT7k