За мен от лабораторията е трябвало да направят организация и те да обяснят на чакащите защо се налага да влезите в точно определен час. Не е твоя вината.
- Публикувана: 1 март 2022, 23:28 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2022, 11:52 ч.
Грубо обслужване. В мен ли е проблемът?
Наистина, не е моя вината. Но и тази лаборатория е малка, работи една лаборантка. И тя да работи ли или да внася ред? Когато бях там казваше, че ако напусне, сигурно въобще ще затворят лабораторията. На мен ми харесва, защото може да се паркира отпред, освен това не взимат проби за Ковид и ходя в нея, независимо, че имам по-близки лаборатории. В случая исках да кажа, че дори не мога да обясня за какво става въпрос, а цялата чакалня се нахвърля върху мен. А аз в никакъв случай не толерирам пререждането, дори съм склонна да отстъпя ред, ако не съм сигурна.
Изследванията за глюкоза и преди 12 г. си бяха проблем. Аз, бременна, се чудех, как да спазя часовете на това изследване. Едва го направих, то не беше мрън-мрън, то не беше чудо. Всеки мисли,
че го пререждаш. За мен лаборантките бяха виновни. Правят такова изследване, те знаят процеса, да излязат и извикат човека в определения час, а те : елате сама след час без да чакате. Е, как, като отвън чакат още 100 човека. При това не може по всяко време, трябва точно сутрин на гладно.
че го пререждаш. За мен лаборантките бяха виновни. Правят такова изследване, те знаят процеса, да излязат и извикат човека в определения час, а те : елате сама след час без да чакате. Е, как, като отвън чакат още 100 човека. При това не може по всяко време, трябва точно сутрин на гладно.
Ужас...
Мен ме сложиха в чакалнята и те ме викаха на час, самата програма която ползват си отчиташе времето.. дори когато ми свърши тикета за зелена зона за колата, паркирана пред лабораторията, отидоха да ми го сменят, за да не се движа и харча глюкоза
Отчитам че е най досадната проба която са ми правили) за съжаление обаче, даде + за диабет...
Не се случи в БГ.
Мен ме сложиха в чакалнята и те ме викаха на час, самата програма която ползват си отчиташе времето.. дори когато ми свърши тикета за зелена зона за колата, паркирана пред лабораторията, отидоха да ми го сменят, за да не се движа и харча глюкоза
Отчитам че е най досадната проба която са ми правили
) за съжаление обаче, даде + за диабет... Не се случи в БГ.
И аз смятам, че е работа на лабораторията да създаде организация. Това са частни фирми нали? И всеки си плаща? Ами не е работа на клиента да мисли, как да организира тестването си или колко служителя са на място. Ако имаше организация, никой на опашката нямаше да "мрънка".
Например: определя се зона, където тестваният да изчака, някъде пред входа на кабинета например. И съответно го викат, когато му дойде ред. Лаборантката отговаря за това изследване и трябва да следи също времето?!?
Не от хората, които са чакали, а от организацията на съответната лаборатория следва да сте недоволни.
Например: определя се зона, където тестваният да изчака, някъде пред входа на кабинета например. И съответно го викат, когато му дойде ред. Лаборантката отговаря за това изследване и трябва да следи също времето?!?
Не от хората, които са чакали, а от организацията на съответната лаборатория следва да сте недоволни.
Аз съм много доволна от обслужването в КАТ. 
И се сетих да пиша тук точно заради коментарите за "българската действителност", която се споменава постоянно.
Отивам аз в КАТ да си пусна документите за шоф. книжка. Имаше мнооого хора и въпреки, че пред мен имаше над 150 човека за същото, минах само след час и 40 мин. Е да, ама на гишето жената откри, че въпреки че ми е въвела документите, изпитния протокол още не е получен и тя няма как да ги пусне, защото нямат още потвърждение, че съм си изкарала кормуването. Ей, греда. Причерня ми като се замислих, че съм висяла почти 2 часа за нищо и ме чака пак. Жената (без да съм й мърморила) ми даде личен телефон да й се обадя на следващия ден да провери дали вече протокола е на линия. Обадих се, потвърди и ми каза директно да ида на нейното гише, а не да тегля пак номер и да вися. Отидох следобед, когато беше някаква абсолютна лудница от хора и сигурно щях да вися поне 3 часа. Застанах директно на нейното гише и след 5 мин бях готова.
В чужбина като не си отишъл в правилното време, ти си си виновен и проблема си е твой. Никой няма да ти даде личен телефон и да ти направи ей така услуга от нищото. Както правим постоянно за всякакви неща у нас.
И се сетих да пиша тук точно заради коментарите за "българската действителност", която се споменава постоянно.
