За бързи КУЛИНАРНИ въпроси и отговори

Едно време учих УПК „Производство на хлебни и сладкарски изделия“ и изкарахме много часове стаж както в Хлебозавода, така и в по-малките градски фурни. Рецептите за хляба навсякъде бяха еднакви (спазваше се БДС и не можеше всеки да си произвежда каквото се сети), но по този начин хлябът се получаваше само в Хлебозавода. Само там имаха лентови фурни и толкова специални камери за втасване, затова мисля, че причината е в техниката.
За тези, които не са чували какво е УПК – това беше поредният образователен експеримент, който не знам дали просъществува повече от 2-3 години и се изразяваше в това, че не можеше да завършиш средно образование без някаква професионална квалификация. И тъй като такава признаваха само на техникумите, ние от езиковите, математически и прочие гимназии трябваше последната година да вземем някаква специалност, като се прехвърлим в техникум. Всички, които имахме да се готвим за сериозни кандидатстудентски изпити, избрахме ТОХ-а като техникум уж с най-малко учене, а то си се оказа едно сериозно образование. Учителите бяха страхотни, имахме и прекрасно оборудвана учебна кухня, в която правехме всякакви хлебни и сладкарски изделия, а накрая на годината – стаж, който включваше работа в хлебозавода и във всички фурни, закусвални и сладкарски цехове в града. Сега не знам дали учениците ги допускат така навсякъде и им разкриват тайните на занаята. Много се ядосвах тогава на това УПК, че ни губят времето с глупости, с които никога няма да се занимаваме, но сега от дистанцията на времето не мисля, че беше съвсем безполезно.