Връзка с разведен мъж с пораснали деца

Единственото, от което се боя е, че може да не израснат самостоятелни индивиди със собствен живот. Вярвам, че човек ако си отгледа децата правилно и е с правилните нагласи, ще е щастлив за тях. Няма да ги раждам, за да зависим един от друг и да си се мешаме, а да се радваме взаимно на щастието си. Да идват при мен, защото ми се радват, а не за да ми гласят живота как и с кого да е. За мен демонстрациите на дъщерята говорят за едни нездравословни отношения и това за мен е притеснителното.

Лорелада, стратегията на Фивър е да направи и петте си деца самостоятелни и отговорни хора, които след пълнолетие да градят собствения си живот. Т.е. дори и наблизо, да се виждаме и подкрепяме, но всеки да си знае хладилника и гащите. 

Бащата е казал "Свиквай", което предполага очаакване за продължително съжителство с тази жена. Малко ми е учудващо, той наистина е очаквал тя да приеме този начин на живот с активно отглеждане на 27-годишното невръстно дете.

“Свиквай” меко казано не ми хареса. Партньорът нещо размахва камшика. Има много начини да се дискутира проблем във връзката, този по-горе е недопустим.

Има ли мама агрономка, че да направи графика за  копането и поливането на краставиците - 
 ми трябва да се учат децата, че краставиците искат много грижи преди сами са се самонарежат в салатата....

Аз бих поканила дъщерята да готвим заедно, 
бих я питала какво да сготвя
и тя съответно тя да зареди хладилника... .... ....

Понякога  най-добрата защита е атаката.

Това преведено на битов език означава "намерил си е коя да му готви, чисти и прочие и дъщерята няма нужда да се занимава". Всеки си гледа интереса, нали така.

Така звучи, да.

И не е нормално. Вместо "малката" дето ми е почти наборка да се радва, че баща й не е сам, има кой да го развеселява и помага, и недай си боже, ако му се случи нещо да има кой да викне помощ...

Явно има и доста свободно време. На тия години с мъж и работа, и ангажименти не би следвало да обикаля от двор на двор нон стоп.

Не бих отишла при нашите/живеят на 1 спирка) да им бъркам в хладилника. И аз не мога да си представя дъщеря ми на 27 да го прави.
Синът ми е на 11 и вече сам си ходи да си пазарува каквото той иска и сам си готви.

Дъщерята може би те дразни нарочно. Дори може да "брани" къщата, която мисли за своя в бъдеще. Аз не бих се занимавала с това фемили. Проблемни са, а животът е кратък. Сигурна съм, че на други мъже пълнолетните деца не ровят из дома им.

То общо взето вариантите са два… или три де, ако все пак допуснем, че наистина е нормално, перманентно положение и просто си лежи на гърба на баща ѝ. Съмнява ме, но всичко е възможно
И все пак другата “невинна” опция е да е нещо временно, уговорка между баща и дъщеря, за която авторката не е нужно да знае. Тя спомена, че нямат финансови затруднения младите, все пак аз познавам млади семейства, които спестяват за нещо и така са се стиснали… и при повечето първия разход, който се реже е храната. Това пък за много родители е недопустимо и им помагат, дават хранителни продукти. Но ако беше този вариант, предполагам би могъл да има по- добро изпълнение (Не дъщерята да си взима, а тате да ѝ ги дава).
Най- вероятната опция си е конфликта между двете… в който вече кой е прав и кой е крив няма как да знаем само от едната гледна точка. А няма и значение. Тук изходите са два..три?
- Авторката окончателно приключва отношения с този мъж
Ако пък държи много на връзката и на мъжа, наумила си е, че иска да е с него
- Примирява се
- Бори се да промени нещата и да намери път към щерката
Няма невъзможни неща. Имам една приятелка, която беше в подобна, различна ситуация. Страшно свекървище. Маминка живееше на крачка от тях, имаше ключ от апартамента. Толкова не понасяше мацето- влизаше си, когато иска - дърпала и завивките с крясъци, докато спи. Само да види една неизмита чиния и се почвали крясъци каква мърла е и т.н., ровене в нещата ѝ, изхвърляне на нещата ѝ, още безброй примери.Също ѝ ходенето и пипането, докато ги няма. Общо взето ежедневни посещения със скандали, обиди, месене в живота и отношенията… абе ад. Почти никой не би издържал. Мацето, обаче си беше наумило, че иска този мъж и ще намери път към маминка. Отне и 2 год и станаха най- добри приятелки.

Е който има здрави нерви, нека се бори

Най-добри приятелки... а с мъжа заедно ли са още, защото ми е чудно как жена, която има 2 грама себеуважение би останала с някой, който допуска майка му да се държи като изпусната от лудницата?

Заедно са, имат и детенце. Вече всички живеят мирно и щастливо. А маминка си беше… баш за лудницата.
Ама железни нерви трябват за това. Трудно, граничещо с невъзможно е справянето с “проблемните” роднини. Въпрос на желание е обаче. Силно зависи от това, колко държиш на някого.
Та ако авторката не смята, че това е “мъжа на живота ѝ” - няма смисъл на троши нерви.

Абсурд. Колкото и да държа на някого, ако сме в началото на връзката си, всякакви луди роднини веднага биха ме отказали да се занимавам. Все пак после същата луда жена ще е баба на внучетата ми. Някое може и да се метне на нея.... брррр Не и не.

Друго е вече да сме с деца и  да заима проблеми някой роднина впоследствие - срещу това никой не е застрахован.

Да бе, невъзможно. Отнемането на ключа на секундата, ми се струва като много добро решение на голяма част от проблемите. Но или жилището е било на свекървата, или този "мъж на живота й" не е имал то*ки. Той очевидно не е имал, де. Не виждам как някой, който не го е страх от мама, би допуснал подобно нещо.