Отивам аз в КАТ да си пусна документите за шоф. книжка. Имаше мнооого хора и въпреки, че пред мен имаше над 150 човека за същото, минах само след час и 40 мин. Е да, ама на гишето жената откри, че въпреки че ми е въвела документите, изпитния протокол още не е получен и тя няма как да ги пусне, защото нямат още потвърждение, че съм си изкарала кормуването. Ей, греда. Причерня ми като се замислих, че съм висяла почти 2 часа за нищо и ме чака пак. Жената (без да съм й мърморила) ми даде личен телефон да й се обадя на следващия ден да провери дали вече протокола е на линия. Обадих се, потвърди и ми каза директно да ида на нейното гише, а не да тегля пак номер и да вися. Отидох следобед, когато беше някаква абсолютна лудница от хора и сигурно щях да вися поне 3 часа. Застанах директно на нейното гише и след 5 мин бях готова.
В чужбина като не си отишъл в правилното време, ти си си виновен и проблема си е твой. Никой няма да ти даде личен телефон и да ти направи ей така услуга от нищото. Както правим постоянно за всякакви неща у нас.
То в КАТ няма опашки, викат те по номер на конкретно гише и си имат някаква тяхна система. 
Аз си спомням една случка с банков служител.
След като завърших университет, започнах работа в адвокатска кантора. Беше много натоварено и като един новоизлюпил се юрист, ме ползваха освен за юридическа и за секретарска работа, пък понякога им вземах и децата от тук и там. Както и да е. Отивам един ден в банката, защото трябваше да направя много преводи. Имаше някаква километрична опашка и висях един час, докато ми дойде редът. Банковата служителка, като видя колко превода ще правя и съответно колко време ще й отнеме, започна да ми се кара и ми каза, че ще пусне половината, а за другата половина, да се наредя пак на опашката, която продължаваше да се извива, за да не бавя останалите хора. Точно тази жена беше винаги много груба, но до онзи момент, си мълчах. Този път обаче ми падна пердето, защото в кантората ме чакаха една камара дела за писане, и нямах никакво време. Вече не помня какви съм й ги наприказвала, знам само, че такава уста отворих, че я направих на две стотинки. Тя една дума не можа да каже. Свърших си работата, но от този ден, всеки път когато отивах във въпросната банка, и се падах при нея, беше по- ниска от тревата и се държеше изключително любезно с мен.
За жалост от опит съм стигнала до заключението, че при някои хора действа такъв подход- да отвръщаш на лошото с лошо. Аз го правя без абсолютно никакви скрупули.
След като завърших университет, започнах работа в адвокатска кантора. Беше много натоварено и като един новоизлюпил се юрист, ме ползваха освен за юридическа и за секретарска работа, пък понякога им вземах и децата от тук и там. Както и да е. Отивам един ден в банката, защото трябваше да направя много преводи. Имаше някаква километрична опашка и висях един час, докато ми дойде редът. Банковата служителка, като видя колко превода ще правя и съответно колко време ще й отнеме, започна да ми се кара и ми каза, че ще пусне половината, а за другата половина, да се наредя пак на опашката, която продължаваше да се извива, за да не бавя останалите хора. Точно тази жена беше винаги много груба, но до онзи момент, си мълчах. Този път обаче ми падна пердето, защото в кантората ме чакаха една камара дела за писане, и нямах никакво време. Вече не помня какви съм й ги наприказвала, знам само, че такава уста отворих, че я направих на две стотинки. Тя една дума не можа да каже. Свърших си работата, но от този ден, всеки път когато отивах във въпросната банка, и се падах при нея, беше по- ниска от тревата и се държеше изключително любезно с мен.
За жалост от опит съм стигнала до заключението, че при някои хора действа такъв подход- да отвръщаш на лошото с лошо. Аз го правя без абсолютно никакви скрупули.
Имах не точно същия, но сходен опит със служителка в бившата Експресбанк на Плиска - феноменална простачка, може и да е имала някакъв ментален проблем, друго обяснение нямам. Та един-два пъти се паднах при нея, на третия вече застанах на опашката пред другата каса и обясних защо предпочитам да чакам там, вместо да отида на касата без опашка. Направи физиономия, напусна си гишето, но след това повече не съм ѝ чула гласа. Мисля, че и колежките ѝ имаха полза от моето включване тогава
Забелязала съм, че "жертви" на грубо обслужване често стават хора със ниско самочувствие или срамежливи. Или пък точно когато ти е кофти ден и си личи, че си скапан, някой отегчен служител, продавач и др., като капак решават точно с теб да се държат зле.
В такива случаи хич не им цепя басма. Ако мога да мина без услугата им, се фръцвам и ги оставям да се борят сами с лошото си настроение. Ако няма друг вариант, ги поставям на мястото им или намираме общ език. Понякога малко чувство за хумор помага и се оказва, че служителят и той е имал кофти ден.
Но в случаите, в които съм била добре обслужена, не забравям да го отбележа и да благодаря. Всеки обича да вижда, че трудът му се цени.
