Последната или първата любов

  • 14 243
  • 283
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 650
Чисто хипотетично питам, няма връзка с мен Simple Smile))

# 61
  • Мнения: 6 703
Аз познавам такива - и двамата разведени, отишли на среща на класа и се прибрали заедно, след 3 месеца се ожениха официално. Бяха на около 45 години по това време.

# 62
  • Мнения: 12 798
Мда, много случаи има, хора се познават отдавна, може и да са се харесвали, но не са предприемали нищо, защото не им е било актуално - може би не са търсили и затова не са се намерили.

И в един момент единият от двамата с променена ситуация се осмелява и хоп - успешна връзка.

# 63
  • Мнения: 14 418
Първата или последната любов?Хм,при мен така се случи ,че е само една.Връхлетя ме на 51,просто да не повярва човек.Не съм я очаквала,не съм и подозирала че съществува такава емоция.
Познаваме се от 36 години ,не бяхме се виждали 28 години и бам връхлетя.Благодаря се само ,че дойде и ,че е споделена!

# 64
  • Paris, France
  • Мнения: 14 030
Първата или последната любов?Хм,при мен така се случи ,че е само една.Връхлетя ме на 51,просто да не повярва човек.Не съм я очаквала,не съм и подозирала че съществува такава емоция.
Познаваме се от 36 години ,не бяхме се виждали 28 години и бам връхлетя.Благодаря се само ,че дойде и ,че е споделена!

Желая ви дълго щастие и любов заедно 💐.

Би ли я разказала накратко?

# 65
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
Съдбата си знае работата и защо първата ми любов на 17г е останала в миналото. Да, била съм влюбена, загубена и доста страдах по него, но всичко е било за добро. По стечение на обстоятелствата се засякохме във фб, поговорихме как ни се е развил живота от тогава до сега и съм щастлива, че този човек е останало в миналото ми.
Последната ми любов е мъжът ми, с него съм от 24 годишна, вече 20 години. С него се чувствам у дома, душата ми си го разпозна, той е моят човек, с него си довършваме изреченията, можем да си говорим и дори само да мълчим, винаги сме харесвали едни и същи неща, ходим в синхрон... Няма как да го обясня, но всяка клетка на тялото ми, обича него. Влюбването отдавна мина, вече е обич, доверие, уважение, стабилност. Не вярвам, че мога да бъда с друг след това. Мъжът ми е вдигнал летвата прекалено високо.

# 66
  • Мнения: 5 820
Съдбата си знае работата и защо първата ми любов на 17г е останала в миналото. Да, била съм влюбена, загубена и доста страдах по него, но всичко е било за добро. По стечение на обстоятелствата се засякохме във фб, поговорихме как ни се е развил живота от тогава до сега и съм щастлива, че този човек е останало в миналото ми.
Последната ми любов е мъжът ми, с него съм от 24 годишна, вече 20 години. С него се чувствам у дома, душата ми си го разпозна, той е моят човек, с него си довършваме изреченията, можем да си говорим и дори само да мълчим, винаги сме харесвали едни и същи неща, ходим в синхрон... Няма как да го обясня, но всяка клетка на тялото ми, обича него. Влюбването отдавна мина, вече е обич, доверие, уважение, стабилност. Не вярвам, че мога да бъда с друг след това. Мъжът ми е вдигнал летвата прекалено високо.

     Прекрасна история е наистина. Желая ви много щастие. Вдъхнахте ми надежда, че мога да срещна все още сродната си душа с напредването на възрастта. Благодаря ви за искрицата надежда, която запалихте в мене. Прегръдки.

# 67
  • София
  • Мнения: 38 523
Аз, за съжаление, в момента преживявам раздялата със съпруга ми и съм като таралеж. Пълна с хиляди съмнения дали някой няма да ме прецака. Така че ще ми е много трудно да се впусна в следваща любов, ако въобще я намеря.

# 68
  • Мнения: 925
Понякога поглеждам назад и си мисля, че живота доста се измайтапи с мен. С мъжа ми се познаваме повече от 15 години, но сме сечейство от 3. През тези 15 години няколко пъти сме имали разминаващи се притегления на единия към другия, но всеки е бил в друга фаза, в друга връзка или просто момента не е бил подходящ. В крайна сметка след няколко години отсъствие и напълно забравяне един за друг, накрая се срещнахме отново. Вярвам, че това е истинската любов, щом толкова години тлее тихо.

# 69
  • Мнения: X
Ама, как да не можеш да срещнеш сродната си душа с напредването на възрастта? Че аз я срещнах на 40+. Докато човек е жив, винаги има шанс.

# 70
  • Мнения: 14 418
Първата или последната любов?Хм,при мен така се случи ,че е само една.Връхлетя ме на 51,просто да не повярва човек.Не съм я очаквала,не съм и подозирала че съществува такава емоция.
Познаваме се от 36 години ,не бяхме се виждали 28 години и бам връхлетя.Благодаря се само ,че дойде и ,че е споделена!

Желая ви дълго щастие и любов заедно 💐.

Би ли я разказала накратко?

Бяхме състуденти пет години учихме заедно.На втората година той прояви интерес и бяхме веднъж.После нещо се отдръпна,не си споделихме какво ,що.И изчезна.Общ прииятел ми каза ,че е болен.Тогава нямаще такива телефони,пък и му нямах телефона,нали всеки ден бяхме заедно на училище.Болен,болен,ама повече от шест месеца не идваше на училище и аз се хванах с друг.Върна се попита какво става-ами с друг съм.За него се омъжих чак след пет години.След още пет ни се роди и син.След още десет нещата взеха да разсъхват,но съм консервативна и все се надявах,че ще се оправят нещата.Детето замина да учи в чежбина и аз така си стоя сама и се чудя какво да променя,уж омъжена пък самотна.И от грепата на състудентите му намериха фейса,писа,викам ай и да се чуем.Чухме се-с три деца на два пъти вдовец,сам ги гледа и живее там където си Nevena Virolan.Любим град!Векам като не можеш да дойдеш ,аз ще намина.И така отидох и още на първо виждане ме удари ток.Ами така връхлетяха ни чувства.Боже почувствах се на 18 години!И така той идва тук,аз там.Хванах се ,че само за него мисля,но ми е хубаво.Все още съм в брак ,но заради детето още стискам зъби,но надявам се ,че ще ме разбере и ще се наредят нещата.Та така.Няма възраст ,място и време да срещтнеш срадна душа.

# 71
  • Мнения: 12 473
Аа, детето не е малко, до колкото разбирам?
И със сигурност има нужда от щастлива майка, а не от жертваща се.

# 72
  • Мнения: 14 418
Аа, детето не е малко, до колкото разбирам?
И със сигурност има нужда от щастлива майка, а не от жертваща се.
Абсолютно!

# 73
  • Paris, France
  • Мнения: 14 030
Sause baus!, прекрасно е, че сте се намерили и можете да доизживеете връзката ви. Желая ти много щастие и любов оттук нататък. Ако някога дойдеш пак и имаш време, пиши ми да изпием едно кафе до Сена!

Детето не го мисли! Вече е отгледано и си е тръгнало по пътя. Няма смисъл да седиш в изчерпан брак (без малки деца).

Благодаря ти, че ни разказа историята 💐. Красива е.

# 74
  • Мнения: 14 418
Nevena Virolan,благодаря!Ще дойда и ще пием кафе!

Общи условия

Активация на акаунт