В такива случаи хич не им цепя басма. Ако мога да мина без услугата им, се фръцвам и ги оставям да се борят сами с лошото си настроение. Ако няма друг вариант, ги поставям на мястото им или намираме общ език. Понякога малко чувство за хумор помага и се оказва, че служителят и той е имал кофти ден.
Но в случаите, в които съм била добре обслужена, не забравям да го отбележа и да благодаря. Всеки обича да вижда, че трудът му се цени.
Виждам, че се сравнява с чужбина-наистина хората в чужбина са любезни, но не правят усилие да ти помогнат ако не е тяхна работа, спазват си работното време стриктно, просто си следват и изпълняват правилата и не си го "слагат" много, много. Ние тук очакваме малко специално отношение ми се струва...
Друг е въпросът, че 70% от обслужващите са наистина груби-все едмо сме им
длъжни... Аз винаги съм културна, любезна и мила. Но-ако някой тръгне да ми "се кара" за това, че светът му е крив, много бързо сменям маниера си на говорене-ставам категорична и твърда-няма нужда от скандали... Пък и не се чувствам длъжна на някои хора, които трябва да ми издадат докумемт или нещо друго админидтрстивно... Те не ми вършат услуга, вършат си работата, за която получават пари!
Друг е въпросът, че 70% от обслужващите са наистина груби-все едмо сме им
длъжни... Аз винаги съм културна, любезна и мила. Но-ако някой тръгне да ми "се кара" за това, че светът му е крив, много бързо сменям маниера си на говорене-ставам категорична и твърда-няма нужда от скандали... Пък и не се чувствам длъжна на някои хора, които трябва да ми издадат докумемт или нещо друго админидтрстивно... Те не ми вършат услуга, вършат си работата, за която получават пари!
Аз тези дни ходих няколко пъти до общината и бях в шок. На гишето лелката ми повишава тон за неща, които няма как да знам. На касата ми се карат, че не им давам точно пари. Опитах с любезен тон, не стана. Накрая всички си крещяхме, но те никак не се стреснаха. Явно им е ежедневие. До мен пък друга служителка крещеше на една възрастна жена, а тя горката не знаеше как да реагира. В чужбина никога не ми се е случвало подобно нещо и просто онемях. Още повече, че всички документи се поръчват онлайн и след 2 дена пристигат по пощата, та въобще не се занимаваш с ходене, разправии и опашки.
Аз тези дни ходих няколко пъти до общината и бях в шок. На гишето лелката ми повишава тон за неща, които няма как да знам. На касата ми се карат, че не им давам точно пари. Опитах с любезен тон, не стана. Накрая всички си крещяхме, но те никак не се стреснаха. Явно им е ежедневие. До мен пък друга служителка крещеше на една възрастна жена, а тя горката не знаеше как да реагира. В чужбина никога не ми се е случвало подобно нещо и просто онемях. Още повече, че всички документи се поръчват онлайн и след 2 дена пристигат по пощата, та въобще не се занимаваш с ходене, разправии и опашки.
Да, и мен ме изненада,ьче все още има бланки за попълване на ръка и плащане в брой..
Дори по пощата не чакам нищо, просто го принтирам, ако ми трябва за нещо. Всичко е подписано електронно и от институциите и от мен.
Аз тези дни ходих няколко пъти до общината и бях в шок. На гишето лелката ми повишава тон за неща, които няма как да знам. На касата ми се карат, че не им давам точно пари. Опитах с любезен тон, не стана. Накрая всички си крещяхме, но те никак не се стреснаха. Явно им е ежедневие. До мен пък друга служителка крещеше на една възрастна жена, а тя горката не знаеше как да реагира. В чужбина никога не ми се е случвало подобно нещо и просто онемях. Още повече, че всички документи се поръчват онлайн и след 2 дена пристигат по пощата, та въобще не се занимаваш с ходене, разправии и опашки.
Да, и мен ме изненада,ьче все още има бланки за попълване на ръка и плащане в брой..
Дори по пощата не чакам нищо, просто го принтирам, ако ми трябва за нещо. Всичко е подписано електронно и от институциите и от мен.
Нещата са двустранни. Както има отврат служители, така и същите клиенти. Пример от вчера: работя в аптека, една дама поиска блистер аналгин, струва 1лв. Дават ми се 50лв. Виждам я, че има дребни, моля я да види, дали няма да събере левче, директно ми се отказа. До 5лв тръгнах да и връщам по 1лв, че вече ми бяха обрали двулевките. Въпросната се сопна, че такива дребни монети (4бр по 1лв) няма да ми ги вземе, и че ще плати с карта. Просеше си една псувня и да я изгоня, ама все пак реших да отстъпя, нищо, че на нас таксата за тая мижава транзакция ще е по-голяма от нейната покупка.